Както вече съм споменавал, мястото ни е под връх Еледжик. Няма нищо общо с нормалната представата за вилно място затова и не го наричам вилно. Представлява стръмен склон. Наистина стръмен. Част от него е заета от дъбова гора. Сглобихме си със зет ми под един дъб 2 метални бунгала по 15 квадрата с отстъп едно от друго в търновски стил – второто е по-високо в склона. Основите аз ги изкопах главно с длето и чук – склонът е скала. С малко помощ от младите, когато идваха събота и неделя. Облицовах ги отвътре с „итонг” – лятно време така се напичаха, че не можеше да се допреш до стените. Яйца да оставиш на масата ще се опекат! 
(още…)
Нощна серенада вторник, окт 28 2008
Спомени 10:06 pm
Муслим понеделник, окт 27 2008
Uncategorized 12:34 pm
Муслим Магомаев был певцом от Бога. На концертах конферансье даже не успевали полностью его представить: как только произносилось имя певца – Муслим, фамилия уже утопала в овациях публики.
Почина един от големите певци на миналия век. Голям в песенната музика посветена на хората. Човекът, който се превръщаше в поток от музика към слушателите и имаше рядката способност да усеща резонанса ù сред тях. Човекът, който пожертва световна кариера на оперен певец за да пее на милиони обикновени хора.
Човекът – песен. (още…)
Глоси петък, окт 24 2008
Uncategorized 12:09 pm
…не за парите и не за славата.
Песен от „Златния кос”
„Има ли мисъл, има ли чувство,
само тогава става изкуство!”
се казва по-нататък в песента.
Странно племе има сред хората откакто свят светува. Малобройно е, не живее на едно място – пръснато е по цялата Земя. Но хората от него винаги лесно са били разпознавани. Нещо особено има в тях. Те са, които показват светлинките напред и са „данковци”, способни да си изтръгнат сърцето за да осветят пътя на другите. Идеалисти, утописти, „отвеяни” даже – различно ги наричат, според случая. Понякога ги отблъскват, осмиват, нараняват, пренебрегват снизходително. Но винаги във всички има към тях едно явно или тайно, признато или не, възхищение и уважение. И тайничка завист, че нямаме куража да бъдем като тях – всеки човек би желал да е идеалист, но малцина имат смелост да го направят. Живот се залага, не е лесно, много смелост трябва. (още…)
Мозъкът компютър? сряда, окт 22 2008
3 РАЗДУМКА 11:42 am
В „Раздумка” много пъти се е споменавало за мозъка. Отдавна се каня да напиша и аз нещо. Сега начален тласък ми даде публикация на Тишо. В нея той интересно разглежда „участта” на твореца, най-общо казано. Като съвсем не е „сектант” – разширява съвсем основателно понятието „творчество” далеч извън рамките на изкуството. За заглавието „Проклятието на твореца” има пълно основание – особено ако имаме предвид живота на известните творци в историята на човечеството. (още…)
Премиерата неделя, окт 19 2008
Uncategorized 10:48 am
Blog Action Day 2008 – Бедността четвъртък, окт 16 2008
3 РАЗДУМКА 11:27 am
И аз да окна!
При Майк Рам прочетох за акцията Blog Action Day – веднъж в годината блогърите да се обединяват около тема и да пишат по нея едновременно. С това надали ще покажем силата си, но поне можем да обърнем внимание на нещо важно за хората (и не толкова важно за власт- и пари-имеющите 
). Тази година темата е бедността.
Доколкото виждам в Blog Action Day, да си напишем мненията по въпроса не е лошо, но особена полза от тях за решаването му не се очаква, затова се набляга на благотворителност „на дребно” – къде долар, къде 25. Май точно това, срещу което пише Рам и други. Аз също мисля, че не това е начина (при това един път в годината!). (още…)
Немско пиано понеделник, окт 13 2008
Спомени 1:05 pm
Интересна беше ситуацията в Трявна в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век – в малкия планински градец пианата бяха комай повече от радиоапаратите! Аз си спомням за 5, а нищо чудно да са били и повече. В това няма нищо куриозно – Трявна винаги се е славила като „интелектуален град”. (още…)
Съобщение-покана неделя, окт 12 2008
Uncategorized 6:26 pm
Точица и Графът ви канят на приятно тържество на 17.10.2008 г. от 19.00 ч. , в галерия „Кръг +“, София, в рамките на Фестивални дни „Глоси 2008″ (ул. „Будапеща“ №5).
Повече в Public Republic http://www.public-republic.com/magazine/2008/10/4433.php
„…точно аз съм и картографът, и жената, която играе покер с непознати, и неосъщественият евангелист Юда, и проститутката с червени коси, и преброителят на мъртвите. Както би могла да бъдеш и ти. Как бих могла да измисля нещо, което не е съществувало никъде?” – из интервюто на Петя Хайнрих с Ваня Константинова http://www.public-republic.com/magazine/2008/10/4442.php
Графът се надява да стисне ръката на някои от виртуалните си приятели!
Всяко зло за добро! понеделник, окт 6 2008
Uncategorized 10:00 am
“- Да се обикне повече животът, отколкото смисълът му?
- Именно тъй, да се обикне преди логиката, както ти казваш, непременно преди логиката, само тогава аз ще разбера смисъла му.”
“Видиш ли, драги мой, имало един стар грешник (още…)
Халка от верижката събота, окт 4 2008
3 РАЗДУМКА and Uncategorized 10:28 am
Сега попаднах на интересни разсъждения на Майк Рам, който пък наскоро попаднал на интересна статия на Hunter Nuttall… Ей така нещо интересно плете синджир! Тоя сложи халкичка, оная сложи…
А темата е интересна. Честичко се връщаме към нея за добро или за лошо. Приятелите. Всички ги имаме и сякаш всички не сме съвсем сигурни в това.
И аз реших за сложа халка във верижката. Закачена за Майк Рам (още…)
Вълчицата четвъртък, окт 2 2008
Uncategorized 2:06 pm
от разказа на vilford
С много тъга ме натовари този разказ. Той е истинска ода на трагичната отчайваща самота и безнадеждност.
Едно същество отритнато от своите без място при чужди. До степен, че и да говори вече не може. Няма с кого. Дори на луната не може – защото там се събират нишките на посланията на нейните събратя, към които за нея е забранен пътя! В общия хор тя няма място.
Ден след ден без очакване, без надежда. Всичко ù е отнето. Дори най-висшето задължение пред Природата – потомство. Пред нея е пълна пустота, в която тя знае, че ще живее докато има сили да си осигурява храна. След това край. Не естественият физиологически, а преждевременно изчезване от Природата и житието на нещо, не съществувало и приживе, ненужно никому.
Да, вълчицата няма да умре победена. В живота ù няма как да има поражение – тя е нищо. „Победите” ù са просто отлагане на избавлението…
Не е логичен края на разказа. Друг го виждам аз.
„И друг път бе преживявала тежки рани, но все някога късметът щеше да й изневери. Не я интересуваше! Защото краят за нея беше избавлението!”
Ужасна, непоносима мъка има в този разказ…
RSS - Posts
