Като че ли човек никога няма да има Как да разбере, какъв е в очите на заобикалящия го свят, първо защото няма аналог на себе си, дори леко-леко подобен и второ, защото може да подобрява комуникацията си към останалия свят, не обратно. Всмисъл, можем да помогнем на мравките да си живеят и радват в колониите си, но как можем да направим знанието им за нас по-достъпно? (Последните осем думи, като че ли звучат леко съмнително, не съм пил кафе просто още.. хмм )) )

За „борбата” с мравките не коментирах, защото сте на верен път, драги приятелки. Мисля, че системата на майка ни – да им се предоставя наготово храна – е най-ефективната. В крайна сметка, те това търсят и щом го открият, до там. Съмнявам се, че всякакви „запушвания”, избивания и пр. могат да имат траен ефект.

Xquisite, благодаря!

Интересни разсъждения, Крис Ванев. Очевидно е вече, че нашето понятие за съзнание е частен (видов) елемент от нещо много по-обширно и всеобхващащо. Същото важи и за „получаване на информация” – явно все още не знаем всички пътища, по които тя може да „пристига”. И докато сериозни учени започват да се задълбават в тези въпроси, болшинството все още обясняват нещата от „нашата камбанария”.
За кучетата, например, аз нямам нужда от научни констатации – собственият ми опит е достатъчно убедителен, няма как да бъде обяснен по друг начин. За какво става дума си личи от публикациите ми за животните, например „Остаряваме бавно”. http://vascont.wordpress.com/2008/01/25/saga3/ Или от това, че котето ни само от един разговор разбра, за какво става дума и сега знае, че за да отговори „да” трябва да мигне с очи…

Все още, хората не могат да се обединят и да застанат зад една дефиниция на думата „съзнание“. Когато казвам думата съзнание, имам предвит, не просто състояние на будност или степен на активност на мозъка, а именно онзи аспект на съзнаване на информацията, която попиваме, на който англозичния език нарича intentionality ( който се различава доста от значението на intentional )

Добре де, щом не може да се застане зад обща дефиниция на съзнание, можем ли да бъдем категорични в наличието на съзнание при други, освен човека твари? За Декарт те са били просто гениално изработени машини, без съзнание. Как ще го убедиш, че кучето има съзнание, има душа, има разум, като теб?

Проблемът, обаче, е там, че мравките са слепи – очите им различават само наличие на светлина, не и на образи!

Графе, сигурен съм, че знаете, че при хората очите „не виждат“, а са просто пречупват светлината и я „предават“ на мозъка за преработка и инерпретация. ОК, това го знаем, тъй като науката се е развивала в дисциплини като неврофизиология, невропсихология, психофизика и т.н. Тези знания щяха ли някога да бъдт, обаче, разбрани ако съзнанието на хората нямаше субективната преценка на това „що е то да виждаш“, онова на което му се вика „куелия“. Това от една страна поставя въпроса: „А какво мислят слепите по въпроса?“, но от друга: „Как може да знаем какво е да си мравка?“. И ако става дума за печупване на светлина, кой е казал, че мравките не се ориентират посредством присъствие? А това отключва въображението за още много идеи! То се вижда с просто око, че те наистина са организирани и като такива, по пътя на логиката би означавало, че въпроси като „Те имат ли съзнание?“ автоматично се превръщат в риторични. Но какво е това съзнание, как то функционира, защо има колективно такова… Да му се невидяло! : )))))