Пропорционални избори за Европейски парламент.
Кого ще избираме ние в България?
Въпросът никак не е риторичен.
Избираме 17 наши представители. Хора, които да защищават интересите на България в Европейския парламент.
Така ще ви отговорят, когото и да попитате. Никой няма да каже в пряк текст, че избираме партийци.
Ако не питате обаче, а се заслушате (зачетете)?
- „Евроизборите са първи тур на парламентарните избори.”
- „Мотото на нашата кампания е „Не на Турция в ЕС“!”
- „Tрябват ни хора, които да партнират на Европа, а не да се държат като лошите ученици в класа.”
- Според социологически проучвания най-харесваният кандидат-депутат (48%) е от листа, за която ще гласуват около 3%. Което означава, че има реална опасност да не бъде избран.
- В листите има подсъдим за източване на милиони. Софийският градски съд реши да бъде прекратено наказателното производство на това основание не само срещу него, но и срещу останалите подсъдими от делото – отменени са всички мерки за неотклонение, вкл. и забраната за напускане на страната!
- „Внимавайте кого пращате в Европа” съветва бившият шеф на ЕП Пат Кокс.
И какво излиза? Избираме партийци, които да защищават по партийному България! И като се има предвид, че през мандата им ще се сменят най-малко 2 вътрешни правителства…
В избирателния закон се казва:
Чл. 94. (2) Избирателят гласува, като:
1. ако желае, поставя в едно от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговото предпочитание (преференция) за съответния кандидат;
Срещали ли сте да се наблегне или поне съобщи за това? Дори за тази почти неосъществима възможност не се говори. За партиите е ясно – те са си гласили листите. Ами коментаторите, ами в блоговете?
Стигнах и до нашата къща. Масово се пише вече (и правилно!) за изборите по блоговете. И масово – с малки изключения – писанията приличат на партийни послания и пропаганда.
Ей, колеги, какво става? Ние граждани ли сме или партийци? Естествено е да харесваме или не харесваме различни кандидати. Но естествено ли е да игнорираме отношението си към личности заради партийни пристрастия? Че и често заради антипартийни.
Как ни зомбираха? С какво ни манипулираха?
Не им беше много трудно – така завъртяха нещата, че никой не се сети за избирателния закон.
Евродепутатите трябваше да се избират мажоритарно!
17 души са само, какви партии?!?
Тогава най-харесвания кандидат щеше със сигурност да бъде избран, независимо негативизма към партията му! И вероятно нямаше да отиде в ЕП депутат, чиято основна работа ще е да вика „Не на Турция!”…
Лесно е на Пат Кокс да ни казва „Внимавайте”!
_______________________________
Сега ли се сети, ще кажете! Може би имате право, съгласен съм.
Ами вие? Ами претенциозните медии?
__________________
Продължение на темата: Евроизбори 2009 – резултати
RSS - Posts
29 май, 2009 в 12:41 pm
Аз съм за пропорционални листи с преференция. Такъв кандидат има зад гърба си партиината програма и структура и носи отговорност за редставянето си. Партиите участват дългосрочно в изборите и имат интерес да се представят добре, за да бъдат избираеми. А личността може да си изпълни някоя лична задачка и да каже аз съм дотук, няма кой да носи отговорност.
Атака са най-подготвените и БЪЛГАРСКОмислещи
30 май, 2009 в 10:59 am
Г-н Йорданов, обръщам Ви внимание, че тук става дума само за евроизборите. В ЕП трябва да отиват представители на България, а не на партии с техните партийни програми.
За нашите парламентарни избори ще говорим след 7-ми. Тогава може и да видим кой как говори…
31 май, 2009 в 12:56 am
Ако изборите за Европейски парламент бяха мажоритарни, трябваше борбата да се води най-много за 15 места, защото братя Галеви щяха да са първите сигурни европарламентаристи.
И кой каза, че мажоритарно избран идиот не може да вика „Не на Турция!“, или си мислим, че идиот не може да бъде избран мажоритарно?
31 май, 2009 в 7:07 am
Иван Тотев, мислите, че братя Галеви могат да си осигурят 350 000 гласа? Ако е така и сега няма да имат проблем да станат депутати.
Разбира се, че мажоритарният избор не променя нещата от раз – въпросният кандидат може би щеше пак да е избран с партиен вот. Но не е толкова сигурно – става дума за мажоритарен вот на национално ниво, а не по избирателни райони. Т.е., депутати да станат първите 17, получили най-много гласове за страната. А и няма да има 2-3 станали депутати с чужди гласове. Както ще е сега след преразпределението на гласовете под бариерата.
31 май, 2009 в 4:41 pm
Естетвено, не мисля, че Галеви или Данови или прочие гастрольори на сцената ще получат по 350000 гласа, но и не мисля, че ще са им нужни чак толкова. Нека видим, какво ще пстане на 7-ми и да си доуточним позициите. Готов съм и да променя мнението си, ако живата реалност го опровергае.
Но – един пример с мажоритарни избори – предишните, май бяха за ВНС. В един избирателен район около Пловдив се явиха като опоненти „някаква си писателка“ – Блага Димитрова и капитан Петко войвода – актьорът Васил Михайлов. Как са протичали предизболните срещи на иначе чудесният актьор В. Михайлов, но тогава кандидан на БСП? Още след второто изречение казвал: стига с тая политика, бе, стига с тези проблеми! Хайде да попеем! И запявал „Петкольо ….“ И залата запявала и после в парламента влезе Васил Михайлов, макар че хората гласуваха за капитан Петко.
Страхувам се, че ако има такива национални мажоритарни избори, половината ни пратеници ще са от Планет и Пайнер. Не си правете майтап с тази работа. Швейцарците мислят с джобовете си, а бай Ганю не ясно с какво но на две, при това не на две уискита, а на две домашни ракии.
31 май, 2009 в 11:06 pm
Или говорим за различни неща, или нещо елементарно не е ясно. За едно място в европарламента ще са нужни 170 хиляди гласа и нагоре – в зависимост от активността – така че на братята (като двама) ще са нужни най-малко 350 хиляди.
Аз не се страхувам от „такива“ мажоритарни избори. А и в Европа не се страхуват – има примери, както знаете.
У нас, обаче, има кой да се страхува и с основание.
2 юни, 2009 в 3:15 pm
Графе, ако може да те питам нещо. Като сложа „more“ бутона (т.е да показва откъс от публикацията, а не цялата) как да го customize-на, така, че вместо „Keep reading ->“, както ми излиза на мен да пише примерно „[Цялата публикация]“ ?
2 юни, 2009 в 7:05 pm
Добре, благодаря много!
3 юни, 2009 в 12:09 am
Така питах и аз в началото, не се притеснявай Любомире.
3 юни, 2009 в 12:11 pm
Не ми е ясно – пък и никой не разяснява технологията……. Ако харесвам Меглена Кунева като наш представител, но не симпатизирам на НДСВ….. И въобще никъде не се коментира – след като влезеш в „тъмната стаичка“ какво те очаква: просто листчета с имената на партиите,листове със списъци на лицата-кандидати по партии или всеки кандидат е с отделна бюлетина?!? Предполагам, че не съм единствената неразбрала
3 юни, 2009 в 7:15 pm
Мери, точно за това пиша и аз – пропорционалната система означава, че ако харесвате Меглена Кунева ще трябва да гласувате с бюлетината на НДСВ.
В бюлетините ще има списък на кандидатите на всяка партия поотделно, като пред имената им ще има квадратче, в което можете да отметнете като предпочитан от Вас кандидат, който е по-назад в списъка и евентуално ще бъде избран. Ако 15% от гласувалите с тази листа направят същото, той ще излезе на 1-во място в списъка. Ако не отметнете никого гласувате както е списъка.
За съжаление, имате право да гласувате само с една бюлетина, т.е. за кандидатите на една партия.
4 юни, 2009 в 10:34 am
Много благодаря за изчерпателния отговор! Направо изпадам в недоумение – какви ще са резултатите от изборите, при условие че и малкото решили да гласуват не са наясно как да изразят вота си! Преди да се реша да пиша тук разпитах колеги и се оказа, че никой не можа да ми даде какъвто и да било отговор…… Жалко, защото голяма част от получените /и без това малобройни/ бюлетини ще са недействителни…. Наистина много жалко!
4 юни, 2009 в 3:28 pm
Мери, няма да са недействителни. Просто ще гласувате за подредбата, която партията е избрала да направи в листата.
Графе, правилно ли съм разбрала? Благодаря за уточнението. Подкрепям мнението Ви напълно.
4 юни, 2009 в 7:35 pm
Съвсем правилно, astilar.
Да се отметне в квадратчето пред нечие име е право, а не задължение. Ако не отметнете, бюлетината важи с реда, който е написан на нея.
За съжаление, така и не се разбра, че избирателният закон е много важен и точно гражданското общество трябва да наблегне на искания по отношение на него. Винаги се загърбва като някакъв едва ли не административен въпрос.
Никой политолог, анализатор, коментатор, медия, когато се обсъждаше избирателния закон не постави въпрос евроизборите да са мажоритарни. А сега започват да се обаждат, че при мажоритарни съвсем други хора щели да бъдат избрани!
Вярно е, щяха!
6 юни, 2009 в 10:21 am
А аз имам проблем и се опитвам да го реша вече дне години, и този път май ще успея. Големият ми въпреки обясненията ми и разясненията ми не иска да гласува. Този път обаче успях да го убедя. Но процедурата по гласуването съм я оставила за днес. Дано това не го откаже.
И аз подкрепям напълно мнението Ви, Графе.
13 юни, 2009 в 9:31 am
[...] публикация на тема „Евроизбори 2009”. Предишните: Евроизбори 2009, Евроизбори 2009 – резултати [...]
2 юни, 2009 в 6:49 pm
Любомир, ще Ви пиша имейл.