Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен.

Най-древното „съдружие” на две изкуства. От което се е родила операта. Рано хората са усетили каква сила се получава като се обединят.
Песента говори на душата. Душата говори в песента!
Песента е късче концентрирано чувство, облечено в мелодия и думи.
Затова думите в нея са толкова важни.
Затова и мелодията им е подчинена.
Затова и чувството на певеца, когато пее, е решаващо.
Песента прави човека добър. Който пее зло не мисли, който го слуша гони злото.
В песен човекът е изразявал чувствата си. Те са важните, дори авторът остава неизвестен. И за него не е било важно, че той е автор, чувството е било важно. Чувството, което изпитват и другите хора като него. Той само е намерил начин да го изрази в песен.
Целият емоционален живот на хората го има в песните. Дори слабостите си осмиват с песни. Най-много, разбира се, чувствата на младите – любов, любовни мъки. На по-старите вече не им е много до възпяване на душевни преживявания…
И певецът не е господствал над песента. Имал е слава с хубав глас, но само като способност да предаде по-добре от другите посланието на песента.

Всички изпитват желание да пеят – желание на душите. Може да нямаш слух и да пееш фалшиво – и какво от това? Нали чувствата ти не са фалшиви! Пей!

В най-тежкия някога кърски труд – жътвата – под изпепеляващото слънце извиси глас някоя звънкогласа жетварка и полето замре за миг и след това работата пламне с нова сила. А и тя пее докато работи, не спира!
Заради песен човек и живота си е жертвал („Краят на песента”*)

Песен ни запозна с жена ми преди 50 години. Между другото, тя пееше много хубаво и с много чувство.
Още дребосък дъщеря ми имаше любима песен – руска от гражданската война, в която често се споменаваха коне. На същата възраст внукът ми имаше любима песен – „А бре, момче, имаш конче, дай ми го, дай!”… :)
Песни разтупкват сърцето ми и досега. С песен ми се иска да ме изпратите, когато му дойде времето…

Такива работи си мислех, мили приятели, като ви слушах и ви се радвах докато ми гостувахте вчера. И реших да ви ги кажа. Нощес започнах, сега довършвам.

Можете или не да пеете, не се сдържайте като ви напре отвътре. Душата ви иска да говори, не ù запушвайте устата…

А аз ще ви покажа отделно някои песни – за които стана въпрос вчера, а и други като потвърждение на мислите ми по-горе. Набързо намерени. Сигурно има и по-подходящи примери, но не ми връзвайте кусур.

……………
* В този клип е финалът на филма. За които филмът не е известен – действието е в Родопите; главният герой (на Васил Михайлов), певецът на селото, избягва на млади години за да избегне кръвно отмъщение; връща се след години, когато вече са го забравили, да се види с приятел; въпреки предупрежденията му настоява да влязат в кръчмата, откъдето се чуват песни. Никой не му обръща внимание докато не удържа и запява. Знае какво ще му струва – на другата сутрин слиза и натирва магарето си преди удобното за засада място и продължава бавно пеш. Песента се носи отвсякъде. Изстрели ù слагат край…
В началото на 70-те гледахме с Точица филма в Ленинград (Петербург). Тя беше много възмутена – салонът беше празен. Явно в него става дума за душевност, която е неразбираема за руснаците. Наша душевност. Сигурно пък ние не разбираме някаква характерна тяхна.

………………………………
!!! Всичко казано до тук се отнася за песента.
За сегашните шоу-магарии, които, кой знае защо, наричат песни, не важи!