Такъми ли? събота, фев 28 2009 

razmisli ми подаде пас в нова игра, която върви в блоговете. Този път топката се нарича „такъми”.
Такъми ли? Нещо приятно ме бодна под лъжичката – нали за мен такъми са риболовните принадлежности! Така си зная от дете. С баща ми, Бог да го прости, разчиствахме голямата маса в деня преди риболовния излет, изсипвахме на нея цялата си риболовна наличност, сядахме и с върховно удоволствие прекарвахме през ръцете си всичко до последната кукичка и плувка. През това време светът преставаше да съществува за нас. Баща ми казваше, че това за него е най-приятната част от риболова.
Колкото и да ви разправям, само риболовците ще ме разберат! Само те знаят какво означава „да си приготвиш такъмите”. А на който си мисли „какво толкова, няколко кукички, 2-3 плувки…” му предлагам да щракне ето тук :D   (още…)

Етнос каракачани сряда, фев 25 2009 

Преди година insomnia1304 ми писа в коментар: „Бих Ви попитал за етноса каракачани – какво се знае, от къде са дошли, могат ли да се считат като част от българската нация и има ли такива играли важна роля в историята ни, и ако да, защо така се е получило?
Позабавих малко ( :D ), но не забравих. Искаше ми се да попадна на някакви интересни истории. От детството ми е останал смътен спомен за някакви загадъчни хора в черни дрехи, от които дядо ми купуваше нещо. Спомням си да казва на баба ми „дадох пари на каракачаните за (не помня какво), другия месец ще го донесат”. Сега преценявам, че това не е било съвсем обичайно – дядо ми на чурук дъска не стъпяше, както сам казваше. Но още по-важно беше, че баба ми го приемаше за нормално, а това вече означаваше много… ;)
Спомням си, че споменаването на каракачаните за мен винаги е носело някаква тайнствена неизвестност. Едва ли не като персонажи от приказките. Даже нещо повече, защото за тях не се разказваха истории. Не веднъж съм чувал да ги споменават – нали съм от Сливен! – а нямам спомен за нито едно име, винаги се казваше „каракачаните, каракачанинът”. Като че ли бяха нещо цяло.
Детски представи, разбира се, ама защо за сливенските цигани нямам същите?
Седемдесет години трябваше да минат за да вдигна завесата за себе си. Поразен съм от това, което научих… (още…)

Животът избра мен, неделя, фев 22 2009 

а не аз него.

Това е казана между другото фраза на героинята в един непретенциозен филм, който гледах наскоро. Както гледах полузадрямал изведнъж тя ми се наби в едър шрифт, болд и червено. Удивително точна констатация!

Темата за предопределението на живота е стара и много експлоатирана. От най-различни страни и гледни точки. Основно обединени в две линии: (още…)

Такива ми ти работи четвъртък, фев 19 2009 

Тихо се сипе белия сняг.
Че се сипе, сипе се! Всичко е побеляло деветнайсетофевруарски навън. За радост на…ами, не на децата, а на топлофикацията. То бива късмет, ама чак пък толкоз! Направо ги виждам топлофикаторите сутрин как поглеждат през прозореца и потриват ръце: „Опаа, още 5 процента отгоре”. (още…)

„Голямото четене” и ние вторник, фев 17 2009 

В Illa’s Blog попаднах на тема-анкета „По повод “Голямото четене” какво мислите:”. Има и интересни коментари.
На първите два въпроса на анкетата отговорих отрицателно, на третия – положително. Отрицателните нямат нужда от обяснение, те са лични. Положителният е резултат от мнението ми за „Голямото четене”. (още…)

Списък на публикациите понеделник, фев 16 2009 

в първата година на блога ми, „изгубени” някъде далеч назад.

Нещо като личен музей за новите (пък и старите) гости – да могат удобно да разглеждат старините ми. :) Направен със скромната тайничка мисъл да не пропуснете да прочетете нещо… ;)

Списъкът-съдържание е на публикациите през 2008 година и е за прегледност и улеснение -
ваше – може да видите нещо интересно в по-старите неща без да трябва да се ровите;
мое – започнах да забравям какво съм писал! :) Все пак блогът не е началото ми в интернет. Споменеш нещо интересно, след време пак… А, както гледам докато правех списъка, и някои теми, които ни интересуват, се повтарят периодично. За политиката да не говорим – там „на фронта нищо ново”.
Живот и здраве, след време ще направя и втора част с останалите ми писания – като се съберат повечко.

Намира се в лявата колона, горе. (още…)

Петък някакъв… петък, фев 13 2009 

Днес е хем петък, хем 13-ти. Опасно съчетание било, скривайте се в килера!
Ха сега, де! Какво може да му е опасното на деня? (още…)

Спасител вторник, фев 10 2009 

Както вече споменах, грипът реши преди десетина дена да не ме пренебрегва повече, че може да се обидя. Дойде и ме поздрави по доста странен начин. Както си седях пред компютъра и се разхождах по света с есперанто изведнъж, без каквото и да е предупреждение, компютърът и стаята ми се завъртяха вихрено! Торнадо 15-та степен по Рихтер!
Затворих здраво очи да не отлетя и (още…)

Докато сме на тази вълна… неделя, фев 8 2009 

Сериозна и интересна дискусия направихме в предишната тема за това какви трябва да бъдем.
Когато ние, хората, сме се появили в живия свят сме били чиста страница. Независимо от вярата ни как е станало това появяване. (още…)

Неволно дочут разговор сряда, фев 4 2009 

пред една лъскава витрина

Или, може би, само ми се е сторило? Не знам…

> Не влизай, млади момко, даже от любопитство. Влезеш ли, спасението е само в гроба! Щом можеш да избираш, бягай без да се обръщаш от този там свят, в който важат ей тези правила!   (още…)

Пъдпъдъци – продължение понеделник, фев 2 2009 

Получих доста подробна информация. Да не чакате отложеното ми посещение!
Копирам направо имейла на Роси. Моите добавки са в скоби. (още…)

Пъдпъдъци неделя, фев 1 2009 

Преди няколко дни получавам имейл от моя добра приятелка. Реална, не виртуална. При това сме комшии. Преди 2 години се виждахме редовно сутрин на разходка с кучетата, но след като почина Кольо разходките ни прекъснаха. За съжаление, защото разговорите ни бяха много приятни – тя е сладкодумен събеседник.
Сега се виждаме по-рядко – инцидентно, но си пишем редовно. От нея винаги нещо интересно има. Този път, обаче, ми обра точките напълно! (още…)