тази вечер в “Панорама” ми хареса – най-после “приземи” въпроса за избирателната система. Нарече нещата с точните им имена:
- референдум за мажоритарен или пропорционален принцип на избор е глупост;
- изцяло мажоритарна система означава двупартиен модел на управление;
- смесена система – мажоритарните депутати влизат в съответните партийни парламентарни групи;
- пропорционална система с преференциално гласуване (на която той е привърженик) – само при задължително отмятане в бюлетината (като във Финландия и Полша);
- избирателните райони да се изравнят по брой гласоподаватели за да се изравни “цената” на един мандат – сега има в пъти разлика;
- резултат от нова избирателна система може да проличи най-рано след 2-3 мандата. Тогава ще се разбере сбъркали ли сме и в какво…

Разбира се, и той не стигна до края – не засегна въпроса за “пренасочване” :) гласовете от под бариерата. Или да си го кажем точно – кражбата на гласове от няколкото по-големи партии, която не може да се сравнява по мащаб с никакви купувания на гласове. И която е узаконена. Не посмя г-н професорът да каже, че има възможност и това да се ликвидира много лесно чрез преференциалното гласуване.

Още нещо не посмя да каже ясно, въпреки, че се подразбираше от цялото му участие: трябва да се обсъжда не принципа на избирателната система, а нейните конкретни параметри. Чрез тях да се решават въпросите за купуване на гласове, отговорност след избора, политики на партиите, смяна на личности и т.н. Всякакви други “обсъждания” са всъщност мъгла и шумотевица. Нали като решите да си купите нов хладилник ще искате да чуете предимствата на различните марки, а не да ви разказват за ползата и вредата от употребата на храдилник… ;)

И все пак, това беше най-адекватното мнение, което съм чул публично досега. За повече няма смисъл да се надявам…