Екзорсизмът и една истинска история
в блога http://avangardisco.wordpress.com/2008/08/12/екзорсизмът-и-една-истинска-история/

Раздумка

Често е ставало въпрос за семейната възпитателна среда като основа на бъдещето развитие на човека. Какво ще бъде отношението му към околния свят, дали ще свикне да чете, да асимилира (а не само да копира) получената информация, и т.н.
Прочитайки тази история, на мен изведнъж ми хрумна, че с първоначалното възпитание не се оформя характера на човека. С него „само” се създава жизнената среда на неговата душа!

Всяко познато ни нещо – живо или предмет – има нужда от жизнена среда за да съществува. Върху асфалта на магистрала не растат трева и цветя, в арктическата зона няма палми, хладилникът и пералнята „умират” в колиба без ток в Балкана – каквото и да ти дойде на ум все е годно за пример. От най-дребното та до звездите и Всемира.

А Душата? Тя има ли „жизнена среда”, нуждае ли се от такава? Кажем ли „не” променяме изцяло представата за нея. Не само дали съществува. Вкарваме я в човешките категории и представи – тя става като нас. Значи има „като даденост” добри душù, лоши душù, коварни душù, лъжливи душù – за каквито хора се сетиш, такива и душù има. Значи ние, хората, не сме виновни за това, което сме – такива душù ни са се паднали. Няма възпитание и разни подобни глупости – каквато душа си получил, такъв си и ти. Не си ти изверг, садист, убиец – душата ти е!

Приемате ли подобна представа за Душата?

И да искате да я приемете, тя е невъзможна. Защото обезсмисля изобщо съществуването на „душа”.

Всичко това пиша за да ви „доведа” до хрумването ми, че Душата също се нуждае от „жизнена среда”. Че това, което наричаме „първоначално възпитание”, всъщност е постройка на жизнената среда на Душата. И, логично, при нейната липса или „лоши параметри” съществуването на Душата е застрашено. А какво става при нечия застрашена жизнена среда още изпитвам на гърба си (по точно на крака си)…
Най-напред се нарушава психическият имунитет. Душевните сили постепенно „изтъняват”, докато в един момент се срутят. Но дълго преди това Душата започва да подава сигнали „Внимание, влошена е жизнената ми среда, вземи мерки”. Мрачни мисли и настроения, неадекватна реакция на житейски ситуации и т.н. Дотолкова ясно изразени, че даже учените не само са ги забелязали, ами даже и вече са проучили и категоризирали кои „лоши мисли” например какви реални болести предизвикват. Нещо повече, отдавна има и специалисти, чиято грижа е жизнената среда на Душата – психотерапевтите.

Е, надявам се, че мисълта, която ми хрумна ви е ясна. Няма да философствам повече, но очаквам да разбера какво вие мислите по въпроса.

Колкото до случая, описан в историята, мнението на longanlon е точно. Типичен случай на не осигурена жизнена душевна среда. Мога само да добавя, че Ж. е имала късмет да попадне на „екстрасенс” с психо-терапевтични качества и той е намерил единствено възможния начин да ù помогне…