Тема написана от Точица
Да обичаш и да се чувстваш обичан е фантастично усещане. Както казва един чудесен писател и приятел, Георги Милев – това е, все едно ти пърхат пеперуди в стомаха.
Ако тази обич е постоянна, ако не се променя с годините, а напротив, става все по-силна, ако в нея няма ревност, претенции и капчица съмнения, ако е съчетана с дълбоко разбиране и подкрепа, ако е напълно освободена от всякакви „ако”…
Ако си напълно сигурен, че ще бъдеш винаги разбран, подкрепен, утешен, оценен, че за теб винаги ще има достатъчно време, че за теб ще бъде направено и невъзможното, че както и да изглеждаш, в каквото и да се забъркаш, където и да си, някой ще пази гърба ти с всичките си сили…
Ако си убеден че всяко намръщване може да бъде заличено за секунда и с една целувка да се превърне в усмивка, ако вярваш искрено, че някой наистина може всичко и ще го направи за теб, ако се чувстваш сигурен във всеки един момент, защото към теб е насочена цялата положителна енергия на една неповторима личност…
Ако обичаш и се чувстваш обичан, без никакви „обаче” и „но”…
Значи те наричат Точица и си имала щастието твоят баща да бъде Графът. Няма друг като него на света!
Днес, мили приятели, нашият Граф навършва 75 години!
Графе, обичам те от цялото си сърце, благодаря на Господ, че ти си моят баща и се надявам поне мъничко да заслужа любовта, която ми даваш винаги. Бъди жив и здрав още много години!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, LA GRAFO!!!
След няколко напомняния на Васко чак на 22-ри декември се реших да започна писане. „Ще напиша нещо да не му скърша хатъра” – казах си – „няма да ми се изтъркат пръстите, я! Пък по-нататък 
RSS - Posts
