И Графът направи успешно предсказание преди години (когато Атака още не беше в парламента):

“Атака-а-а! Атака-а-а!”
Десетина човека енергично командват с насочени напред десници групичка хора, които се напъват да отворят някаква врата. Разнасят се викове “Атака-а-а!”. Вратата обаче се запъва. “Какво гледате, бе! Помагайте!” викат командирите към любопитните минувачи. И те, кой за сеир, кой от готовност винаги да помогне, кой поради възпитание, присъединяват се. Полека-лека на вратата става тълпа. И тя не издържа, разтваря се широко. Атакуващите се спират стреснати и се оглеждат въпросително към командирите: А сега, к’во?
Командирите разбутват тълпата. Влизат наперено в сградата, в залата с меките кресла. Избират си по едно, полагат си postaĵoj-те (думата е на есперанто за да не наруша добрия тон) и облекчено и щастливо въздъхват: А така-а…
Навън тълпата гузно си разотива. Още едно „народно недоволство” е впрегнато в работа…

Ей, да не се обиди някой привърженик на Атака – не става дума за привържениците ù, нали ви е ясно? Още по-малко имам намерение да обиждам протестиращите тия дни.
Друго ми напомни за това ми писание. Както се вижда тая работа се хареса и на командирите от другите партии. Особено на застрашените да се лишат от съблазнителните лелеяни кресла. И се пробват по изпитания вече начин. Ама всеки калем се не прихваща! Калемът трябва да е от сой, времето за ашладисване да подбереш точно, да знаеш тънкостите…с една дума, кой успял, успял!..

П.С. Като споменах „меките кресла” та ми хрумна: трябва ли местата на депутатите в парламента да са удобни за седене? Нали са отишли там работа да вършат, а не да се излежават в меки кресла. Предлагам реформа на системата: меките кресла да се заменят с обикновени дървени пейки.
Може пък да се повиши производителността на труда… :D