и най-младия ми реален приятел.
Звъни отдолу сестра ми.
- Слез да се видим в кафето – казва тя по домофона.
Слизам, сядаме в кафенето под нас и аз, леко разтревожен, я питам защо не се качи горе ами тук се срещаме. Какво тайно има да ми каже.
- Нищо – успокоява ме тя – ама тук някак разговорът ни е по-концентриран.
Замислих се.
Среща – най-разпространения начин за социален контакт, без какъвто хората не могат.
Човек често участва в срещи. Случайни, уговорени, с приятели, познати, за запознаване, делови „на крак”, и т.н. Обикновено срещата обсебва вниманието и избутва на заден план обстановката. „Да седнем някъде”. А се оказва, че „някъде” съвсем не е маловажно как ще протече разговора и срещата.
В къщи – ами това си е гости, дори когато сестра ти идва. С всичките изисквания към участниците.
В ресторант – подходящ час, достатъчно време, меню, сервиране, консумиране – куп разсейващи елементи.
В кафене – най-изчистено от „странични смущения”. Поръчвате чашка кафе и срещата (разговорът) е изцяло във фокуса.
Кварталът ни се оказа „кафеджийски”. Започнах да пресмятам – в карето от съседни пресечки „на един поглед разстояние” на 9 места може да пие човек кафе, 3 от които са истински кафенета с масички.
Аз, обаче, от година и нещо зиме-лете всяка сутрин около 8 съм пред Monte Negro. „Пред”, защото не е от истинските кафенета, а чудесно магазинче за кафе. Няма масички, кафето си го пием на крак навън на тротоара. Но правят най-доброто кафе и продавачките са … а бе, отдавна са ми истински приятелки! И те излизат с чашка при нас на приказка. „При нас”, защото обикновено сме няколко накуп – ранобудни съкварталци, продавачки от съседните магазини, кучкари с кучетата на път за разходка и т.н. Сутрешна „раздумка” в действие! ![]()
Постоянните (по това време) минувачи приятелски ме поздравяват – даже с една твърде важна държавна личност си пожелаваме с усмивка „приятен ден” всяка сутрин преди да се качи в служебната кола (живее в съседство). Без да сме се запознали! Изчезна ли по някаква причина за известно време след това ме посрещат като завърнал се от далечно пътешествие. ![]()
В къщи се шегувам, че сутрин отивам да сложа пръст на пулса на квартала.
Всички тези приказки ги изприказвах за да разкажа за най-младия ми реален приятел.
От постоянните минувачи има интересна двойка. Майка и син. Всяка сутрин минават по едно и също време на път за детската градина. Майката е точно покритие на понятието „чаровна” – весели очи, сърдечна усмивка. Малчуганът странно съчетание на общителен и същевременно авторитетно сериозен – усмихва се само когато има защо. ![]()
Преди година Вики (казва се Виктор) първи ми направи впечатление. Държеше да влезе всяка сутрин в магазинчето за да поздрави продавачката. Но си стисваше най-напред нослето с ръка – против силната миризма на кафе. ![]()
Закачих го веднъж, започнахме да разменяме по някоя дума, показваше ми някоя дребна играчка, която носи за градината като ми я демонстрираше по перваза на витрината… И така всяка сутрин. Сприятелихме се постепенно в едно предсказуемо всекидневие. Отношения, които наглед имаха реалност на определеното място в определения час. Докато се случи нещо, което не очаквах и което много ме трогна.
Известно време „отсъствах” на сутрешните сбирки по стечение на обстоятелствата. Срещнах Вики и майка му случайно. Той се втурна радостно към мен и започна да ме разпитва защо ме е нямало! Майка му забеляза изненадата ми, засмя се и ми обясни, че разпитвал за мен… Ето ти тебе “реалност на определеното място в определения час”!
Сега редовно се виждаме сутрин – уточнили сме графика на движение.
И денят ми някак става светъл от сутринта…
Оказа се, че 70 години разлика не са пречка за приятелство!
Ето моя най-млад приятел Вики:
Сериозна усмивка!


По маршрута за детската градина
Тая Баба Марта все сърдита!
мъжете знаят защо!
Допълнение на 08.04.2009. Рисунки на Вики специално за мен!



Коментари
Мили Графе, много обичам квартални истории, а тази е една хубава…
История на едно приятелство,приятно и поучително,красив начин да започнеш деня….
“странно съчетание на общителен и същевременно авторитетно сериозен” – впечатляващо определение
Малчуганът е много сладък – а и от малък си го научил на спазване на график
Не съм го научил аз, а той мен.
Наистина е сладуран.
Хубава история
tuareg70, наистина е добро начало на деня. Като го видя да се задава подскачайки по тротоара…
Драга mislidumi, кварталните истории са живота…
Благодаря, kenkal!
Страхотно хлапе! А в това, че сте приятели, няма нищо чудно! Възрастта не играе в този случай! Приятелство е това!
мене пък ме размисли размишленията за кафенетата … детенцето е страхотно, усеща се как зарежда …
Много хубав разказ отново! А хлапето е толкова сладко!
И аз като Деничеро се замислих за кафенетата. И може би със сестра Ви се срещате в кафене, защото така сте на неутрална територия и за двамата(е, Вие пак сте с предимство – в квартала ви е кафенето).
Хубаво е човек да има с кого да пийне едно кафе сутрин и да се зареди с положителни емоции за деня.
много истина има в мислите ви, Графе.
аз също се замислих (нищо, че ми е противопоказно
), според мен най-хубавото “виждане” и раздумка се получават не в кафетата и около тях, а по време на разходка. дали по улиците, дали в парка, дали някъде другаде, няма значение. някак тогава се получава най-добре. поне аз имам това усещане.
а и се присетих за една случка, която съм разказала тук
Всъщност „раздумка” може да се получи навсякъде, да се сложи правило просто е невъзможно. На опашка, на спирката, даже и такъв „уникален” случай като разказаната от mikiblue случка (между другото, подобни закачки на дете от предна кола съм имал и аз).
Май единственото условие си остава личната нагласа „да се поеме предложената нишка”
Мили Графе, е сега вече паднахме!!!! Как е възможно подобно съвпадение!? Ама, това е нашия Виктор! Внукът на нашшя съсед, с когото се сприятелихме веднага след като се видяхме за първи път. И не просто, че си приличат по външност, но са почти на същата възраст (нашия Виктор мисля е малко по-малък), същото излъчване, сериозна усмивка…че чак и същото име!
Е, не! И аз паднах!
Sima!Пуснете някоя и друга снимка! Пък и някой и друг ред!
Не ме оставяйте да умра от любопитство! 
Моооооля!
Кафенето е важна част от нашата култура, то си е част от бита. Много симпатична статия и много вярно сте определили кафенето като място, където може да се измери “пулса на махалата”. Поздрави на малкия ви приятел
Не мога да опиша колко ме зарадва тази публикация. Тъкмо имах нужда от нещо забавно, весело, като цяло сладко. Нещо, което казва “Уют”. И започвам да си кликвам на блогрола, и стигам до тук, където пише “Моя най-малък приятел”. После се усещам как си седя и се усмихвам мило на компютъра, докато си пия топлия шоколад…
Благодаря, Bain, зарадвахте ме с толкова мил коментар!
Случайните познанства са в основата на най-силните приятелства. Лично мнение.
Уважаеми Графе, прекарвам изключително приятно времето си в наваксване на пропуснатото от Вашия блог. За което Ви благодаря.
Благодаря Ви и аз, morrt, за вниманието.
Искам да кажа единствено: Благодаря!!! Това което правите е прекрасно
Благодаря и за това,че има такива хора като вас!!!
С уважение: лелята на Вики
Благодаря Ви, Яна, за хубавите думи!
Да ви е жив и здрав Вики, да ви радва! Чудесно умно момче е!
Много успех и здраве и се надявам някой ден да се видим на кратка раздумка с чаша кафе в ръка!
С удоволствие, Яна, благодаря!
Trackbacks
[...] връщане в приятелско шеговитата атмосфера на Monte Negro. Добре стана – продължихме да остроумничим на тема [...]
[...] Реших да отговоря нестандартно на най-стандартния въпрос, в отговор на който не се очаква нищо, доколкото се е превърнал се във формалност. Заради по-бързото връщане в приятелско шеговитата атмосфера на Monte Negro. [...]
[...] сутрин през миналата седмица, още преди да вляза в Monte Negro виждам през стъклото на витрината продавачката и [...]