Вчера се навършиха 60 години от приемането с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г., на Всеобща декларация за правата на човека.
По този повод много се писа, много се говори…и малцина са я прочели. Внимателно – още по-малко.

За нас, обикновените хора, е простено. Достатъчно ни е и това, което знаем от преразказ. Защото знаем, че тя не е закон, по който можеш да си търсиш правата. Тя е само програма-изискване какви закони да има. И никъде по света не е изпълнена в цялата си същност. Да не говорим, че има достатъчно места по Земята, където още не се и канят да започнат да я осъществяват даже малко по малко.

Аз трудно мога да направя списък с правата си според Декларацията, още по-трудно бих го проверил точка по точка за кои от тях вече има у нас (чужбината тя да си му мисли) истински закони. За да мога да си ги търся при нарушение. Защото „Помоощ, нарушават ми (му, им) правата по Декларацията!” си е чисто упражнение във викане, както се изясни по-горе. За „отваряне” на гласните струни.

И все пак, светът след Декларацията вече не е същия. Защото тя казва какъв трябва да бъде и той най-малкото се прави на смутен, че не е такъв…

А на мен лично ми е напълно достатъчен
Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Достатъчен, защото в него всичко е казано – вкл., че правата непременно са свързани със задължения! Останалите членове само внасят разяснения и подробности по него.

……………….
На български Всеобща декларация за правата на човека. Пиша „на български”, защото я има на какъвто си искате език – вкл. и на есперанто.