пред една лъскава витрина
Или, може би, само ми се е сторило? Не знам…
> Не влизай, млади момко, даже от любопитство. Влезеш ли, спасението е само в гроба! Щом можеш да избираш, бягай без да се обръщаш от този там свят, в който важат ей тези правила!
Нищо, че ти говорят за „по-добра, по-лоша половина от света” – това се отнася за техния измислен свят-игра. В който – като във всяка игра – има едно правило: повече пари в твоята купчина. Повече, казах, още, още, още!
Надникна ли да го видиш? Виждаш ли го през стъклата? Видя ли „хората” там – просперитета им, кризите им, живота им, душите им, мислите им, щастието им, забавленията им, тревогите им, децата им? Видя ли имената на кои „велики хора” се тачат при тях, кои са на почит?
Да, точно така, умно момче си – не създалите благото, а натрупалите купчинката от него. Като Бил Гейтс. „Бас хващам”, че малцина могат да ти кажат наизуст гладко имената на останалите създатели от оная групичка, още по-малко за творческата част на Гейтс в благосъздаването…
Уплаши ли се? Спокойно! Това е там, вътре, зад стъклата. Виждаш ли как се суетят непрекъснато? „Въпрос на избор” казват те. Техният живот се плаща с кредитни карти. Когато свърши ще разберат дали си е струвало…
Те са направили своя избор. За твоя избор ти мисли. Аз само те съветвам – не влизай никога там, момче, послушай ме!
Какво нося и какъв е този приятен звук от кашона ли? А, нищо особено. Пъдпъдъци. Ще живеят при мен. Усещат, че ще им е добре и се радват.
Не, нямат нищо общо с „голямата игра”, 
те са от Голямата природа.
Хе, виж, този приятел пък си носи котето.
Здравей, приятелю! <
Здравей! – отговарям му аз. Значи все пак не ми се е сторило…
RSS - Posts
4 февруари, 2009 в 10:17 pm
Май трябва да има повече такива хора, като причтелят с пъдпъдъците… Или повече като Вас, които да споделят „подслушаните“ разговори…
Благодаря Ви!
4 февруари, 2009 в 11:36 pm
Ние сме в по-добрата половина, нали? Спим спокойно, не се чудим за какво да си харчим парите и ако искаме ще си гледаме пъдпъдъчета за удоволствие. Как да не ни завижда Бил Гейтс( аз го харесвам, ама това е друга тема)
5 февруари, 2009 в 12:04 am
Благодаря Ви, Жени!
Хм! „по-добрата, по-лошата” – това не беше ли терминология от „играта”, Вили?
Всички хора понякога спят добре, друг път имат грижи, трети път се радват и т.н. – това са реакции.
Разликата е в основата, причините за тези реакции.
А добро-лошо всеки решава сам за себе си – при рекапитулацията за живота си накрая. И най-често си прибира на скритичко констатациите.
Та и Бил Гейтс – още му е раничко (макар, че май се е позамислил вече), а и той си има кого и какво да си спомня, до нас няма да стигне…
5 февруари, 2009 в 12:08 am
Графе, пропускаш една малка подробност – няма неизмислен свят и няма свят, който да не е игра. Аз дори не притежавам кредитна карта, хех, но това не ми пречи да се забавлявам, докато „играя“. Някак по-комфортно е, отколкото да се притеснявам. Не е измислена математическа формула, с която да ти докажа, че съм прав, защото вярата не се нуждае от доказателства – или я приемаш безрезервно, или не. Това се отнася до вярата във всичко – в кризата, в успеха, в бога, в теб самия, в каквото се сетиш…Никой не е в състояние да помогне на човек, чиито избор е „бягай по-далеч от вярата в благополучието“. И, като се заговорихме за купчинката, много е трудно да натрупаш богатство, без да създадеш благо за човечеството. Бил Гейтс направи компютрите достъпни за всички. Заради него сега водим този диспут. Нямаше дори да се познаваме, ако не беше той. Казват, че е крадец, но аз се питам защо тогава тези, от които открадна, не го направиха преди него? Ингвар Кампрад обзаведе човечеството с качествени и практични мебели на достъпни цени. Той даде и на бедните правото да живеят комфортно. Лари Пейдж и Сергей Брин оргнизираха световното знание и го подариха безплатно на човечеството. Трябват ли още примери? Почти всички неприлично богати хора са придвижили света напред по някакъв начин.
) Важното е, че ги имам в главата. Всичко започва от главата. Останалото е въпрос на време. „Дори най-дългото пътуване започва с една малка крачка“. Аз направих своя съзнателен избор. Първата ми крачка е напред, а не назад. Голямото изобилие също е от Голямата природа, приятелю. Досущ като пъдпадъците…:))
Да, статията ми има един голям пропуск – трябваше да направя разграничение между умния човек и мошеника. Първият винаги прави така, че когато печели, да спечелят и другите. Вторият, ако днес изкара два лева, някой балък трябва да ги загуби. Светът се движи от умния човек. И е съвсем в реда на нещата да си неприлично богат, когато вършиш услуга на милиони…
По-неестествено ми се струва да бъдеш беден и безполезен. От мързел или от страх. Сега сигурно ще ме попиташ колко милиона имам в банката
5 февруари, 2009 в 12:32 am
Казват, че всичко е въпрос на гледна точка.
5 февруари, 2009 в 12:55 am
Възможно е Вие да сте прав, драги приятелю. Наистина няма как да се докаже математически.
Но аз говоря за друго – за съдържанието.
В случая не бих говорил за „вяра”, а за увереност, примерно.
Не бих казал „благополучие” без да съм наясно със съдържанието, което влагам в думата – диапазонът е изключително голям, нали?
Всеки човек има свои цели в живота си. „Битови, житейски” най-общо казано и „личностни” – какъв се вижда и иска да бъде (тук е морал, интелект, душата, ако щете). Двете категории не само, че не са в един отбор, но и най-често си играят мръсни номера за надмощие.
Ето тук е големият въпрос за избора!
А за останалото – ами нещата се опростяват: само в заглавието на топкласацията на най-богатите допълваме „и най-гениални хора в света”…
Само с едно твърдо не мога да се съглася – „Голямото изобилие” не е от Голямата природа! Доказателства бол (слава Богу, още не сме Я ликвидирали!), но не е това темата.
_________
Разбира се, Вили. всичко е на къде се гледа – към пъдпъдъците или към касата…
5 февруари, 2009 в 1:11 am
И ако крачката на човек е в посока нематериално изобилие? И ако той се чувства пребогат, макар и без пари? Тогава? В коя категория влиза?
5 февруари, 2009 в 1:33 am
В категорията на щастливците, на тези които цял живот помагат на другите без да се замислят. И те се чувстват ужасно богати с много приятели и хора, които ги обожават и обичат
5 февруари, 2009 в 7:53 am
„Светът се движи от умния човек.“ Съгласна съм с Вас, Аsktisho. Само дето и в статията си, и тук в коментара си Вие визирате САМО богатите умни. А бедните умни? Според Вашето мнение те не са умни, защото не са богати – ако бяха умни щяха да са богати. Няма да коментирам подобен начин на мислене. Ще кажа само, че споделям мнението на Графа. И за огромно мое щастие съм заобиколена само с хора, които мислят така.
5 февруари, 2009 в 9:50 am
Ето още едно мнение по въпроса, на което попаднах случайно преди малко http://dobrikk.wordpress.com/2009/02/02/съвременни-хора/
5 февруари, 2009 в 10:53 am
Аз пък ‘случайно“ попаднах на това:
http://az-moga.com/?p=382
Няма случайни неща
А за Природата, хм, ами че тя обича изобилието във всичките му форми. Човек трябва само да се огледа, за да разбере, че не живее в свят на скормност и оскъдица, а в свят на изобилието: неизтощимата енергия на пълноводните реки и водопадите, безбрежието на океана с неговите мощни приливи и отливи, енергията на слънцето, силата на вятъра, разнообразието от цветове и форми в гората, изобилието на плодове, могъществото на планините, всичко това е доста, хм…нескромно. И разточително. Та ние сме потопени до шия в един свят на изобилието. Само от нас зависи да протегнем ръка и да си вземем мъничко от него. Но трябва да помислим и кое е най-ценното в нас самите, което сме готови да разменим, за да не ощетяваме хармонията…Правилно е само изобилието, допринасящо за хармонията, увеличаващо всеобщия излишък, а не егоистичното изобилие, което отнема от един, за да може друг да притежава… И, моля ви се, не се хващайте толкова силно за буквалния смисъл на думата „богатство“. Описаните от мен принципи на просперитета важат за всички сфери на живота. Навсякъде се извършва обмен и натрупвания – на идеи, на приятели, на любов, на емоции, на контакти…а защо не и на пари? В парите няма нищо лошо, ако ги използваш само като средство за лично освобождаване от зависимостите (хората), които те дърпат назад в този живот…
5 февруари, 2009 в 11:53 am
„И, моля ви се, не се хващайте толкова силно за буквалния смисъл на думата “богатство”.“
Точно в това е различието между нас, Аsktisho. Буквалният смисъл на думата богатство за мен е един, а за Вас е съвсем друг. Прав сте, описаните в статията Ви принципи на просперитет важат за всички сфери на живота. Но написаният Ваш коментар/мнение след всеки от тях обаче, се отнасят само и единствено за пари и материални неща. Защо не напишете още един пост, където да изброите същите принципи придружени с Ваш коментар/мнение за другите сфери на живота (нематериални)?
5 февруари, 2009 в 12:06 pm
Такива има много, asktisho – и за 2-те гледни точки. В съботния брой на „Сега” имаше 2 страници за разни интересни богаташки истории. Аз дадох този линк, защото е поетична творба и защото наистина случайно от любопитство чукнах на един непознат блог от бързо развиващите се в момента.
Е, не разглеждам темата в крайности. Така се получава в дискусията, но то е естествено. Затова пък интересен разговор се завърза, не мислите ли? И колкото повече гледни точки, толкова по-добре.
Сега ще Ви възразя на тезата Ви за изобилието.
Според мен основен закон на Природата е равновесие на необходимостта. Той е регулиращият безпрекословно. Изобилие (особено до крайност, водеща до излишък) е противопоказно и срещу него Тя винаги взема мерки. Най-елементарен пример: разрасне ли се застрашително за равновесието животински вид или враговете му се увеличават (временно!), или ресурсите за живот намаляват драстично, или планетарна „катастрофа” го унищожава тотално (ако застрашава равновесието на Планетата). И това е логично – иначе сега на Земята щеше да има само няколко вида животни и растения.
Всъщност и Вие казвате същото по друг начин – казвате „хм…нескромно. И разточително. …. един свят на изобилието”, но веднага слагате всичко на мястото му: „Правилно е само изобилието, допринасящо за хармонията”.
Според мен напразно държите на „всеобщия излишък” – в понятието „хармония” не може да влиза подобна категория. Затова и в Природата всеобщия излишък е сериозно нарушение на хармонията (равновесието), срещу което трябва да се вземат мерки.
Колкото до парите, съгласен съм. Стига да не са номер едно в съзнанието. Нали не се запасяваме с един тон вода, знаейки, че ще ожаднеем?
За принципите Mari-ana го е казала междувременно по-лаконично и точно, отколкото аз се канех.
5 февруари, 2009 в 12:12 pm
Предстои ми още много да напиша по темата за просперитета в този живот, ако небето ме обича
. И не задъжитлено само и единствено в блога. Но предпочитам темите да са концентрирани. Краткото ми есе се фокусриа върху „един пробит долар“. Няма никаква разлика между нас и вас.
Просто свободата е невъзможна без пари, дори нематериалното щастие зависи от тях, защото не-свободният човек не може да бъде истински щастлив. Може само да се заблуждава, че е. Всички реализирани хора на този свят първо са се освободили от оковите на финансовата зависимост, от ограниченията на материалното и чак тогава са постигнали върхове в духовното. Сред онези, които не успяха да го направят също имаше велики мислители и артисти, но те умряха в мизерия и самота, без да го заслужават разбира се. Светът ги призна, но прекалено късно и от плодовете на труда им се възползваха с нищо незаслужили наследници. А самите те получиха в замяна на таланта си презрение, неразбиране ни мизерия…Заслужаваха ли такъв живот? Според мен – не. Духовният и материалният просперитет вървят успоредно, ръка за ръка, но първо трябва да се помисили за материалния. Някои хора доброволно се отказват да имат пари, да участват в светската суматоха. Е, да, ама не можеш да се лишиш от земните блага в името на изкуството, примерно, или на религията, ако никога не си ги притежавал. Не можеш да отхвърляш блага, които не ти принадлежат. Това е фалшиво и лицемерно. Буда е избрал да се роди като престолонаследник, за да опознае живота с всички възможни блага, преди да се откаже от него и да се посвети на истинската си духовна мисия. Think about it…
5 февруари, 2009 в 12:29 pm
5 февруари, 2009 в 12:52 pm
Присъединявам се към теб,Mari-ana!
5 февруари, 2009 в 3:05 pm
[...] въпрос. Въпросът ми породен от коментарите под поста на Графа “Неволно дочут разговор” е – “Колко пари струват изброените неща? Отговорът [...]
5 февруари, 2009 в 3:43 pm
Странно, на пръв поглед, но аз подкрепям от все сърце и двамата автори: Графа и Тишо, тъй като парите все пак за мене са просто мерна единица, както коментирах в статията на Тихомир (asktisho). Математичка съм по образование, а математиката е абстрактна наука, съпоставима с философията. Тези две науки се изучават в училищата и университетите не, за да получават студентите и учениците оценки по тези предмети и съответно не, за да получават научни титли преподавателите, а за да могат хората да се научат да мислят – по-абстрактно, а не само за житейските си битови (материални) нужди…
И един цитат: „Нима ще прекараме живота си в ядене, спане, работа, опити да се забавляваме, а след това ще умрем, без да сме разбрали смисъла на своето съществуване?“ (Д-р Робърт Антъни, Как да направим невъзможното възможно)
5 февруари, 2009 в 4:57 pm
Не искам да се заяждам с никого. Но интензитетът на дискусията ми харесва
. Радвам се, че има общуване между мислещи индивиди и тук ми се струва подходящо място за целта, ето защо поствам директно отговора си към Марияна:
„Пак обърнахте всичко на ние-вие и на спор между идеи, личности, на конфликт между материалното и духовното. Ти казваш истината в този пост, съгласен съм с теб, но просто мисля, че щастието е още по-пълно, включително и духовният просперитет: по-силен, ако човек е “материално заинтересован”.
И, понеже не съм авторитет-милионер, за да ми повярваш, ще си позволя да цитирам Норбеков, който има много категорично мнение по въпроса – “Всички животни са материално заинтересовани, защото се водят от инстинкти и не могат да разсъждават, като хората – това е морално, това не”. Аз мисля, че животните ни показват естествения ред в Природата.
А ние, на всичкото отгоре, разполагаме и с разум. Защо да не го използваме, за да увеличаваме благата на планетата, в това число и своето собствено богатство? Защо да не сме “материално заинтересовани”? Защо да не се радваме на парите? Защо да не ги искаме? Защото ни харесва да гледаме сълзите в очите на детето си, на което не можем да купим прекалено скъпата играчка ли? Или ни допада да виждаме агонията на хора, които умират, защото не могат да си позволят операция в чужбина? Или обичаме да нямаме време за себе си и за хората, които обичаме, тъй като дори тъпият наем ни се струва непосилен? И трябва да бачкаме денонощно, за да можем да си го позволим.
Кои сте вие, дето сте повече? Лицемерите, които познавате щастието на бедняка, но отричате свободата на успелия, преди дори да сте се докоснали до нея ли? Не е честно така. Мен може да ме заблудите, но как ще заблудите себе си? Баснята за “киселото грозде” всеки я знае.
Аз също съм един от вас, но разликата е, че притежавайки духовна свобода, искам и материална. Стремя се към нея. Работя за нея. Настоявам да я притежавам. И ще я получа. Такава ми е нагласата. Да живея свободен и шастлив, но без да отричам нищо, което не познавам от първо лице единствено число. И без да се налага да правя елементарни компромиси със себе си за пари…“
5 февруари, 2009 в 5:29 pm
Здравейте ПРИЯТЕЛИ ! В живота няма правила! И може би това му е най-хубавото! Аз лично съм се стремил към „голямото изобилие“, което е имал един св. Иван Рилски !!!!
5 февруари, 2009 в 7:28 pm
yoalbo, нищо странно няма. Както гледам ние говорим за едно и също нещо, разликите ни са в мерките – в „хармонията и приоритетите”…
asktisho,
) и аз да Ви припомня: има ли приказки и басни за ненаситността и лакомията? Ами най-известната – за златната рибка – какво внушава?
като стана дума за басня (при „киселото грозде” поуката е друга май
Моите уважения към Норбеков, но в случая той просто не е прав, защото изпуска нещо важно: моралът е просто жалки останки от инстинктите, които част от хората се мъчат да спасят. Инстинктите на дивата „неразумна” природа. В които няма „материална заинтересованост” да натрупаш повече, отколкото ти е нужно, няма „още и още”. Да, животните знаят естествения ред в Природата – ние, „разумните”, сме го забравили…
За 3-те Ви въпроса и „защото” след тях писах при Mari-ana (дискусията се разраства лавинообразно и това е чудесно!).
Не, ние не сме лицемери. Но сме мислещи (Вие го казвате!) и не ни е необходимо непременно „да се докоснем” до нещо „в първо лице единствено число”. Вие били ли сте убиец или мафиот преди да ги отречете?
гравитон, Вие ми подсказахте нещо изключително важно, което изпускаме. Има ли и къде е „границата на материална свобода”, след която спираме и казваме „достатъчно”. И ме подсети за една стара публикация – „Списъкът”. Има ли край ‘списъкът”?
5 февруари, 2009 в 8:01 pm
Не съм привърженик на класификациите, когато се отнасят до хора. А още по-малко съм склонна да разделям света на черно и бяло, защото мисля шарено вероятно.
Препрочетох публикацията на Тишо, която Ви е предизвикала, Графе и пак ми хареса, но това е защото я гледам с моите очи, а не с вашите.
Представа нямам, защо сте замесили пъдпъдъците, нито разбирам, защо те влизат в противоречие с позитивното мислене…, защото така – позитивно възприемам поста на Тишо.
П.П. Бягам, за да не стана активен участник и автор на публикация – Как да загасим горящата фурна.
Усмихна ли се някой?
5 февруари, 2009 в 9:39 pm
Честно казано, не съм религиозен. С житието и битието на Иван Рилски се запознах, като студент Българска филология. Струва ми се че отговор на много от поддигнатите въпроси дава и Заветът на Иван Рилски. Струва си да се погледне. http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm
6 февруари, 2009 в 12:37 am
„Конфликт между поколенията”? Удобен начин за обяснение на „неразбирателство”, astilar. Ей и бат’Бойко на него залегна.
А пъдпъдъците наистина не разбират нищо от позитивно мислене. И котето ми Милчо също…
6 февруари, 2009 в 12:34 pm
Аз, Astilar!
А как да загасим горящата фурна? 
6 февруари, 2009 в 3:23 pm
Графе, този път ще бъда лаконичен и кратък, за да отговоря конкретно на въпросите, които задаваш:
1. Има ли приказки и басни за ненаситността и лакомията? Има. Темата на поста ми обаче няма нищо общо с ненаситността и лакомията
2. Вие били ли сте убиец или мафиот преди да ги отречете? Не. И палач не съм бил, преди да се отрека от насилието като личен, забележете, личен избор
) Което автоматично значи, че не отричам нито убийците, нито мафиотите. Хищниците в гората също са много жестоки. Но без тях екологичният баланс би бил невъзможен. Убийците и мафиотите вършат Божията работа на земята, изпълняват някаква мисия, като всеки от нас. Просто изборът ги е вкарал в лош филм. Или още по-лошо: принудата. Да не говорим, че има и убийци, които заслужават Нобелаова награда за мир, след като са премахнали най-големите мъчители на човечеството…
Еми, не можах да бъда кратък, сори
) Ама така е то, като се спори по интересни теми с интересни хора.
6 февруари, 2009 в 3:25 pm
аз първо мислех едно, то се оказа, друго, запених се и се оказах неправа. Само едно искам да кажа – вискчко, което Тишо е описал в статията са библейски принципи. Който я е чел Библията да вдигне ръка. Имах предвид, да си поразрови паметта и да види, че е така. НО друго, което исках да кажа и което пък е мой водещ принцип в живота (Тищо, извинявам се, но е обратното на твое изказване по-горе в коментарите)- Нищо материално не е дошло на този свят, ако няма духовен корен. Ако щеш богатство финансово, здраве, болест, мъж, жена, колело, дъра, бъра и т.н. Мисля, че схванахте мисълта ми – ако аз постоянно повтарям, че като се ядосвам ще хвана еди-каква си болест, тя ще дойде. Имам и живо доказателство пред мене за това. Затова и винаги призовавам да се влага смисъл, когато се говори нещо, защото рано или късно то ще стане. ДУмите ни творят в материалния свят. Не говоря за тантрата – ще стана богат, примерно, без да се действа. Да, действието му е майката. Не ме нападайте сега, толкова си мога
6 февруари, 2009 в 5:32 pm
@ deni4eto: не разбрах обратно на кое мое твърдение е това, което казваш, но няма начин да съм по-съгласен с теб за духовния корен. Темата е прекално обширна, за да я изчерпим в коментари обаче
)
6 февруари, 2009 в 6:37 pm
„Всички реализирани хора на този свят първо са се освободили от оковите на финансовата зависимост, от ограниченията на материалното и чак тогава са постигнали върхове в духовното“
това имах предвид
6 февруари, 2009 в 7:14 pm
Уважаеми Графе, ако беше удобно, едва ли щях да се изчервявам.
Пъдпъдъците и Милчо разбират от позитивно мислене повече от бат’Бойко. А той собствено не е пример за проспериращ човек.
Що се отнася до предположението ми за „конфликт между поколенията“, подобен разговор водя с баща си от години. Той също, както и Вие е дал живота си за духовното (да не се смесва с религията), а днес все още смята, че за да си независим (поне сравнително), трябва да направиш компромис и да загърбиш духовното…
Дени4еро, съгласна.
Муниконтин, не знам. За радост стигнах на време.
7 февруари, 2009 в 1:14 am
asktisho, неочакван майсторски финт с убийците! Ами прав сте – всъщност престъпниците „по професия” не са ли от съвременната активна част на човечеството? И друг път съм го казвал.
Вече няма да Ви е изненада, че отново ще възразя за паралела с животните – те са мои „братя” и аз съм особено чувствителен, когато се засяга честта им! За примера – те никога не убиват без необходимост или по принуда. И сами не търпят рецидиви – знаете за вълците-единаци изгонени от племето си.
Тази тема – паралел между животните и нас – си заслужава отделно внимание.
Ненаситността и лакомията имат общо с темата – даване приоритет на материалния просперитет ги привлича като пчелите захарта. Затова посочих „златната рибка” – тя е точно за това, колко лесно се прескача разумната граница на желанията. Затова споменах и списъка и попитах дали има край. Май реалността показва, че няма – след златните тоалетни следват платинени, после диамантени…
deni4ero мълча, мълча и накрая ни запокити в космоса!
„Нищо материално не е дошло на този свят, ако няма духовен корен.”
„Думите ни творят в материалния свят.”
Майко мила, че това са теми и теми! И си струва да ги разчепкваме – сериозно, истински.
astilar, това си беше закачка. Но напълно съм съгласен за пъдпъдъците, Милчо и бат’Бойко.
А за другото – за него говорим сега. За мярката, за какво трябва и доколко да се загърбва. Което е истинският избор. И дали трябва устройството на живота да ти помага за такъв избор или брутално те принуждава.
7 февруари, 2009 в 11:44 am
Уважаеми г-н Графе, понеже съм твърдо на мнението на пъдпъдъците, котето Милчо и кучето Сара, а пък и ми е омръзнало от най- различни норбековци, американски позитивистични теории, книжките за 5 правила“ как да станем по, най “ и т.н Ви предлагам коментар в удобен за мен формат
Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността
на дъб и роза.
Разтворен в небесата и с неподвижна
форма на сърце.
Движение на светлина преди да дойде
Ангела до вашта къща.
На острова тежи ръката с факела запален,
( о, Ничше – символ на свободна воля, която
ти прекъсна пътя)
а колко ли тежат Хавайте и рамките от лудата
ръка – безкраен празник на наситените багри
(защо ли вече не се ражда Ван Гог?)
На този остров бих искал да е празника…
Човекът, който идва си подсвирква
леко….
7 февруари, 2009 в 1:43 pm
Много свежа глътка в дискусията, bogpan!