В Illa’s Blog попаднах на тема-анкета „По повод “Голямото четене” какво мислите:”. Има и интересни коментари.
На първите два въпроса на анкетата отговорих отрицателно, на третия – положително. Отрицателните нямат нужда от обяснение, те са лични. Положителният е резултат от мнението ми за „Голямото четене”.
В коментарите критиките са в посока, че е шоу, несериозна работа. Да си призная и в къщи сме подхвърляли по някоя реплика в този дух с известно пренебрежение и насмешка.
Но сега се замислих. И съм напълно съгласен с коментара на mislidumi. Цялото това „голямо четене” за кого е, за нас ли? Какво му се гнусим „интелектуално“?
Да, шоу е. Какво лошо има в това? Правата на „истинското шоу” ли се нарушават или се унизява книгата?
В крайна сметка какво стана, заговори ли се за книгата и „тръпката” да се чете? Посочете ми последните 20 години случай, когато се е обръщало толкова дълго и, главно, масово внимание на книги и четене!
Точно шоу трябваше да бъде! Магомаев, Павароти как накараха стадиони хора да слушат оперна музика?
Истинската цел на тази акция не са „четящите”, а „гледащите шоу” – ония, за които книгата си беше останала „досаден предмет от училище”, изживял времето си в „модерния свят”. Занимание за очилати интелектуалци, които не ги бива да се радват на живота.
И изведнъж – голямо шоу за голямо четене. Биг четене!
„Я, ама то това… Виж, из цяла България тържества, градовете с кметовете начело се надпреварват. И гласуване има, класации… Ей, нали имаше там една книга, „Под игото”, в училище двойка ми писаха, че не съм я прочел, значи важна ще е, я да я посоча, че не се сещам друга…”
Може и да не се разчетат трайно и масово хората, ама все ще хвърлят едно око – нали трябва да можеш да кажеш нещо „компетентно” по новото шоу. Книгата вече не е „нелегална”, влезе в публичното пространство, малчуганите чуват за нея („щом такова голямо шоу направиха, значи не е само училищен предмет”), носят книги, вземат книги. Нещо като нова игра стана. А те са важните – книгата е край човека само ако е всекидневие от дете.
Преди време имаше опит с една акция, която беше по като за книги – оставяш книга, която си прочел, на пейка в градината с бележка. Подарък за следващ четец. Какво стана? Нищо! Не беше шоу. А сега вече и в нета предлагаме подарък или размяна книги – шоуто не е за нас, но ни подсети…
Затова мисля, че тази форма е удачно попадение.
Колкото до класацията – тя си е изискване на жанра. Безсмислено е да се обсъждат книгите, влезли в нея. Вие чувствате ли необходимост да гласувате? Какво коментирате тогава…
Всъщност от коя ли медийна или интернет анкета може да се очакват „нормални”, най-адекватни резултати? Нали и те са шоу… 
________________________________________________
Под черта коментар на собствената публикация – привилегията на автора. 
Още първия коментар (благодаря, Вили!) ме накара да прочета писанието си „с чужди очи”. И сега ще си дам да се разбера!
Претенциозно и снобски написано. Образец как човек може да изтърси глупост и без да ходи до Чикаго. 
Още в заглавието „и ние” – демек, вие материалът и ние богопомазаните. Добре подсилено с пасажа в кавички в средата. Че и „Под игото” горкото най-просташки набутано!
Това е мнението ми за горното писание. Не съм го мислил така – темата ми не беше оценка. Исках само да кажа:
„Голямото четене” свърши голяма работа и формата му е ефективна за целите; класацията е „класика” за такива случаи, но не е уместна в този – „любима книга” е изпразнено от съдържание понятие. Имате „любима книга”? Колко пъти сте я препрочели? Може би трябваше поне да бъде „най-популярната книга”.
И едно искрено извинение към „гледащите шоу”: с това не изразявам презрение, а реалност. Ако работех по 12 часа на някой строеж без почивен ден 100% нямаше да се сетя за книга – най-много за Слави ако не заспя дотогава. „ние” от заглавието сме само привилегированите да имаме време за книги.
RSS - Posts
17 февруари, 2009 в 11:10 pm
Графе, Вие пак ме накарахте да погледна с други очи на едно масово мероприятие. Не бях помисляла да направя аналогия с Тримата тенори и Голямото четене. Но си е така, в момента шоуто печели привърженици – така, че правилен е ходът с четенето. Аз винаги съм обичала да чета и мисля, че и младите четат макар и не толкова много колкото нас, но пък колко неща те могат, а ние не сме могли в тяхната възраст. Така, че нека да потърсим положителното, а други да търсят негативите.
А сега отивам да чета при Illa’s Blog
18 февруари, 2009 в 7:58 am
Моя коментар, Вили, го прибавих под черта към публикацията. Привилегия на домакина.
Благодаря Ви за „пробуждането“!
18 февруари, 2009 в 8:53 am
Съгласен съм с Вас, Графе.
Твърде много хора в БГ смятат четеното за резервирано за суховати интелекуалци. А книгата е като всяка друга медия и може да се намери по нещо за всеки.
Аз лично смятам, че и строителя може след тежката си работа да отвори книги. Въпрос на навик. Книгата дава много по-интересно преживяване от телевизията. Особено сегашната телевизия, която да ровиш ще ти е трудно да откриеш нещо интересно, само масова пропаганда.
Що се отнася до шоуто. Мисля самото шоу е интелигентно направено. На мен ми беше интересно да го гледам. Даде ми нове преспективи към книгата.
19 февруари, 2009 в 11:40 am
Много на място и статията, и коментара под линия. Книгата имаше нужда от подобна акция. След като се използват съвременните средства за пропаганда (разбирай медиите)за щяло и нещяло, защо да не се използват и за нещо полезно? Популяризиране на добрата стара книга например. Да, вие, аз, много други четем, но я си представете поколението, израсло през 90-те? Как да възбудим интереса им, ако не чрез собствените им средства? Често чета в библиотеките на Англия, а когато съм си тук, заемам от наши библиотеки и виждам огромната разлика. Свикнали сме да мислим, че читалището е уникален феномен, измислен от нас, българите и друг такъв по света няма, но е време да излезем от възрожденския стереотип, защото – хей, вече е 21-ви век! Библиотеките на запад работят като информационни центрове, като места за социализация, като организатори на най- разнообразни културни и развлекателни прояви, т.е. почти припокриват дейността на нашите читалища. Това са живи и работещи институции. Там постоянно влизат хора на всякаква възраст и това, че читателските места са оборудвани с компютри и интернет изобщо не означава, че книгите по рафтовете стоят недокоснати. Ежедневно там влизат ученици от всички класове, които подготвят някакви проекти или просто имат за домашно да проучат това или онова. Те обичат книгата и я търсят. А в България какво? Библиотеката си е останала на място – архаична закостеняла институция с читатели, които се броят на пръсти, със сложна каталожна система, по която никой не учи децата как да търсят, с читални, които не са добре оборудвани. В училищата на никой не му хрумва да изпрати дете в библиотеката, за да потърси информация за това или онова, нещо повече – училищните библиотеки са на изчезване. По принцип не следя кампанията „Голямото четене“, но миналата седмица гледах представянето на „Железния светилник“ и идеята ми хареса. Мисля, че кампанията ще успее да възбуди интереса към четенето. Книгата заслужава това.
19 февруари, 2009 в 12:16 pm
nin, Jaguar, благодаря за коментарите!
Jaguar, пуснете това като публикация при Вас! Веднага ще дам линк при мен. Интересна и важна информация и разсъждения за читалищата, заслужава си!
19 февруари, 2009 в 2:43 pm
„Книгата е медия като всички останали“ и „Книгата е стока като всички останали“ – не са ли тъждествени твърдения?
)
Може би се изказвам off topic, но елитарността в културата не е нещо недемократично, доколкото културата е нещо вторично (в марксизма се казваше – надстроечно) и ако има практическо приложение, то е само за пропаганда.
Вярно, строителят няма сили да отвори книга даже да има интелектуалните потребности да го направи. Вярно, „ние“ не е съвсем на място, защото усещането за групова принадлежност в интелектуалните среди не е никак продуктивно нещо.
(Опитвам се да се самоиронизирам, ама май напоследък съм нещо като строител, та не ми се получава
A propos, какво общо има Магомаев с операта?
19 февруари, 2009 в 5:27 pm
„Може би се изказвам off topic, но елитарността в културата не е нещо недемократично, доколкото културата е нещо вторично (в марксизма се казваше – надстроечно) и ако има практическо приложение, то е само за пропаганда.“
Илла, ама наистина ли мислиш така?
Особено за практическото приложение на културата като пропаганда? Трябва ли елитарната култура да се пази от тълпите, които могат да я изцапат, понеже не разбират? Не може ли практическото приложение на един поредмет на изкуството да не е пропаганда, а примерно просто наслада или дори развлечение? 
19 февруари, 2009 в 6:32 pm
Illa, и аз съм изненадан като mislidumi. Вярно, че сега е модерно всичко да става медия. Нищо чудно скоро и всеки човек да влезе в тая категория – нали разговаря с други хора?
mislidumi го е казала, аз само ще допълня: свързването на понятията „култура” и „пропаганда” води в крайна сметка до едно. В живота ми съм го виждал два пъти с различен знак, но с една и съща същност…
Моля, за Магомаев вижте тук http://vascont.wordpress.com/2008/10/27/muslim/ Ще имате възможност и да чуете.
19 февруари, 2009 в 7:31 pm
Илла медия не е равно на продукт. Мисля, ако се замислиш отвъд наложеното в обществото значение на думата медия, ще установиш, че не всяка медия има за първа цел печалба.
Що се отнася до културата. Елитарната култура не е единственото изражение на културата. Къде в твоята представа се вписва фолклора или популярните необременяващи жанрове,всеки имащ макар и не толкова много нещо ценно в него.
20 февруари, 2009 в 11:25 am
И аз като nin смятам, че елитарността не е единственото измерение на културата. Най-общо казано, по-добре Рафаел Сабатини, отколкото „Хищникът срещу пришълеца 4″:)))
Графе, може би ще напиша материал върху гореизложеното, но няма да е в близките 2-3 дни. Отсъствах дълго и имам да свърша някои досадни неща, преди да обърна внимание на занемарения си блог, но щом се освободя, ще го направя. Благодаря за идеята.
21 февруари, 2009 в 1:00 pm
Нещо се отвлякох от този разговор, съжалявам.
Като говоря за елитарността в културата (че не е нещо, което от което трябва да се стесняваме), нямам предвид снобското отричане на масовата култура. Естествено, че масовата култура си има смисъла и значението. Още повече, че и масовата култура не е нещо еднородно, има си върховете, има си бездарията.
Това пък за пазенето на културата „от тълпите“ – боже, ако думите ми могат да бъдат разбрани така, значи изобщо не мога да се изразявам. Проблемът си мой. Такава интрепретация (че културата трябва да бъде пазена, защото може да бъде изцапана) на мен изобщо не беше ми хрумнала.
Това, което казвам е, че не е задължително да разбираш нещо, за да му признаеш правото на съществуване. Това казвам. Това важи и в двете посоки – както от елитарността към масовостта, така и обратно. И не само по отношение на културата.
Поради тая причина не съм сигурна, че културата и книгата, в частност, трябва да бъдат определяни чрез понятието за медия. Не че не са медия, но не това е същностната им характеристика. Архитектурата също е медия, но до сега не съм чула някой да я определя по такъв начин. Защото всичко може да бъде определено чрез това пределно широко понятие „медия“ и, следователно, нищо няма да получи ясна дефиниция. Всичко е медия, съгласна съм с Графа.
—
Продукт и стока не са синоними
Впрочем, не споделям възгледа, че книгата е стока като всички останали. Това беше прокламирано от хабилитирано лица, специалист по реклама. Той буквално заяви, че рекламата на една книга по нищо не се различава от рекламата на марка салам. И си е прав, що се отнася до специфичната му област. За специалистите по медии книгата не е нищо повече от медия като всички останали. И са си прави, що се отнася до специфичната им област.
—
Графе, дали ние тук ще свържим думите „култура“ и „пропаганда“, няма голямо значение. Културата често бива използвана като средство за пропаганда, в което няма нищо хубаво (а дали пък?), но се прави.
Това е голяма тема. Подозирам, че сега пак не се изразявам точно, просто темата заслужава отделно разискване.
—
Ако разглеждаме развлекателната страна на изкуството като „практическо приложение“, това пак е отделна и много голяма тема. Тази тема много ме занимава напоследък, жалко, че нямам време да пиша за това в блога си. Забележката на mislidumi е основателна.
—
Извинявам се за многословието!
21 февруари, 2009 в 2:01 pm
Jaguar, ще очаквам! Когато пуснете публикацията мисля да я цитирам и в есперантската общност – интересна ми е интерпретацията в различни краища на света.
Благодаря Ви, illa!
Напълно съм съгласен с Вас, че не можем да съберем всички мисли за културата на едно място. Не само, че са отделни теми, но дори не са за публикация с коментари – по скоро за разговор с публикации в блоговете.
_
Не сте многословна!
21 февруари, 2009 в 3:36 pm
Благодаря!
23 февруари, 2009 в 12:44 pm
И сега има млади (и много млади!) хора, които четат! И то мнго! Познавам доста такива! Които обичат КНИГАТА!
25 март, 2009 в 3:57 pm
Блоговете ще прелеят от теми за „Голямото четене“. Аз съм съгласна с това, което пише Графът, вчера писах и аз по темата – спонтанно и без да изчерпвам темата, то и не може де… Та, миналата година, по работа, имах възможност да се наслушам на всякакви мнения по отношение на това дали българинът чете или не, какво чете и прочие… Например, Едуард Вик, който вече пет години прави конкурса за български роман на годината, каза, че българските писатели пишат за 500 души… Нистина са малко тези, чийто книги са с по-високи тиражи. В същото време издателствата не обръщат достатъчно внимание на PR-а на книгите, а и българските автори не им помагат достатъчно. Пак давам пример, когато бяха обявени номинираните романи в конкурса ВИК при отправена покана към авторите, никой от поканените не уважи събитието… Като соц.-отглас някои автори сякаш нарочно странят от медии и оттам от читатели, сякаш последните са чумави…(Книгата НЕ Е медия.) После почти същите автори се оплакват, че не ги четат… завоалирано, разбира се, но точно това се чете между редовете. За да се чете нещо, което е вън от училищната програма трябва да има дългосрочна и сериозна държавна политика по отношение на културата и образованието. Държавните институции обаче трябва да подемат такава инициатива, защото няма бизнес, който да няма нужда от това, а книгоиздаването е и бизнес. В Загреб има над 60 издания за култура! 60! и то финансирани от кметството! Може и да са повече, а Загреб е на Балканите, също като нас. Ние имаме максимум десет специализирани издания…, които се четат от авторите си и техните двама-трима приятели. Наистина мога да напиша км. за това защо не се чете, защо не се чете българска литература вън от изброените в голямото четене романи, но ще спра дотук, че адски се ядосвам. Моят поглед към инициативата на БНТ: http://mysmalllibrary.wordpress.com/2009/03/24/мадам-дьо-лафайет-голямото-четене-и-мо/
25 март, 2009 в 7:25 pm
Напълно съм съгласна.
Дори и самото критикуване на избора на гласувалите породи интерес към книгите като цяло. Което е добре. Все някой ще се намери, за да прочете някоя от обсъжданите.
26 март, 2009 в 2:19 pm
Наистина идеята да се направи шоу, посветено на нещо, което е оставено на доста заден план в приоритетите на повечето ни сънародници е много добро попадение.
Хората търсят основно зрелища, така е . И ето наред с всички други безсмислени зрелища, които се предлагат със стотици, едно което насочва вниманието към нещо позабравено и пренебрегвано.
Аз писах, че не обичам класациите, но си давам сметка, че май вариантът с класация беше най-удачен. Така се придава спортен елемент на шоуто и повишава интереса.