Повод за тези мисли е разказът на Даниел Кийз „Цветя за Елджернон” в чудесен превод на vilford.
За разказа няма да пиша – препоръчвам на тези, които не са го прочели да го направят. Основната линия в него (не мога да избегна клишето) е промяната на главния герой Чарли и покрай него на всички второстепенни.
Естествено, действието се движи от форсмажорната промяна на главното действащо лице. Но за мен най-голяма промяна претърпяват колегите по работа на Чарли – променят се като хора и то за цял живот. Никога повече никой от тях няма да се присмива някому. Сигурно ще се шегуват, но няма да се подиграват…
А каква е разликата?
Шегата – какво всъщност е това? Начин да притъпиш влиянието на отрицателните неща върху теб и околните. Погледнеш ли от към веселата страна на лошото то загубва силата си, олеква.
Блажени са тези, които могат да се шегуват със себе си и другите.
Блажени са тези, които могат да приемат и да се засмеят на шегата, отправена към тях.
Шегата води за ръка добронамерения искрен смях.
Шегата е вода върху застрашително пламнал огън понякога способна да го доведе до тънка струйка пушек.
А подигравката? Точно обратното! Добавяне на съчки в пламъците на нечие нещастие. Изява на една от най-лошите човешки черти. Често прикрита под маската на „шега”. Често подвеждаща и хора, които нормално нямат такива черти в характера си – по принципа на тълпата. Първа братовчедка на хулата и интимна приятелка на злобния подигравателен смях, който по-скоро само в кавички може да бъде наречен „смях”.
А по средата между тях нещо като нищо. Без широката добронамерена усмивка на шегата, с подвита опашка спрямо злобата на подигравката. „Шега” за да се покажеш „остроумен”, „шега” едва ли не по задължение, защото някому хрумнало да определи ден в годината за „шегуване”?!? „Шеги”, на които се весели самодоволно само „шегаджията”!
Добре дошли, шегуващи се хора!
Много ви здраве, подигравчии и „шегаджии“, по-далеч от мен, че съм сливненец, а пък ръката ми е все още тежка!
RSS - Posts
18 декември, 2008 в 8:07 am
Благодаря Ви Графе. Разсъждавах преди всичко за главния герой и пътят, който извървя. Промяната в отношението на колегите му, някак остана в страни. Но сте абсолютно прав. Те се промениха към добро, при това за цял живот. До преди известно време избягвах много да се шегувам, и не обичах да се шегуват с мен. Но се промених.
Сега всеки мой ден е пълен с шеги. Дори приемам черния хумор, което си е върховно постижение. Тъй като границата между черния хумор и подигравката е много тънка.
Колкото до подигравчиите… Аз бих предупредила, че съм македонка, люта.
18 декември, 2008 в 8:35 am
Здравей Графе,
Поздрави от Даунъндър. Смяната на пред-зимата с тропическото лято успях да преживея и да се напасна. Някак си. Само от време на време си мисля, че 30 мин. студ би ми се отразило добре.
Надявам се, че си добре – съдя от написаните тук неща.
Хубави са разсъжденията ти за шегата и подигравката. Употребата им с разграничаването кое-кога може, е въпрос на вътрешният усет. Правим го автоматично, вероятно вродено, но не малка роля играят културните и социални напластявания.
Явно тези двете са общочовешка черта и са компатибелни независимо от раса, нация и социално положение. Девиациите на двете противоположности, обаче, са много големи. Така, че ако ги разгледаме в полскост 2D, то те ще изглеждат не като две отстоящи окръжности съединени с черта, а по-скоро като две ветрила разположени диаметрално по осовите си линии, но обърнати на 180 градуса и при това – забележи – припокриващи се в крайщата… Това според мен гиправи много разнообразни и преливащи дори, от едната, в другата категория!
Поздрави!
18 декември, 2008 в 8:57 am
Айс, приятна изненада! Много се радвам да те видя! Наминавай от време на време – да те лъхне малко студ от тук…
Както винаги, направил си перфектна графика на мисълта ми. Благодаря ти!
Mari-ana, права сте – черният хумор е направо минирана зона, изненадващо може да ти гръмне под краката.
18 декември, 2008 в 1:17 pm
Освен че в разказа става въпрос за промяната на комегите му, там още се третира темата с глупостта, която би могла да има различни отенъци, а тук се третира ситуацията, в която човекът осъзнава, че е глупав и от това го боли, защото разбира че в това няма вина, той не е виновен, че се е родил такъв.
Самото осъзнаване на този факт е болезнено, но вкарва човека в правилния път, защото ако иска да не бъде повече глупав и няма здравословните пречки за това, той може да се промени и това е добро, дори похвално.
Не могат да се променят хора, които отказват да приемат истината за себе си и този отказ ведно с усилията да докажат обратното, ги тласка в безумни начинания и посоки.
Разказът е невероятен, наистина.
Има хора, които са толкова естествени в шегаджийството си, че още в самото начало на дадена връзка това се приема като тяхна личностна черта и никой не им се сърди, дори и да е по-соленичък хуморът им.
Неуместните шеги и лошите опити за шегуване само с другите, а не и със себе си, обикновено се превръщат в подигравки, защото: „видите ли, аз колко съм съвършен, а вие само простотии правите“…
Когато човек на първо място може да се шегува със себе си, тогава останалите му прощават и шегите с тях…
Графът, хубава тема сте захванал
18 декември, 2008 в 2:17 pm
Eis, това за ветрилата… перфектно онагледено в думи!
Хубаво е да се „шегуват“ с теб – закачките по седенките са типични нашенски (сиреч, от българското село) комплименти.
Шегата си е чист комплимент.
Иронията, подигравката, сарказмът – все „шеги“ с цел да се обърне погледа на 180 градуса – да се видят нещата от другата страна.
Поздрави за темата, Графе! Мисля, че продължава една стара раздумка…
18 декември, 2008 в 10:47 pm
Tози разказ ни накара пак да размишляваме. Шегата, подигравката, иронията, черният хумор. Някои успяват с усмивка да преглътнат всичко това, а други изключително трудно успяват да запазят самообладание(дори са готови да се разплачат). Хубаво е да можеш да се шегуваш, но и още по-хубаво е ако търпиш на шеги, а това понякога е трудно. И другото трудно е, когато това чувство го нямаш, да си го създадеш.
Леле, изпила съм чашка вино..
19 декември, 2008 в 12:30 am
А аз се бях замислила кой вид присмех е по-лош: Джо и Франк се забавляваха унижавайки Чарли, разчитайки на това, че той не осъзнава, че му се надсмиват. Но колко често някои се възползват от по-виското си социално или служебно положение и намират забавление в това да тъпчат хора, които напълно осъзнават унижението. Дали нещо би могло да промени втория тип?!
19 декември, 2008 в 1:10 am
И каква трябва да ни е реакцията, когато сме присъстващи наблюдатели в лошия случай? Дали е достатъчно да се отдръпнем с погнуса? В разказа има отговор на този въпрос. Според мен реакция е нужна толкова, колкото и при физическо нападение! Та нали подигравката е нападение върху душата?
19 декември, 2008 в 1:15 am
Подигравката е по-лоша от физическо нападение!Физическата болка се преживява, докато гаврата може да ти остави белег за цял живот!
19 декември, 2008 в 1:37 am
аз … нямам думи … след eisblock забравих да мисля … за мене е ясно, че с такъв човек е кощунство да се подиграваш без значение какво ще ти донесе. Това говори на какво ниво се намираш. Но, да вземем примера с „шегата“ на депутата, предложил in vivo на жена в нужда? В случая нито тя, нито той са умствено изостанали … за какво говорим? Аз още съм в потрес от подобна простотия и не мога да събера две смислени изречения по въпроса, за да пиша, но … (извенете, Графе, че намесих този случай тук) с какаъв акъл ще се подиграваш на човек, различен от тебе по един или друг начин? Кой си ти, че да съдиш,( щото, ако се замислите, подигравката си е един вид съд)? И ред подобни въпроси, които изникват, не само от разказа за Чарли …
19 декември, 2008 в 1:42 am
Много на място, deni4ero!
В тоя случай и за реакцията на останалите липсват думи. В една стая десетина души не знаят кой го е казал?!?
Логичният извод е един – значи всеки от тях може да е!
19 декември, 2008 в 1:46 am
[...] от Val на декември 19, 2008 Графът начена едан тема – “Шегa и Подигравкa“, която веднага ме подсети за нещо, което отдавна ми [...]
19 декември, 2008 в 10:27 am
да, а още по-лошото е, че се покриват и показват на всички останалиа ка Не се поема отговорност, как се лъже, как нямаш смелостта да застанеш зад думите си и жалкото е, че тези неща са достъпни до младежта, която го вижда, попива и действа по този начин.
20 декември, 2008 в 2:05 am
В „подигравка“ има все пак нюанс на игра, смях… а това си е чиста проба ГАВРА с мъката на хората!
20 декември, 2008 в 4:22 pm
Има филм по това произведение.Казва се „Charly“- с Клиф Робертсон и Клер Блуум от 1968 г.Историята наистина е страхотна и филма е прекрасен също.
20 декември, 2008 в 4:42 pm
Оп,натиснах бутона без да искам.Това за шегата и подигравката е само единия пласт.Според мен възникват и други въпроси като:какво означава да си интелегентен,умен,дали хората,които различават фигури в мастилените петна на хартията могат да видят какво се сллучва в душте на хората,които не могат.Но да не ви развалям удоволствието.Всеки сам да си го изживее докрая.