сме изначало?

Тия дни попаднах на интересен материал в есперанто-сферата за нашето отношение към животните. Зачетох се, тия въпроси ме вълнуват, както знаете. Ще преразкажа по-важното.
Статията на философа Peter Singer е озаглавена „Правата на животните” с мото Les bêtes ne sont pas si bêtes que l’on pense (Molière, Amphitryon). И точно за това става въпрос в нея.

Още в Библията се казва, че Бог е създал човека по свое подобие да властва „над рибите в морето, птиците в небето, всички животни, които се движат на земята.”. Аристотел твърди, че „животните са създадени за човека – да ги яде, за дрехи и други неща. Природата не създава нищо излишно, след., за нуждите на човека е създала всичко друго.” Столетия (хилядолетия!) тази постановка господства в мислите на Човечеството с малки изключения – St. Francis of Assisi, Leonardo da Vinci, Michel de Montaigne, и др. До 18-и век никой философ не счита животните достойни за внимание. Kant пише: „Целта е човека. Към животните нямаме никакви задължения”. Но по негово време се появяват първите философски светлинки в тъмнината – утилитаристът философ Jeremy Bentham в Introduction to the principles of morals and legislation (Принципи на морала и Законодателство) пише: „Ще дойде денят, когато остатъкът от животните ще може да получи тия права, които никога не са им отнети, а просто не са им дадени. Вече знаем, че животните изпитват болка, имат чувства. Какво още ще се изтъкне за да не им ги дадем? Възможността да разсъждават или възможността да говорят? Конят или кучето безпорно са по-разсъдливи и комуникативни от 1-дневно, -седмично, или даже –месечно дете. А дори и така да е, какво от това? Проблемът не е дали могат да разсъждават, нито дали могат да говорят, а дали страдат!”

След него, обаче, ситуацията не се изменя особено. Въпреки появата на теорията на Дарвин. С изключение на отделни гласове (главно в Англия) предлагащи да се узаконят по-….човешки условия за животните. :)

И така до 1975 година (чак!), когато се появява революционното съчинение на австралийския философ проф.Питър Сингър „Освобождение на животните” (Peter Singer „Animal Liberation”). Тази книга, която стана библия за защитниците на животните и вегетарианците, сложи точка на философския дебат по този проблем (повече пренебрегван, отколкото дебатиран) на основа принципа на Bentham, цитиран по-горе: „а дали страдат!”. Нещо повече – той едно към едно нарича расизъм теориите за превъзходство на биологичен вид!

По-нататък в статията на Singer, която преразказвам, се обосновава от философска гледна точка констатацията, че животните изпитват страдание. Болката е индивидуално усещане. Ние не знаем какво усеща човекът ударен от камък, но по аналогия със своето усещане в такъв случай приемаме, че страда. По същата логика приемаме, че животните страдат – подобна нервна система, подобни реакции. В тоя ред на мисли – доколкото нямаме обективен показател – може да се възрази, че не знаем дали и растенията на страдат. Да, не знаем – нямаме никаква възможност засега да го разберем. Можем да го приемем само като хипотеза. Като път за търсене е откриване на евентуални реакции на хипотетично страдание. Защото природата е „снабдила” всички живи същества, изпитващи болка, със съответна видима реакция. Преди няколко години е публикувана книга „The Secret Life of Plants” (Natural History 83 (3), marto 1984, pĝ 18), в която се твърди, че растенията притежават различни способности, между които и способността да страдат. Но освен в това издание, все още няма потвърждение на изследванията от други научни институции.

По нататък в статията се говори за вегетарианството, но това не е моята цел (аз не съм вегетарианец). По този въпрос се пише доста, вкл. и в блоговете. Ето няколко, случайно попаднали линка: http://vegetarianstvoto.hit.bg/, http://lifestyle.ibox.bg/material/id_1585551407/fpage_4/#clist,  http://asktisho.wordpress.com/2006/12/11/vegetarian/

Но нека заглавието ми не ви подвежда – вегетарианството не е моята цел. Какво ще се яде е въпрос на личен избор, който винаги съм уважавал.
Аз искам да поставя един въпрос (в Раздумка!), на който все още нямам личен отговор и с интерес бих прочел вашите разсъждения по него.

Човекът е създаден като тревопасен биологичен вид. Независимо коя теория за нашата поява приемаме. По Дарвиновата произхождаме от маймуните, а те основно не са месоядни. По Божествената – никъде не се говори за месо в Рая. Даже първородният грях не е изяждане на пържола, а на ябълка!

Вълнуващият ме въпрос е: кога от тревопасни сме станали месоядни, каква причина би могла да предизвика такава революционна промяна, как се е отразила (и ще се отразява) на биологичното ни развитие?

_____________

Още по темата