Ние, хората, сме същества със самочувствие. Затова нашите термини и понятия ги броим като „всеобщи”, а не като чисто човешки. Демек, не се е появил някой, който да измисли по-точни и всеобхватни. ;)
И с „Вселена” е така. Най-голямата човешка дума от гледна точка на съдържание. Според най-общото определение тя „означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с цялата енергия и материя в него.” (Уикипедия). Но непостижимостта да бъде обхваната от точните науки е довело до намесата на философията, т.е. субективността на човека. Пак там е даден един от опитите да се „осъвремени” по този начин термина: „Вселената е цялата материя, енергия и пространство, които човек може да възприема, чието съществуване може да предположи или да има основание да допусне.”.
Противоречия в представата, която думата дава, няма. В цял свят хората от деца се научават да я разбират точно така. Тя е единствена, в себе си съдържа всичко – дори и това, за което още не подозираме.
Добре, ама там, в определението, има нещо, което „грапавее”. В първото се казва „в който съществуваме”, а във второто „които човек може да възприема”. Което моментално развенчава вселенската му тежест.
Освен това, обобщено Вселената си е Вселена, ама конкретно? Че то и хладилникът си е хладилник, ама ако започнеш да го анализираш получаваш купчина всевъзможни джаджи и машинарии, пък се оказва на всичкото отгоре, че някои от тях ги има и в противоположността му – нагревателите.
Да свалим тогава капака на Вселената и да видим какво има вътре. Защо ми е ще разберете до края.
Отварям, поглеждам и…с това си оставам. Вътре пълно с невиждани неща! Сега разбирам защо и най-големите умове на човечеството поглеждат само с по едно око и не смеят много-много да пипат. Добре, че за целите ми и това ми стига: Вселената е пълна с всевъзможни „обекти” – от такива като нас до някакви, на които ние им викаме „лъчения”, „енергия”, „черни дупки”, „бели джуджета” и разни други подобни за да скрием, че не ги знаем. Важното е, че в нея има и „живи същества”. Важно като доказателство за моята „хипотеза”, (:D ) че вселените са всъщност много. Една в друга, една в друга – като руските матрьошки.
До тази хипотеза стигнах по обратен ред. Първо открих една Вселена пък после построих хипотезата. Не се шегувам, ще ви представя откритието си.

Откритата от мен Вселена изцяло влиза в „схемата” на познатата ни, част от която сме:
- ражда се от първоначална нищожна като обем материя;
- започва бурно развитие и разширение като постепенно се изпълва с различни „обекти”;
- съдържа „материя, енергия и пространство, които човек може да възприема, чието съществуване може да предположи или има основание да допусне”;
- съдържа „обекти”, за които дори не можем да допуснем, че ги има;
- обектите в нея се движат, взаимодействат, унищожават и появяват;
- развитието ù е рамкирано – с начало и край;
- в нея има живи субекти от различен вид (според нашите представи за живот). Възможно е и дори наличие на разум, но това засега е в сферата на предположенията.

Мисля, че това е достатъчно да се нарече откритият от мен „субект” Вселена. Отговаря напълно на фундаменталните основи на това понятие. Навлизане в подробности означава много томове писание.

Как направих откритието. Ами като доста големи открития и това стана по случаен повод. Не ме удари по главата ябълка. Но ме нападна херпес зостер… ;)

А, да! Щях да изпусна най-важното. Въпросната Вселена само теоретично ли е открита или може да се наблюдава и има ли вече име.
Ще се изненадате:
може да се наблюдава!
Даже нейни снимки могат да се видят – както в нейната външна цялост, така и на вътрешни части.
Всички данни говорят, че тя не е уникална и съществуват още милиарди подобни.

А името ù е:
Графът
:D