От всякъде се чува пожелания за „късмет”. Така си е – хем ново начало, хем празнични дни…
За думата „празници” е ясно – празни дни, нищо не се прави, само ядене, пиене и иху-аху. :) Ама това пък „късмет” от къде идва? Който е измислил думата все трябва да е имал нещо предвид.
Мисля, мисля, нищо не ми идва на ум. С голо мислене явно няма да стане. Най-напред да видя какво е това чудо „късмет”. Порових се и…

…се оказа, че това е най-поляризираното понятие. Напълно отричано (и ругано) или признавано за напълно господстващо в живота на човека. Опитите за обединяване на двете крайности в „златната среда” са съвсем мижави. За късмета книги са писани, песни са изпети, даже в бизнеса и търговията го има реално в продажба. В същото време се избягва обяснение на значението на думата – даже в Уикиречник не е въведено.

Отрицанието е главно при учените – те убедително доказват, че така наречения „късмет” е само успешен резултат на целенасочената дейност на хората. Това не е случайно – как да анализираш и обясниш с научни методи от нищо не зависеща случайност?
И видни хора се изказват в тази посока:
„Късметът не е нещо, което трябва да споменавате пред хората, които са постигнали всичко сами.“ — Е. Б. Уайт
„Откривам, че колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам.“ — Томас Джеферсън
„Късметът е това, което се случва когато подготовката срещне удачния момент.“— Сенека. Хенри Форд повтаря същите думи.
„Повърхностните хора вярват в късмета. Силните хора вярват в причината и следствието.” – Ралф Уолдо Емерсон
И в блог-пространството има интересни за размисъл разсъждения – напр. LeeNeeAnn

На другия полюс наблягат на примери. Там им е силата. Наистина някои неща е много трудно да си обясни човек по друг начин. А с примери може да се напълнят томове.
През 20-те г. на ХХ в., Флеминг разработвал антибиотици с по-голяма ефективност. Част от неговите изследвания включвала и наблюдения под микроскоп на бактерии, които се отглеждали изкуствено в плоски стъклени съдове. Флеминг неволно оставил един от тях отворен и в него попаднал малко мухъл. По някаква случайност мухълът съдържал вещество, което унищожило бактериите в чинията. Флеминг забелязал ефекта от мухъла, бил заинтригуван и започнал да се труди усърдно, за да установи въпросното вещество. В крайна сметка той открил нов антибиотик и го нарекъл пеницилин. Случайното откритие на Флеминг е спасило живота на безброй хора и е възхвалявано като един от най-големите символи на прогреса в историята на медицината.

През 1979 г. холивудският продуцент Джордж Милър търсел да назначи обръгнал в битки, корав и с многобройни белези мъжага за главната роля във филма „Лудият Макс“. В нощта преди прослушването Мел Гибсън, дотогава неизвестен австралийски актьор, бил нападнат на улицата от трима пияници. Той дошъл на прослушването пребит и скапан и Милър незабавно му предложил ролята.

За ябълката, която паднала и ударила по главата… няма и да споменавам. :)

И все пак при примерите с известни хора може да остане нотка на съмнение, че нещо е спестено от истината. Наистина силни са личните примери, при които нищо не е скрито.
Като например, да влезеш при игра на покер с голямо предварително наддаване (другите са много силни) с най-малката карта – чифт 7-ци – като заявиш, че от всеки чифт става каре. И наистина да стане – вероятност 1 на милиони!
Само че, в този мой случай усещате ли нещо особено? Предварителна, напълно неоправдана от реалността увереност. Е, това вече е друга тема, за която ще си поговорим в бъдеще…

След всичко това, какво стана със самата дума? Ами единственото което ми хрумна е, че тя се състои всъщност от две думи: „къс” (в смисъл къс от нещо) и „мет” (от метнал, хвърлил). :D
Може би, затова се казва „удари го късмета” или „хвана (съответно изтърва) късмета”…

А защо написах всичко това ще разберете утре. То не е дрън-дрън за запълване на „празни”ка, а увод към една лична история.
Много важна – без нея нямаше да има „Благодарим ти, мистър Уан”…