Специално за терасините начело deni4ero
Индианците го смятали за храна на безсмъртието, с които все повече европейци са склонни да се съгласят. Този продукт е сред най-изразителните примери за умението на европейската цивилизация да превръща чуждото в свое.
Родината на шоколада е Америка, където мексиканските индианци го наричали шоколатъл. Бил любимото им питие – смятали, че има магически свойства и дарява безсмъртие. За последния император на ацтеките Монтесума ІІ се твърди, че изпивал по 50 чаши всеки ден!
Респектиран от тези вярвания шведският ботаник Карл Линей кръстил какаовото дърво Theobroma cacao, т.е. храна на боговете.
В Европа първите какаови зърна донесъл Колумб. През ХVІ и ХVІІ век горещия шоколад става модна напитка на аристокрацията. Ревностни почитатели му били Мария Терезия, кардиналите Ришельо и Мазарини, Волтер, Напалеон… Само Луи ХІV не го признавал, защото „не пълни добре стомаха”. ![]()
И Англия не отстъпила на модата – първата шоколадова къща в Лондон била създадена през 1657 г. Но англичаните нали са си консервативни, го приели сдържано. Включили го в дажбата на състезателните коне докато в.”Спектейтър” предупредил през 1712 г. „читателите да внимават с лъжливите новини, романите, шоколада и други подобни възбуждащи вещества” (виждате ли откога „лъжливите новини” са сред възбуждащите вещества!
). Имало е и куриози като твърдението на мадам Савине, че ако бременна жена яде шоколад или ще умре, или ще роди дете с шоколадов тен.
Опровергана е чак в съвремието – „Гардиан” напр.твърди, че бременни жени със слабост към шоколада раждат по-щастливи и по-активни деца (ясно ли ти е сега, deni4ero? Ти си си виновна!
). Това твърдение си има научни основи – субстанциите като кофеин, тирамин и серотонин има стимулиращо въздействие върху психиката.
Две епохални събития – 1828 г. холандецът Ван Хутен произвежда първите шоколадови блокчета и 1876 г. швейцарецът Даниел Петерс изобретява млечния шоколад – го правят истински популярен.
Така че, яжте мили приятелки и приятели шоколад! Да ви е сладко!
…………….
Материалът е от днешния брой на в. „Сега” – „Нежният чар на шоколада”
RSS - Posts
13 декември, 2008 в 8:24 pm
от Маите и Ацтеките: xocolātl = горчива вода
– как ме изпреварихте с този пост!
13 декември, 2008 в 9:43 pm
Постоянно се чудя как са живели хората без щоколад… и картофи ^^ ?
13 декември, 2008 в 10:44 pm
Малка поправка към писачите от „Сега“- шоколадът не съдържа серотонин, а предизвиква увеличаването му в организма. Организмът сам си го произвежда. Наричат го по-популярно „хормонът на щастието“. Лично аз ям шоколад от дъжд на вятър и спокойно мога да изкарам и година без него, но има хора, които са буквално пристрастени. Фактите са интересни, благодаря за споделянето.
13 декември, 2008 в 11:11 pm
Мммм, сладко! А аз тези дни се ограничавам, че много шоколад хапвам. Веднага отивам за шоколад!
13 декември, 2008 в 11:53 pm
14 декември, 2008 в 12:32 am
Графе, ти си един изкусител!
Веднага ме прати към хладилника – имах си скатан шоколадец! Вече го няма
14 декември, 2008 в 12:58 am
Val, съжалявам!
Jaguar, грешката е вярна! При това го зная, но просто преписах със съкращения материала и не съм обърнал внимание – не очаквах, че и в такъв, взет наготово отнякъде материал, ще направят подобна грешка.
Вили, Муниконтин, да ви е сладко!
deni4ero, открих те в подозрителните.
Тоя wordpress наистина плаче за преса!
14 декември, 2008 в 2:43 pm
Аз и подозрителна? Тоя wordpress наистина плаче за преса!
14 декември, 2008 в 6:18 pm
Аз терасина! Аз гладен! Аз обича Графът!
14 декември, 2008 в 7:45 pm
У дома никога не оставаме без шоколад.
Създадох традиция, и на масата ми винаги има купа с шоколадови бонбони. Ей така, ако някой има нужда, организма му да произведе малко щастие.
14 декември, 2008 в 11:48 pm
малии, добре че жената още не е прочела този пост!
15 декември, 2008 в 12:58 am
Крий или трий, Батпеп. Ама пък по-добре да похапне шоколадче и ще й стане щастливо, щастливо…
15 декември, 2008 в 1:04 am
Купа с шоколад на масата – небъдница!
Ще хвана диабет още същия ден
15 декември, 2008 в 11:10 am
тая купа нема да просъществува вкъщи и няма начин да бъде създадена, каквато и да била традиция, свързана с шоколад. Единствената традиция, за която се сещам, е бате Спаси, като се прибира, да ми взима шоколад. Това е единственото и възможно нещо …
15 декември, 2008 в 1:15 pm
Муниконтин, изясни за блондинката. Какво значи „небъдница“?
Няма да хванеш диабет, ако си хапваш често, но по малко. 
А у дома – всичко, което не е забранено, е разрешено. Шоколада определено не е забранен. D)
Deni4ero, като бяха малки децата я нямаше тая традиция. Сега разчитам на разума и самоконтрола им. Както казах – често, но по малко. Е, има дни, в които някой се нахвърля зверски, и се налага да я пълня всеки ден. Ако не си поставяш ограничения, не посягаш непрекъснато към тях. Моето мнение е, че вътрешната ни забрана към шоколада, ни кара да му се нахвърляме с такъв апетит.
15 декември, 2008 в 7:45 pm
какъв самоконтрол, бе, Мари, какъв разум, опре ли до шоколада, бре, душо?
15 декември, 2008 в 9:39 pm
15 декември, 2008 в 9:56 pm
Deni4ero, а пробвала ли си да преядеш със шоколад? Може тогава постоянният ти глад за него, да намалее.
Опитай – 10 шоколада, от раз.
16 декември, 2008 в 12:23 am
Хе, с 10 шоколада преяжда ли се?
Я оставете момичето на мира, много си е добре!
16 декември, 2008 в 12:52 am
черна завист, Графе, чернаааа
16 декември, 2008 в 7:08 pm
ауууууууууууу и си трайкате, а? А?
много е гот, че само и предимно аз хапвам шоколад у нас
е, диването явно на мен се е метнало, ама има още мноооого време, преди да започне да се мери с мене
16 декември, 2008 в 7:08 pm
п.п. ако няма рима, удари ма