Познанието движат хората, за които няма константи!
Защо да не сме от тях?

Въпросът никак не е заради оригиналничене – и най-фундаменталната наука не знае отговора му!
Вярно, то е нещо, което го усещаме, изпитваме на гърба си (и още как! :) ), “можем да пипнем”, така да се каже. Безспорно съществуващо, с други думи.
Безспорно ли?
Цитат: “Откъде е дошла Вселената? Имала ли е начало и ако да, какво е имало преди него? Каква е природата на времето? Някой ден тези отговори може да изглеждат така очевидни, както факта, че Земята обикаля около Слънцето...” (Хокинг).
Това са част от въпросите, които голямата наука си поставя днес за решение. Видяхте ли подчертания от мен въпрос?
Няма да се разпростирам върху това. Не съм достатъчно компетентен. За мен по-важно е друго – науката е стигнала до познанието, че времето не е абсолютна величина. Още появата на теорията за относителността го е развенчала. То зависи от скоростта, от гравитацията и още кой знае от какво.
„Времето е в нас и ние сме във времето” – вярно. Но ако го извадим от контекста „епоха, реален живот”? Нашето време дали е едно и също с времето на Вселената, Планетата, животните, растенията, насекомите? С времето на атомите? Ако не е как се съчетава например, нашето време с времето на атомите, от които сме „направени“?
Приели сме му някаква наша мярка и изчисляваме чуждите времена по нея. Но ако си спомните по колко различни мерки се изчислява най-обикновено разстояние в момента на Земята (даже в компютъра пред вас има инчове и сантиметри!) ще имате ли куража да твърдите, че това е точно измерението на Времето? Хе, Вселената ще се занимава с мярка „светлинни години” или атомът със  „секунди”, пък били те и „мили“!

Всъщност, говорим за времето, ама наясно ли сме какво точно имаме предвид? Не зная как там в разните научни томове е формулирано, според мен времето е редица последователни събития. Няма ли събития не би трябвало да има и време. Но липсата на събития означава ли липса на реалност? Май не – а това означава наличие на реалност и извън времето, при неговата липса. Означава също, че за реалността не са необходимост последователните събития. Иначе казано, събитията в нея могат да бъдат и едновременни, а не последователни.
Тая мисъл отдавна ми харесва. :) Помислете си колко въпроси решава на наше ниво – паралелни светове, прераждането, памет от „минали животи”, съдба, връзки с несъществуващи материално, и всевъзможни екзотични случаи и чудеса. А пък съвсем не е толкова налудничава.
Времето сме го измислили, защото иначе не ни се получават формулите и уравненията. После възникнал в един момент парадоксът, че всичко е двупосочно, само времето не. В даден момент започнало и да пречи – и се появило понятието пространствено-временен континуум, че след това се наложило пък да го изкривяваме и от страна на времето, и откъм пространството. Няма да задълбавам в научните сфери, че ще стане много дълго и сложно. Само ще напомня, че тази мисъл там хич не е табу. Например, квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, (физиката и неврофизиологията са всъщност науките за двете страни на реалността – външната и вътрешната) независимо един от друг стигат до мисълта, че познатата ни реалност е всъщност нещо, което се появява при пресичането на тези две страни и е плод само на възприятието – нещо като холограма. Между другото, те точно холографията използват за да го обяснят. При това и двамата подчертават, че възприятието поражда реалност, но тя е уникално различна за различните организации на живот!
Аз предпочитам по-„обикновени” примери. Например, най-дълга е миграцията на рибите-змиорки, които живеят в българските реки – хвърлят хайвера си чак в Саргасово море, източно от Флорида, САЩ; излюпените малки рибета се връщат тук. Това прераждане ли е или какво? Малко неразбираемо е предаването по генетичен път на географски атлас с означен маршрут…
Или ясният спомен за място или събитие, където не сме били. Почти на всеки се е случвало.
Или способностите на хора като баба Ванга.
Или, или…

Хайде, стига толкоз, че много от времето, което го няма, ще ви отнема. :) И без това пак ще стане въпрос за него.