писах, че ще има в събота в НДК. Вече трябва да сте разбрали за кого става дума – Божидар Пангелов, bogpan. Който сам казва
това съм
присъстващото
отсъствие
отстъпвайки скромно пред дамите в съботния празник.
Не се подмамвайте, жени! Мъж с такова отношение към жените трудно ще намерите. Книгата се казва „Момичето което” и половината от нея са стихове, започващи така, но от тях няма да ви цитирам, тях сами трябва да ги прочетете .
Не ви го хваля като приятел. Колко мъже сте чули да кажат
Тежък съм, тежък, момиче
и сянката ми е бяла.
А ти можеш цветно
да виждаш
и да напяваш можеш
само на вятъра.
Аз къде да застана
без да смущавам.
Сънят ти.
, а? Хе, а да са ви правили такова предложение за женитба?:
Ще отронваш ли с мене,
моя възлюблена,
късче по късче ладду*.
Сънят ми не ме спохожда,
леглото ми е делено,
сърцето – сухо,
огън ме гложди.
Ще съжаляваш,
моя възлюблена,
ако го вкусиш –
отвън е сладко,
отвътре – горчиво.
Дваж пъти повече,
моя възлюблена,
сълзи ще лееш,
ако отминеш презрително.
Във гърдите си
диамант от змия нося,
косъм от лъв на китката си,
богатство на брахмин
в главата си.
Ще ги вземе ли някой дарени,
освен смъртта ми?Ах, моя възлюблена,
омъжи се за мене.
(• кръгъл сиропиран сладкиш от нахутово брашно.)
Ей, жени, къде се отнесохте?
Още колко работи има за вас в тази книга… Отминава.Не оставя дори трапчинка от бузата си… и тези непораснали мечти
за нейната ръка…
А колкото и да ви е чудно, има и за мъжете ви в началото:
„ Вий жив ли сте, или не сте?
И нищо ли си нямате в главата”
(Това май ви хареса, ама не казвайте кой ви е дал този цитат, че ще ви забранят да ме четете! )
Е, този мъж също ще бъде на съботния празник, ще можете да го пипнете. Но само толкова… ![]()
Най-много да си отнесете книжката му с автограф.
RSS - Posts
29 ноември, 2008 в 12:05 pm
Аз искам само да добавя, че Божидар е един много фин творец. И е прекрасен човек. Радвам се за „Момичето, което“, честитя му от сърце и му пожелавам книжката да е обичана и четена.
29 ноември, 2008 в 12:58 pm
Ах, г-н Графе…това е като Одисея
29 ноември, 2008 в 12:59 pm
Измъчи ни, ама намерихме задната врата!
За другите:
Мистерията беше, че Божидар не можеше да пусне тук коментар. Само тук! Та от сутринта се борихме геройски!…
29 ноември, 2008 в 1:05 pm
Което още веднъж подсказва, че мълчанието е злато))). Но, какво да се прави. Освен да се червя на всички хубави думи и да благодаря като китайски мандарин…
То само една дума да остане за едно момиче, ще ми е предостатъчно.
Мисля, че можете да минете към официално писане на рецензии)))
29 ноември, 2008 в 5:53 pm
[...] Книгата на Приятел [...]
29 ноември, 2008 в 5:59 pm
и същото още веднъж в „арт ехо“:
http://arteho.blogspot.com/2008/11/blog-post.html
30 ноември, 2008 в 12:20 am
30 ноември, 2008 в 1:58 am
На добър час, bogpan!
1 декември, 2008 в 6:34 pm
Красиво, Графе…
7 януари, 2009 в 1:05 am
[...] ЛИТЕРАТУРЕН ПРАЗНИК “ГЛОСИ”–декември’08″ Книгата на Приятел Разговор по “Момичето, което” Още от Божидар [...]