Всеки човек има умения. Без изключение. Каквото и да правиш трябва да го можеш. Дори и такива неща като да ходиш, да говориш.
Уменията се предават (учение!), но въпреки това те винаги имат личен характер. Като почерка – всички се учат по един и същи начин да пишат, но двама души с напълно идентичен почерк няма. Дори и близнаците, които иначе по нищо не можеш да различиш.
И това Природата не случайно го е „постановила”. Така се осъществява развитието – обогатяват се уменията, растат способностите. Разбира се, и тук хората са различни – едни прибавят повече от себе си, други по-малко. За първите има хубава думичка: умелци.
Затова да се философства в общ план на тема „умения” говори за неумелост. :) Това, което написах до тук е само увод към три спомена, които единствено с думата „умение” могат да се обединят.  (още…)