Предстои тържество. Дни наред домакините са в напрежение. Хем приповдигнато – тяхно е тържеството, хем напрегнато – всичко да се изкусури. Кой какво ще прави на тържеството, колко ще са гостите, ще дойдат ли, как ще мине – накрая до кой какво ще облече. :) До нерви и ядове се стига по някой път. Пред тържеството и гостите са възбудени с разни възбуди.

Настъпва денят и часът. Още са напрегнати домакините, още им се вижда, че нещо не е съвсем както трябва. Но „повеждат хорото”. И всичко минава, както се полага за едно тържество. Тържествено и приятно. Минава и оставя в присъстващите приятни възпоминания – тържество е, не е скандал я!

Да, ама домакините още доста време го преживяват. Това не го догледахме, онова можеше да бъде по-добре… Все назад към тържеството се оглеждат.

А напразно! След всяко тържество идва друго!

Досещате се, че повод за тези писания е днешното тържество в НДК. Много беше приятно. Напълно се убедих, че това е „нормалната” атмосфера на литературния кръг „Глоси”. Без официалности, приятелско-домашна и за гостите. На „ти” така да се каже. Представяне на издадените книги през годината (и авторите им) – а има-няма присъстващите се засмиват или разговор се завързва между „президиума” :D и тях.

Няма да споделям конкретни впечатления – няма да отнемам това, което по право принадлежи на Петя Хайнрих. Едно, обаче, не мога да не кажа. Написах „литературен кръг „Глоси”” и мисля, че това вече е неоспорим факт. Не един от многобройните днес „литературни” кръгове, а от тези, които след години влизат в енциклопедиите. А от чутото днес вече мога да напиша и „библиотека „Глоси”” със същата тежест. Защото в нея вече има нови автори с първа книга, които са надскочили с лекота престарелия традиционализъм или изкусителния (за да пробиеш! ;) ) стил „а ла розов сериал”. Книги, в прочита на които трябва да мобилизираш своята интелигентност. Дали ще „пробият” в момента тези книги не е важно – те са от тези, които ще останат!

Накрая, между нас да си остане, на ухо казано: на такива тържества на „Глоси” си струва да ходи човек. Как я правят не знам, ама накрая си излизаш с чувството, че си прочел десетина книги от различни автори без да е имало „литературни четения”!