Та да си дойда на думата, дето „Бродягата” ми я прекъсна. :)

Първата ни певица след 9.9.44, която в началото даже още не наричаха „естрадна”, беше Ирина Чмихова. Беше на щат към новосъздадената „Концертна дирекция” и изнасяше концерти. Песенни. Акомпанираше ù Евгений Комаров, страхотен тандем бяха. Зала „България” се пукаше по шевовете, когато тя имаше концерт. Имаше огромен успех. Винаги я чакаха навън след концерта за да я аплодират още докато си тръгне. Разказваше се даже случай (не съм присъствал!), когато възторжени почитатели я вдигнали на ръце с колата.
По-късно естрадата ни се напълни с талантливи певци, но Чмихова винаги ще бъде голямата прима.
За нея и за една от най-известните ù песни споменава Тошко Колев в „Жалба за младост”. Между другото тази песен е много сполучлив разказ за онова време:

TodorKolev Jalba za mladost

Ето го и „синьото елече”, както беше известна песента „Тригодишна мъка”, изпълнявана от Ирина Чмихова:

irirna chmihova Trigodishna myka

Тази песен взех от http://www.bulgaritex.com/ 500 любими песни на българите в Тексас.
Да ви предупредя: тя беше Първата, но далеч не беше елементарна – изпълняваше песни и шлагери на осем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски.

За закачка, обаче, на мен ми беше необходимо нещо закачливо. И си спомних за началото на „Златния кос”, когато в него пееха предимно най-известните артисти от сатиричния театър. В нета не открих песни от онова време, но в касетите ми…с една дума ето ви, мили терасини, нещо от стари времена за весело настроение:

„Анастасия, о мама мия! Погледна ли те и съм сит!…….Чаровна съм и имам дивен апетит!” (без всякакви намеци! :D )

Anastasia

„Еманципация… Илюзии… Излизаме от домовете си. Тече еманципацията… А вечер…”

emancipacia

„Те така се прави изкуство!” (практическа инструкция за творци :D )

taka se pravi izkustvo

Весело слушане!

………………………..

Записите са с много лошо качество, но разбрахте, че са от стари касети, а и не ми се занимава да се мъча да ги подобрявам – не съм сигурен, че ще го мога. ;) :)