Днес е типичен есенен ден. Май първия за тази година. Витоша се вижда от бай Кръстю надолу, вали кротко.
За първи път не изпитвам съжаление за принудителния си домашен арест. Малката вентилаторна печка е достатъчна да създаде уют. Човек, поглеждайки навън през прозореца, се чувства приятно при мисълта, че не му се налага да ходи навън.
Мисля си: какъв конгломерат от противоречиви чувства и настроения предизвиква такъв ден! Ако можеш да си останеш в къщи – чудесно. Но ако трябва да излизаш… Трудно ще си създадеш лъчезарна нагласа. :)
Сещам се за хората, които нямат покрив над главата си и удоволствие ми съвсем се смалява.
Гледам, че и Милчо сутринта, след като погледна през прозореца, се отказа от гоненицата из къщи и си намери топличко местенце за сън.
Сънливо време.