„Децата не са книга, която да захвърлиш” – Вили
Вили, Вие натиснахте бесния ми бутон! Изключихте всякаква моя толерантност, уважение към чуждото мнение и др.п.
Родители ли са индивидите, за които пишете? Кукувици! Докато са в силата си уреждат личния си живот, като остареят ще търсят „децата си” оцелели благодарение на държавата и ще се понесат вопли, че не искат да ги гледат! И такива като нас ще хвърлят мрачни погледи на „неблагодарните деца” и ще пишат (или каквото ще бъде) осъдителни мнения.
Дали тези деца имат някакви права ме питате. Не е това истинският въпрос. Трябва ли в тези случаи да се съобразяваме всички ние – държавата, обществото – с правата, които родителите имат? Кои права имат по-голяма тежест в случая – на родителите или на децата?
Какво има да се умува! Тук не става дума за някакви подредени легализирани права на човека. Тук става дума за правото на живот!
Трябваше да станат няколко скандала с домовете у нас (но това е съвсем друг проблем) за да се досети и държавата за тези въпроси. Доколкото знам вече се гласуваха закони по проблема. Не съм запознат с новостите в тях, но ми се струва, че плашилото „родителски права” не е съвсем захвърлено.
Категоричен съм, че трябва:
- На захвърлено бебе от неизвестни родители веднага (без каквито и да са срокове) да се изключи възможността за бъдещи родителски претенции. То става самостоятелен гражданин със своите лични права!
- На известни (появили се) родители се дава срок – най-много 6 месеца (аз и толкова не бих дал!) – да си приберат детето. След това претенции за родителски права да се наказват от закона! Що за абсурд е да се мярка майката един път в годината и това да ù дава право да поддържа правата си?
- Осиновяването не само да се облекчи като процедура, но и да се толерира.
- Държавата да се грижи за правата на осиновените деца като контролира качеството на живота им до пълнолетие!
Не мисля, че съм изчерпателен, сигурно има още важни неща.
В едно съм, обаче, твърд: родители, зарязали децата си, не могат да имат родителски права! Както престъпниците не трябва да имат граждански права, защищаващи правото им на престъпления!
За лошо отношение към детето могат да го отнемат от родителите. А за захвърленото дете ще питат майката дали е съгласна с това или онова?!?
Зная най-тежкото възражение, вече го чувам – невъзможност майката да гледа детето си, „по независещи от нея причини”.
Не го приемам! Наскоро имаше публикуван случай за майка, която в колиба в парка се принудила да се приюти и да живее, но не само гледа детето си, но намерила начин да го нагласи и изпрати на училище!
По-добре майки без права, отколкото деца без живот!
Извинете ме, наистина съм бесен!
RSS - Posts
22 януари, 2009 в 12:24 pm
е аз ще бъда още по-краен:
няма същество в природата, което да ЗАХВЪРЛЯ детето си. има същества, които изяждат децата си, но това е с цел ДРУГИТЕ им деца да съществуват. животът е жесток. ИМА същества, които оставят децата си да бъдат отглеждани от други същества, НО ТЕ НИКОГА НЕ ПРЕДЯВЯВАТ ПРЕТЕНЦИИ СПРЯМО ТЯХ, НИТО СПРЯМО ОТГЛЕДАЛИТЕ ГИ.
полезно четиво по въпроса е книжката на бернар вербер „мравките“, препоръчвам я безрезервно.
по-горното иде да докаже, че човек, изоставил детето си не само че не е човек, но и земно същество не е.
и ако вкарваме в затвора люде, които, примерно, не си плащат данъците щото не са във възможност, какво да правим с люде, които захвърлят децата си, щото не били във възможност?
22 януари, 2009 в 12:39 pm
Така е.
Свалям Ви шапка за това, че излязохте извън хладките „умереност и приемане“, които се ширят на всякъде, за да се чуе един истински глад по реален проблем.
Графе, понякога с толерантност и усукване работите не стават.
22 януари, 2009 в 12:42 pm
Безрезервно съм съгласна с теб! 100% те подкрепям! Знаеш, че съм вътре в проблема и съм бясна на тази тема!
22 януари, 2009 в 7:24 pm
Аз съм на същото мнение. Мисля, че НЕ МОЖЕ да се говори за права, без да се говори за отговорности. Според мен да си родител Е ОТГОВОРНОСТ!!! И преди да стигне до правата си, читавият родител поема отговорностите си, спазва задълженията си и търпи лишения, ако се налага.
Аз побеснявам като видя една социална реклама за събиране на пари за майките, които трябвало да бъдат финансирани, че да бъдат майки.
Мореееееееее, една майка и един баща ще искат да си оставят детето, че ние с някакви пари, ще ги убедим да ги задържат. Язък за децата при такъв аргумент.
22 януари, 2009 в 10:48 pm
Така си е, Графе.Съгласна съм, че трябва да се дават повече права на децата, а не на майките. Наистина е унизително, че нашата държава не прави нищо за тези деца и за двойките в невъзможност да имат дете. Сигурно ще е по-лесно и за двете страни ако се приеме Вашето предложение. Срокът от 6 месеца мисля, че е достатъчен, за да се разбере дали „майката“ иска да си гледа детето.
А днес докато бях на работа влезе 18 годишен младеж да търси работа. Оказа се от Пловдивският дом за деца „Рада Киркович“. Оплака се, че откак е навършил годините за пълнолетие е извън дома и спи навън(вече трети месец). Опитва се сам да се оправя с живота си, защото си няма никой – родители, братя, сестри, роднини.
Честно казано се почувствах засрамена от този младеж който не проси и не прави нищо лошо, а иска да работи, за да се живее. А това е негово право – да работи.
23 януари, 2009 в 12:23 am
ами, ако може, аз пак да си запея моя си рефрен – „личен пример, приятелю, личен пример дай“ Ако едно дете вижда през целия си живот един отговорен родител, човек, който спазва, каквото е казал или каквото е постановил като правило в семейството си и с такова отношение е израснал, то нема начин от такъв човек да стане нещо друго освен безотговорен човек. Разбира се, не говоря за перфектно същество, защото такова е само Бог, но казвам, че ти, като човек, имаш право да сгрешиш, но имаш право и да ти се прости. И, ако ти сбъркаш, щото все пак си човек, но помолиш детето ти да ти прости, че си сбъркал, мисля, че няма сила на този свят, която да е по-силна от любовта на детето към родителя и обратно. Израсне ли се в такава среда, мисля си, много по-малко ще чуваме за изоставени душици в контейнери. Още неща исках да кажа, но ги забравих.
23 януари, 2009 в 9:04 am
не мога да коментирам, боли ме просто. всеки път, когато ми се налага да се отделя от моето дете доир за няколко часа, страдам така, сякаш ни делят океани и планини, гузна и виновна се чувствам, защото се е наложило да отида до оликлиниката или аптеката и го гледат баба му или баща му. не мога да слушам и гледам новини, в които пияни изроди са гасили фасове в ръчичките на дечицата си или са набили тримесечно бебе, защото плачело. с какво име да наречеш такъв човек? за съжаление, изтъркано звучи, но живеем в сбъркана държава. в която цялата тупурдия отива само в надуване на свирката и парата на локомотива, но не и в правене на нещо реално. самия факт, че наскоро се предложи закон, че бебета на три месеца трябва да ходят на ясла е достатъчен. идиотизмите с `ин-вивото` пак от преди няколко седмици също. за сметка на това се бълват социални помощи за индивиди, които далеч нямат нужда от това. ако трябва да се запитам кой е с повече права – детето или майката – детето е на първо място. и то има повече права от онази, която, с извинение, го е пръкнала на тоя свят без да знае какво да го прави после, и не само, без да направи усилие да го отгледа и обикне. майчината любов е нещо, пред което няма граници и препятствия. е, когато такава няма, какви права да търси съществото, което не можеш да наречеш майка?
23 януари, 2009 в 9:44 am
„…и с такова отношение е израснал, то нема начин от такъв човек да стане нещо друго освен безотговорен човек.“ – deni4ero, нещо се обърках от тези думи. И… ако грешиш ежемесечно или през определен период от време, пак ли е нормално да ти прощават? Според мен не е работа да се прощава винаги, постоянно и на всяка цена.
И с Niili не съм съвсем съгласна за това: „боли ме просто. всеки път, когато ми се налага да се отделя от моето дете доир за няколко часа, страдам така, сякаш ни делят океани и планини, гузна и виновна се чувствам, защото се е наложило да отида до оликлиниката или аптеката и го гледат баба му или баща му.“ Според мен е прекалено. Смятам, че това е другата крайност – да омотаеш детето си в полата си и да не го пускаш да диша самостоятелно. Ако е малко, извиненията са, че то е безпомощно и т.п., пък ако е поотрасло – че трябва да бъде предпазено от грешки. Е – прекален светец и Богу не е драг! Това че имаш ангажимент и си оставила детето си на също толкова грижовен човек като баща му или баба му, не бива да се превръща в проблем. Спокойно!
23 януари, 2009 в 10:16 am
Всяка вечер вкъщи гледам и се радвам на щуротиите, закачките и бърборенето на малкия си син.
Чудя се що за същество трябва да си, за да се откажеш от всичко това? Да го оставиш някъде там и да не го потърсиш повече… По-добре ми е да не мисля…
23 януари, 2009 в 1:35 pm
През половината от годината живея в страна, където грижата за децата и системата за социални грижи като цяло са напълно функциониращи. Законът се спазва дотам буквоедски, че има случаи, в които родители губят правата си за нещо съвсем дребно, което вече си е страшничко. В тази страна, по скромното ми мнение, се е стигнало до крайности. Обаче! У нас в България пък е точно обратното – цари престъпна небрежност по отношение на изоставените деца. На всичко отгоре системата за осиновяване е толкова тромава, че малкото, които успеят да минат през цедката са съвсем мижав процент. В България хем държавата не може да се погрижи качествено за сираците, хем право за осиновяване получават единици след дълго ходене по мъките.
Ако се прокарат закони и лека-полека започне да се изгражда система, домовете би трябваро да се опразнят. Абсолютно съм съгласна и с Вили, и с Графа по въпроса за отнемане на родителски права. През декември написах нещичко по въпроса, макар и в друг контекст тук: http://zoomsguesthouse.wordpress.com/2008/12/06/софиянци-наказаха-политиците-с-гражд/
А, попитайте лекарите в детското отделение на инфекциозна болница колко мангалки нарочно си разболяват децата, само и само да ги оставят за малко „на отглеждане“ и до изписването им не се вясват, а след има-няма седмица се връщат отнова. Това, последното, го знам от лични наблюдения!
23 януари, 2009 в 2:45 pm
Ягуар, и аз имам подобни наблюдения. Когато лежах с децата по детските отделения, много майки циганки бяха с болното си дете и с едно-две здрави циганчета, щото нямало… абе много неща нямало.
А за осиновяванията – ей тука ме хващат бесните и място не мога да си намеря. Аз лично имам приятели, които с огромни връзки и доста пари успяха да осиновят. Да им е живо и здраво детето. Обаче, минали вече през ада на осиновяването, повече не искат да правят опити. >:(
23 януари, 2009 в 3:31 pm
е, кенкал, грешка на езика
23 януари, 2009 в 6:40 pm
Да – случва се
2 февруари, 2009 в 12:58 pm
[...] Та защо написах това? Повод ми даде Графът! [...]
2 юли, 2009 в 2:11 pm
Ами аз познавам едно дете на 16 което живее само с баба си и брат си. Майката е заминала в Гърция за да работи и праща пари единствено на майка си (бабата която живее с детето) и за да може детето да си купи нещо за ядене трябва да се измоли на баба си за някоя стотинка. Брата на момичето е на 25 с изгледи към задържане под стража поради действия който не са законни. Баща й живее все още с родителите се в близко село до градът и й се обажда на два месеца 1 път пък камули пари да й даде. Има системен тормоз над детето не само психически но и физически. В момента не знам дали има закон който може по някакъв начин да й помогне. Тка че не е само въпросът дали детето ти е при теб(по документи) ами и как го гледаш. Пък човек който може да остави част от себе си някъде без да знае какво ще стане с него е ИЗРОД незаслужаващ капка уважение, а единствено да умре в мъки!!!
2 юли, 2009 в 7:25 pm
Елинор, мисля, че в сегашния закон за защита на детето има доста възможности да се помогне в този случай. Трябва някой познат (може би Вие?) да се заинтересува.
3 юли, 2009 в 2:56 am
Графе, аз не съм много на ясно как да се постъпи в този случай, защото проблема не е само един и незнам от къде да се започне. Има опция за развод на детето с родители му поради липсата на попечителите, но при това положение най-вероятно детето отива в дом за сираци и не мисля, че това ще й е много от полза. Аз съм само на 19 и незнам как точно да постъпя. Доколкото знам имаше един подобен случай преди две години в Севлиево и родителските права бяха отнети, но незнам какво точно се случва с едтето след това и заради това незнам какво да правя.
3 юли, 2009 в 7:00 am
Елинор, прави Ви чест (като имам предвид възрастта Ви)!
Аз също не съм много наясно, но ще опитам да се консултирам.
Това, което мога да Ви посъветвам в момента, е да потърсите социалната служба в общината и да разкажете случая. Не се страхувайте, те не могат да се задействат без официален сигнал. А ще можете да се ориентирате какво може да се направи и, най-важното, каква ще бъде съдбата на детето.
3 юли, 2009 в 6:48 pm
Първото което ми идва на ум е че ако се обади на ДАЗД (държавна агенция за закрила на детето) те ще се свържат с росителите й и с хората които живее. На пръв поглед няма проблем понеже детето има дрехи, храна и място където да живее. Проблема идва от там, че никъде не я пускат да излиза и майка й постоянно я тормози с въпроси от типа на : „Ти защо ме лъжеш?“ … А всъшност тя нищо не е направила. Има много добър успех в училище и изобщо много добро държание. Само не разбирам защо е цялото това съмнение в момичето. Графе, ще съм Ви много благодарна ако можете да изкажете някакво мнение.
4 юли, 2009 в 9:07 am
Елинор, така, както се поизясниха нещата постепенно, проблемът не е за ДАЗД. Според мен има нарушена комуникация в семейството. Често се случва, особено когато има сериозни проблеми в него – членовете му са психически затормозени от тях и често стават подозрителни и „неразбиращи” към останалите.
Подобно отношение към подрастващ най-често се дължи на грижа и обич към него (да бъде предпазен) изразена по много неподходящ начин.
От друга страна, младежите често се чувстват по-самостоятелни и „пораснали”, но в същото време и доста егоистично настроени, приемащи наставления от по-възрастните „на нож”.
Без странична помощ веднъж създадена такава обстановка в къщи трудно се преодолява.
Мисля, че в случая е най-правилно да се потърси помощ от психолог. Ако в училище нямате, потърсете в града. Със сигурност ще получите помощ и, надявам се, ситуацията ще бъде много подобрена.
Това е моят съвет.
Между другото, същото мислят и приятелите, с които разговарях.
4 юли, 2009 в 6:44 pm
Обаче има една малка подробност, че брат й доста често я бие. Той НЕ работи, но винаги има пари. Както всички знаем парите на растът по дърветата. Всеки може да си направи правилният извод от къде идват тези пари и понеже тя приятелката ми разбра от къде са те брат й я тормози от страх тя да не отиде да разкаже на правилните хора. Баща й за малкото време в което я вижда също се отнася по този начин. Когато тя каже на майка си тя не й вярва.