Съгласна съм, че всяка промяна е един вид ‘реакция’ (а не приспособяване!) на външната среда: ето защо камъкът бива изглаждан от водата през годините.
Приспособяването, обаче, предполага не само адаптация, но и активна ПРЕДНАМЕРЕНА промяна на външната среда ОТ субекта, с цел по-леко и по-дълго просъществуване в тази среда. .
Ето затова разумът у субекта е причина и следствие.
Лавата не изригва „по свое собствено желание“, но съм съгласна, че природата „се грижи“ за себе си – затова изригва и лавата: иначе земята ще експлоадира, вероятно… Хм, отвориха ми се едни размисли с тази лава…

За душата – аз също правя разлика между чувства и усещания: именно затова казах, че разумът помага душата да ‘битува’ у нас чрез чувствата – болка се изпитва не само при убождане (дори тогава реакцията е рана и кръв; плачът и виковете са приспособяването), болка има и при унижение или състрадание. Плачът е следствие на тази болка. Така тялото ни се приспособява към онова, което ‘битува’ у него чрез разума.

Хм, лавата-за-земята е като кръв-за-тялото – така мисля.

Езикът наистина си е средство за власт над природа – ето на: вземете историята с хибискуса!
Езикът е код за предаване на чувства, мисли и усещания. Мощно средство за обмен на информация. Стига да има кой да те слуша… и още по-важното: да те ‘чува’ (в смисъл на ‘разбира’).
Да, природата също ни говори на свой език – тези, които не го знаят, няма как да го чуят.