Преди една година получих подарък от внука си този блог. На 3-ти декември 2007 година в 4:15 pm.
Доста време не знаех какво да го правя. :) След няколко напомняния на Васко чак на 22-ри декември се реших да започна писане. „Ще напиша нещо да не му скърша хатъра” – казах си – „няма да ми се изтъркат пръстите, я! Пък по-нататък ще копирам по-интересното, което съм писал по форуми. Хем ще го събера тук на едно място като в чекмедже за архив.” Да, ама момчето ни е знаело какво прави (умничко ни е!), не случайно е написало в посвещението „пожелавам да имаш все повече приятели, съмишленици, както и опоненти!”

Започнах, че като се отпуших! :D
И как не – вие веднага ме засилихте! Още в началото – mislidumi, Мариана, insomnia1304, batpep, simplyblue, vanilla, Лили, карибките. А после… Днес си имам една прекрасна компания, без която не мога да си представя дните! Да прегледаш 60-ина блога за нещо ново, да погледнеш някои нови, да напишеш нещо – времето започна да не ми стига на стари години, за четене на книги не остава! А на всичкото отгоре и есперантско братче се появи. :) Добре, че с малко сън се задоволявам като deni4ero… :)

Една година по-късно в „Графът” има 209 писания, 1617 коментари, 33 799 (в края на деня 34 045!) посещения.

Много ли са, малко ли са – не знам. За мен са много. Особено посещенията – и досега не мога да разбера как ме открихте? Аз не съм го вкарвал в разни класирания, нямам бутончета за гласуване. Нямах и продължавам да нямам амбиции за известност по отношение на него. Той продължава да си бъде „дневник, забравен в читалнята”. Личен дневник, в който човек си пише каквото му хрумне – спомени, вълнения, дреболии от всекидневието. Между другото, описаното днес всекидневие е спомени в бъдещето – никак не е за подценяване. Защото носи атмосферата на днешния ден – с всичките ù аромати.
И все пак не е съвсем личен – поне не като личен дневник заключен в тайно чекмедже. Като пишеш в блог имаш едно наум, че ще те четат, а може и нещо да коментират. Гледаш поне груби правописни грешки да няма.

Голямо нещо е блог-мрежата. Поклон на който я измисли!
Като всяка голяма идея, разрастна се и се развива. Появиха се онлайн медии, проблематика на обществото, политика, място за творчество… И това е чудесно. Докато има „мирно съвместно съжителство” за всичко. Надявам се, че няма да се появи агресивност от някои „отрасли”.

Не случайно пиша това:
Вчера прочетох при avangardisco 2 за тревожна (за мен) тенденция блоговете да се „рамкират”. Появил се е призив, които не са „обществено полезни” да се самозакриват доброволно, да не пречат на „полезните”?!?
Няма тук да коментирам да не си развалям настроението. Marfa там добре го е отсякла: „Да, ама цъ!”. Ние ще си отстояваме своето.

Само да не се сбъдне подозрението на Val – блоговете да станат платени…