Коментари на: Музика на милиони

От: Приказка за скъсаното билетче « Графът

Приказка за скъсаното билетче « Графът — Wed, 13 May 2009 07:41:49 +0000

[...] ония далечни времена, когато дядо ти беше „бродягата”, едно лято свирехме в летния ресторант-градина в [...]

От: Графът

Графът — Wed, 03 Sep 2008 15:05:33 +0000

Здравей, Айс, драго ми е!
Когато минаваш насам и имаш време звънни! Аз съм винаги в къщи – още съм трудно подвижен и не излизам, но до кафето долу ще се добера.
За „Бродяга” правилно си отгатнал (музикантско ухо! ). От онова време трябва да имам някъде запис, но не го търсих – той ще е на лента, а аз нямам такъв магнетофон. Целта ми беше да пусна песента за да разберат младите за какво става дума и първото, което ми попадна беше това изпълнение на Рашид Бейбутов в руски сайт. Не ми се ровеше повече, че и седящата поза ми е проблем. Алтернативата беше аз да я изпея, но „де оня глас младежки”…

От: eisblock

eisblock — Tue, 02 Sep 2008 13:53:16 +0000

Здравей Графе!

Вчера минах по главната „Алея“, респективно пред твоята пресечка и си помислих за теб. Сумитохата в последно време е добила форми на пожар в моя живот и от там, са всички видими и невидими последствия…

„Бродягата“ споменавам често, спомням си и музиката. Благодаря за линка, но уви – на мен ми се струва, че това е интерпретация на някакъв средноазиатски изпълнител! При повече свободно време бих потърсил в индийските сайтове… Сега имам силното усещане, че тук не се касае за „оригинала“! Може и да е от филма, тази песен от линка, но с голяма сигурност твърдя, че не е „главната песен“ – тази която пееше покойният Радж Капур (мисля си, че съм срещал новината за смъртта му… – сега не ми се търси…). По онова време аз бях тогава на … хъм-м-м-м, да кажем: – почти „нероден Петко“ и покрай тази песен, в много млада и крехка възраст ме споходи първата „любов“. Имах една сладка съученичка, появи се от големиот село-град в ххх ОУ и аз се влюбих безнадежно. Пък нали съм си стеснителен и срамежлив (умря ми циганката и трябва сам да се грижа за имиджа си), започнах да ‘и пиша любовни писма, а тя ми отговаряше. Продължи 2..3 месеца. Докато един ден майка ‘и пипнала поредното „любовно“ писмо. Теглила ‘и една гора бой и след което горката Бонка не смееше повече, дори, да ме погледне… Така завърши невръстната писмовна наша любов под никовете Рита и Бродяга!

Ето така този филм изгравира един незаличим спомен в скромната ми колекция!

PS Карайки понякога покрай бившата Бонкина къща, всеки път се сещам за сенките от това минало!

От: Графът

Графът — Thu, 28 Aug 2008 22:44:53 +0000

Благодаря Ви, vilford! (Вие знаете за какво)
А в хубавата игра не знам дали ще се включа – разминавам се много във времето. Какво означава това ще разберете след доста години…

От: Музикални загадки « Ничия земя

Музикални загадки « Ничия земя — Thu, 28 Aug 2008 21:54:09 +0000

[...] Наскоро Графът разказа в една своя статия за песните, които някак неуловимо се загнездват в съзнанието ни – [...]

От: Графът

Графът — Thu, 28 Aug 2008 21:49:40 +0000

Благодаря ви, приятели!
Светла, синьото елече го има в другата публикация

От: Светла (една от всичките)

Светла (една от всичките) — Thu, 28 Aug 2008 13:18:09 +0000

Хех, един от първите ми спомени е свързан с тази песен от „Бродяга“. Била съм сигурно 3-годишна (това значи е било 1956 г., Боже! Средата на МИНАЛИЯ век!) Отглеждаше ме баба, на село. Но селото – специално, курортно, с минерални бани и голям санаториум. И през лятото на терасата на санаториума се правеха вечеринки. Свиреше някой с акордеон, а понякога пускаха плочи на грамофон през радиоуредба – беше много хай-тек. Почиващите, а и местната младеж, танцуваха или просто седяха и слушаха. А дребосъците като мен им се мотаехме в краката. Аз имам леля, която е малко по-голяма от мен, тогава е била точно в подходящата възраст за вечеринки, а аз сигурно съм се мъкнела с нея. Та тази песен от „Бродяга“ помня от тогава и до днес. И „Марина, Марина“. А също и една, дето не й знам името, но започва: „Я подай ми, мила мамо, синьото елече…“ – съдейки по гласа на изпълнителката и периода, вероятно я е пеела Ирина Чмихова.
Графе, вашите постове са много приятно четиво, благодаря ви от сърце!

От: Муниконтин

Муниконтин — Wed, 27 Aug 2008 10:21:09 +0000

За мен това по-скоро си е някаква магия! Произведението просто си я носи в себе си

От: mislidumi

mislidumi — Wed, 27 Aug 2008 09:45:08 +0000

Хи-хи! Много весело

Вероятно тази музика си е паснала на времето. Вероятно ще се съгласите, Графе, че има нещо във въздуха в различните времена; нещо, което отговаря на моментните емоции, което е отговорило на обществения код. Някои го надушват бързо и стават проводници на модата, други го следват сляпо и стават имитатори, трети го интерпретират и създават нещо ново… Бродягите ми приличат на персони от последния тип.

Знам ли го времето на 50-те какво е било. Вероятно хората са харесали тази просторност на мелодията, екзотичност и орнаменталност, знам ли… Може би са я свързвали с оптимизма на времето, изграждането.

Обаче си беше удоволстивие да се пренеса с бродягите в „Спортна среща“
Хайде, още такива музикални спомени! Много са ценни.

От: Графът

Графът — Wed, 27 Aug 2008 09:09:06 +0000

Вярно бе, как можах да я забравя!

От: Муниконтин

Муниконтин — Wed, 27 Aug 2008 09:01:01 +0000

Ами „Марина, Марина…“