При deni4ero правят “Сдружение на шматките” ЛК
Кандидатствах за доайен като им посочих историята как варихме свинска глава с баща ми. Мисля че имам достатъчно заслуги в шматкаджийството, а и историческия опит не е маловажен.
Ама те не се задоволяват. „Ставате” – казват – „ама не може да се хвалите с юначеството на баща си. Вашето доказателство де го?”
Е, прави са! На произход човек не трябва да лежи, собствените си качества трябва да показва. Затова реших да кова желязото докато е горещо и да извадя най-силния коз.

Тази история никак не е весела, ама по-силно доказателство за това каква шматка съм надали може да има.

Месец преди летните отпуски имам работа по служба във Варна и решихме да заведа Точица при леля ù там да не си губи времето в гореща София. Да си почне „курорта” предварително и там да ни чака.
Пристигаме, цялата рода ù се радва с пълна сила. Имам час-два време и решавам да я изкъпя, та да я оставя къпана.
Влизаме в банята, пускам душа, нагласям водата и бутам детето под струята. То се дърпа, присвива се и не иска, ама аз му се скарвам строго и то, горкото, изпълнява – щом баща му казва. Кога посягам със сапуна и ръката ми попада под струята – ужас! Водата вряла! Докато съм я нагласял още не се е била източила по-хладката от тръбите.

Грабнах си момиченцето и изскочихме от банята. Бегом до аптеката за мехлем против изгаряне и т.н. Цяла ивица по протежение на гръбчето беше попарена, мехури се вдигнаха. На всичкото отгоре трябваше да го оставя в това положение.

Като го разказвам сега пак сърцето ме заболя!
Точица тогава да е била 5 или 6 годишна, а даже не се разрева, такова доверие е имала в баща си!

Изобщо това е най-лошия спомен за моя постъпка през живота ми!

Чак такива шматки не ставайте, моля ви!