На избирателна вълна са всички. Нормално, два избора са ни на прага. Всеки трябва да избере своя представител в Европейския парламент и след това в нашия. Не е грешка. Всеки – своя, такова животно като „нашите представители” няма! Кои са тия „нашите”? Че то мъжът с жена си няма еднакви желания, какво остава повече хора на едно място…
В избораджийската суматоха често се използват понятия, фрази, „факти” на ангро и юнашко доверие. В разговор при Rado стана дума за швейцарците и аз попитах дали знаят те как избират. Оказа се, че не и поех ангажимент аз да разкажа. По проста причина: имам представа, защото преди време (когато се нищеше избирателния закон) попитах многобройните си есперантски приятели „как вие избирате?”. Един от отговорите беше от Riŝo за Швейцария. А тя е лесно съпоставима в това отношение с нас, защото е също 7 милиона.
Та ето как избират швейцарците.
Швейцария e най-старата действаща демокрация в света –уникален пример за съществуващи и доказани механизми за пряко участие на гражданите. От векове там е постигнат върхът на либерализма в избирателната система.
Няма да се впускам в подробности за държавното и политическо устройство – то е доста сложно и ще стане много дълго.
Това, което отговаря на нашето народно събрание, е Националният съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години с пряко гласуване. Системата е пропорционална, но!
- Депутатите се избират на регионално ниво. Има 26 избирателни района, които отговарят на кантоните, т.е. не са с еднакъв брой жители. В най-големия избират 35, в най-малките по 1.
- В партийните листи може да има толкова имена, колкото са определените за кантона депутати.
- И сега внимание! – избирателите отмятат в листите кандидатите, за които гласуват. Могат да бъдат в различни партийни листи, единственото условие е отметнатите да не са повече от определения брой!
Това е най-чистия либерален вариант на пропорционалната система. Практически се избират кандидатите мажоритарно, няма праг и в Националния съвет влизат и малки партии. Ако не се лъжа сега са 14 партии. Има и куриозни случаи – в кантон с 1 бройка след изтичане на срока за регистрация на кандидатите е обявен избран без избор, бил е единствен регистриран…
Разбира се, тя има тройна защита, така да се каже. Референдумите. По-важното за тях – референдум може да предизвика всеки гражданин, който събере 50 000 подписа. С референдум може да се отмени вече приет закон. Може да се промени конституцията (за това трябват 100 000 подписа). Нещо повече правото на инициатива за федерален референдум имат и кантоните, а в тях всеки гражданин може да поиска да бъде предизвикан такъв само с обикновено писмо до администрацията. Без да събира подписи!
В европейските страни периодично се повдига въпроса за швейцарската система – когато недоволството на хората от действащите при тях вдигне градуси (както у нас). Обикновено „най-съкрушителното” възражение е, че ще настъпи хаос в държавата и ще се отрази силно отрицателно на икономиката (дежурното плашило, както едно време плашеха децата „ще дойде караконджула да те вземе”
).
И никой не се замисля, че държавата, практикуваща тази система от векове, е най-богатата в Европа!
Прочетох някъде, че такава е избирателната система и в Люксембург.
В Ирландия и Малта избирателите номерират кандидатите в съответна партийна листа. Интересното там е, че след това кои са избрани се определя отзад напред – започват да елиминират тия с най-малко гласове докато остане нужния брой. ![]()
В Италия и Германия има други варианти – с по 2 бюлетини (една, както при нас и още една също партийна, но със задължителна преференция) и т.н.
Изобщо навсякъде е станало ясно, че пропорционална система от национален тип (каквато до сега беше нашата) е най-лошия възможен вариант, даващ възможност за възпроизвеждане на политическия „елит”, създава условия за корупция и стимулира появата на популистки партии. И политическите партии търсят варианти за ремонт. Ама хем да е подобрено, хем…да е в техните мерки.
В заключение: в Швейцария първо е била системата, после богатството.
Значи, ако ще ги гоним, ясно е от къде трябва да стартираме!
RSS - Posts
23 май, 2009 в 12:10 pm
Честно говоря, сначала до конца не понял, но со второго раза дошло – спасибо!
25 май, 2009 в 9:28 am
Поздравления за великолепната статия! Ех, да можеше повече хора да се замислят!
25 май, 2009 в 10:07 am
Особено които трябва, yoalbo!
Или ние да се замислим как да ги накараме да се замислят…