на коментари в „Допълнително за „Месоядни или тревопасни””

Два коментара в публикацията се нуждаят от по-обширен отговор. Затова реших да го пусна тук като публикация – може би ще има и други мнения по въпросите.

Val казва:
има нежива материя – не физичната промяна, а дишането и приспособяването към външна среда са признаците на живия организъм.
разумът е едновременно причина за и следствие от това приспособяване – той помага душата да “битува” в тялото – чрез чувствата. Затова плачем при болка.

Val, дишането, т.е. преработката на кислорода, е един от начините за промяна на субекта. Вярно е, че е общоприето да се говори за „живи същества” непременно в комплект с него. Но това е стесняване на понятието. Или – ако приемем, че това му е значението – липсва универсално понятие за промяна на физическите субекти.
Е, добре, да предположим пристигат извънземни. Те „дишат” азот. Живи същества ли ще ги броим? Ако са „мъртва материя” какви контакти с тях ще търсим и осъществяваме?
А всяка промяна на субекта е приспособяване към външните условия. В този смисъл и камъните се променят – примерно при определени външни условия се превръщат от ронливи в монолитни и т.н. Лавата, например, какво е?
Колкото за разума и душата – аз правя разлика между чувства и усещания (каквото е пряката физическа болка). И според мен разумът е едновременно причина за и следствие от промените в субекта. Но чувствата не са негово „подразделение”, още по-малко ролята му за битуване на душата в тялото е толкова важна. Мислите ли, че „неразумните” (според нашите общоприети понятия) нямат души? Лудите, недоразвитите?
Примерите на batpep и Муниконтин в коментарите наистина биха могли да се вземат за измислица – ако не ги познавахме. Но ние ги познаваме и аз безусловно ги приемам за факти. Толкова повече, че за случая с хибискуса съм и свидетел. И това пряко ме отвежда и към отговор на

æren казва:
Това последното за разума ми припомни една мисъл, която ни беше преподадена в курса по литературна теория, а именно, че човекът се опитва по всякакъв начин да покаже превъзходството си над природата, да владее над нея, и успява това единствено чрез езика.

æren, човекът само се ласкае (като няма с какво наистина да се похвали! :) ), че е много над другите, защото се е научил да артикулира с езика в устата си по определен начин. Да не говорим, че и това не е успял да направи като хората та прякото разбирателство между людете е невъзможно без помощ, защото всеки си мърда езика различно. :)
Докато в Природата останалите се разбират не само помежду „роднините”, ами със всички близки и далечни.
Кучетата нямат ли език? – японците вече са направили компютърна преводачка за него!
Ако чуете как майсторски артикулира моето коте персийче Милчо няма да повярвате – така е приспособило към нас „езика си” (включително и обръщение „мамаа” към Точица), че изобщо няма проблеми с комуникацията, ясно е какво иска да каже.
Вие вярвате ли на разказаното от batpep и Муниконтин? Предполагам, че да – как тогава да си го обясним?

Не, не успява човекът да владее над природата чрез езика. Не успява – както е видимо – да овладее дори собствената си човешка общност!