Част II.

Да продължим по-нататък, че да видим докъде ще стигнем. На почивки. ;)
С патриотичната реплика на лелката моите приключения във Великите здравни полета и техните пътеки приключиха. Замъкнах се до вкъщи (не е далеч, друг начин освен пеш няма, ама пироните бяха станали вече на шишове), легнах и категорично отказах повече приключения за деня, глух към всякакви призиви. Имах и някакви основания, де, не го карах само на гол инат. Пропуснах да спомена в предишната част, че лекарката ми все пак не остана безучастна чиновничка – преди да тръгна ми написа рецепта за лекарство явно подходящо за това, което мислехме, че е. С интересно име XYZ,al и доста мощно, защото дозата е 1 таблетка на 24 часа. Тя ми препоръча първия път да взема направо 2, което и направих. Освен това и кварталната ни аптекарка приятелка ми даде някакъв балсам за мазане при инфекции от ухапвания, с който безжалостно се намазах.
Тия подробности пиша за да стане ясно защо в крайна сметка чакахме още два дена до понеделник преди да стигнем до когото трябва. Мазилото подейства и задържа положението видимо. За лекарството не знам, но то имаше доста тежък „ефект” – изобщо престанах да приемам храна, само вода. Добре, че го пих само петък и събота, че едвам днес започвам да хапвам по нещо. Затова пък, после ще ви се хваля със свалените килограми… :D
Атмосферата малко се разведри. Разговорите, разбира се, са все около това. Умуваме къде в понеделник да отидем „на сигурно”. Говорим си, че „ако беше жив чичо Стоянчо изобщо нямаше да има проблем”. И дъщеря ми казва „а защо не потърсим Димитър, да видим той какво ще каже”. И млъкваме втрещени – досега да не се сетим!
Нататък нещата тръгнаха като по ноти. Обадихме се, уговорихме се за понеделник, заведе ме Точица до ул.”Любен Каравелов”, Димитър само като погледна и каза „херпес зостер”! Написа ми рецепта какво да купим на връщане от аптеката и моментално да започвам лечението. Ако има нещо допълнително да му се обадим, иначе той ще дойде в понеделник – като минат решителните 7 първи дни интензивно лечение. „Успокои” ме, че болката преминава последна, обикновено след толкова дни, на колкото години е човек. Сега ясно ли ви е, какво казва изразът „тежестта на годините”? :)
Е, има и една леко фалшива нотичка в споменатите по-горе. Работата е, там, че сигурност в лечението без сериозни последствия може да има, когато то се започне до 5-ия ден от проявлението на болестта. Димитър на няколко пъти умолително ме питаше „нали не е минало повече от 5 дена?”. Как да му кажа тогава, че е най-малко от 7, а всъщност и аз не знам точно? И сега имам задължението да ликвидирам по моите си методи излишните дни. Какво ще стане, ще видим. Предварително по такива въпроси не е добре да се приказва…
Сега да ви представя тоя шмекер, с който си играя на котка и мишка. Снимката не е моя, някой майстор папарак го е хванал. От интернет я взех, но да си призная пропуснах да запиша адреса, а не ми се връща отново по пътя на ровенето да я търся. Надявам се авторът да ми прости.
Симпатичен рошльо, не мислите ли? И е голямо дяволче – малко да се заблееш и цап! изненада те! :)

На следващата е едно от неговите поселения на странна планета, непредсказуемо хаотично движеща се и постоянно сменяща светилата си.

Това май е всичко в моята история на заболяването, казано на медицински език. Но далеч не е всичко, което имам да напиша по нея. А и вие, сигурно. Сега идва ред на нашите пътеки и пътечки към и от. Щото някои от тях може и към Раздумката да ни отведат даже…
………….

Стреснах ли ви? :D
Спокойно, зная, че нищо не разбрахте по отношение на „чичо Стоянчо” и „Димитър”. Направих тази малка „разигравка” хем за да ви докажа, че не съм съвсем „подвластен херпесу”, хем да не разводня фабулата в решителен момент. :)
Това не са псевдоними от ДС. Чичо Стоянчо е д-р Стоян Капнилов, един от най-известните кожни лекари у нас. Димитър е синът му д-р Димитър Капнилов. Няма да му давам оценка, но мисля, че вече опашките пред кабинета на д-р Капнилов са същите – приемът пак е със записване…
Който е прочел „Самодейност” може би ще си спомни, че там се споменава Възскреса Капнилова във връзка със струнния оркестър. Това е майката на Димитър и моя леля по бащина линия. Това предполагам е достатъчно за да изясни моето необичайно „фамилиарничене”.
За тях ще има интересни, много интересни истории! Игра на белот с биберони в устата, рибарски приключения, лудориите на Димитър… Ще им дойде ред в спомените.