Нела Калова ми подава щафета. http://azkenkal.blogspot.com/2008/06/blog-post_26.html
Щях да отговоря на място, но ми се струва, че темата е интересна и затова го правя тук – може някой да реши да се включи и без персонална покана.
“Моят идеален свят” се казва мероприятието. 
Предоставя широки възможности за гледна точка – от лични до планетарни. Аз предпочитам подхода на Нела – малко теория, малко личен анализ.
В общочовешки аспект моите виждания до голяма степен се покриват с нейните първи 2 точки. Но щом темата е за “идеален свят” (т.е. за мечта) и аз ще формулирам утопично желанията си.
Искам свят,
- в който човекът е на първо място – сега безспорното лидерство е на парите.
- В който всеки се чувства сигурен и спокоен сред себеподобните си.
- В който осъществяването на неговия желан личен свят зависи само от него и неговата действеност.
- В който не се опитваме да излъжем и префасонираме Природата, а сме част от нея.
Накратко, свят, който почти цялото човечество иска.
Merde! Защо тогава не се вижда даже като мираж* на хоризонта?!?
В личен план.
Не искам животът ми да е бил друг. Имал съм възможност на няколко пъти да го променя коренно (към много по-добро по сегашните мерки) и съзнателно не сме го направили с жена ми. Сега определено мога да кажа, че не сме сбъркали. Имал съм истинско детство, работил съм това, което ми допада, за семейството си изобщо не мога да имам колебания и претенции. Сега имам блог и купчина приятели в него…
Е, предпочитам да живея в условията, които Нела описва. Къща с двор е мечтата на всички у дома. Но не всички мечти са осъществими – някои имат твърде висока цена, трябва да се откажеш от други ценни за теб неща. И да стане в крайна сметка танто за кукуригу…
……………………..
* Мираж – изображение във въздуха на реално съществуващи обекти върху земята.
28 юни, 2008 в 3:18 pm
“Merde! Защо тогава не се вижда даже като мираж* на хоризонта?!?”
Защото имаме още много работа по него. Не е толкова лесно, затова пък е истинско предизвикателство да се бориш за такъв свят. И носи удовлетворение.
29 юни, 2008 в 12:13 pm
Искам свят, в който на първо място е всичко живо! От лишеят по напечената скала, до слона! Е, и човекът в това число
С всичко останало съм съгласна, защо ли?, 
с Графа! 
29 юни, 2008 в 8:19 pm
В нашия живот често става “танто за кукуригу”. Затова много бързо се научаваме да правим избор от кое да се лишим и в името на какво.
29 юни, 2008 в 11:35 pm
Аз пък вървя и си свиркам!
30 юни, 2008 в 12:26 am
Ако съм тръгнал към Узана и аз щях да си свиркам!
30 юни, 2008 в 12:48 am
Мечтата е мечта, защото не може да се достигне! А достигне ли се, става реалност…С всичките кусури на реалността…
30 юни, 2008 в 10:07 am
но за това пък колко по-сладка е сбъдната мечта …
30 юни, 2008 в 4:55 pm
И идва новата мечта. А дали ще се сбъдне тя? Понякога не зависи и от нас, уви.
7 юли, 2008 в 12:26 am
Да, като желание – всеки го има. Точ в точ същото. По принцип да, но… (по радио Ереван):
- Ако всичко ще е на ред, то от къде ще дойде импулса, натиска, принудата за да предприемем това или онова?
- Ако цялата езотерика с множеството си истински доказателства и не по-малко фалшификации е вярна, то целта за появата ни в този или някой друг живот се заключава в придобиване на опитност и усъвършенстване на Азовете ни.
- И след като животът е в същност представление върху една сцена – земята със съответната режисура, то какъв е смисъла да се чудим, защо нещата са именно такива сега, били преди други и дори, че не е изключено скоро да приключат (според Р. Монро – след около 100/150г,
Или както аз казвам: – “Ако сме много свестни, то не ще има нужда да се раждаме!”
11 юли, 2008 в 6:27 pm
Поздравления, Айс!
Mоят идеален свят е тогава и там, където съм. Има ли нещо по-идеално от това?
Веднага възниква въпрос – защо се мъчим да променяме този свят? Може би защото вярваме, че има паралелно съществуващи светове, зависещи от избора. Тях се стремим да обединим в един свят, вероятно…
Абсолютът обаче би означавал без-действие или липса на движение, т.е. смърт.
Бог не умира, но и не живее. Той е. Ние просто искаме да живеем така, както определяме живота в представите си и ако е необходимо – да променяме нещата наоколо…
Любима ми е и Уди-Алъновата теория за случайността в живота (филма Matchpoint), но обожавам чародейството – предизвиканата случайност или следствието от намесата на Съкровеното Желание в причинно-следствения ход на събитийността.
За предизвиканата случайност съм писала в поста си Чародейство в категорията жабософии. Повлия ми един филм със заглавието “Магия”. Давам линк, дано да съм схванала правилно темата:
http://ataval.wordpress.com/2008/03/25/sorcery/
12 юли, 2008 в 12:37 am
Val, надявам се Айс да погледне тук. Имате доста да си кажете един на друг, аз само ще чета засега.
14 юли, 2008 в 5:58 pm
Концептът за паралелните реалности е интересен, но е малко вероятен – най-вече в/за безкрайният на брой вселени. Аз си мисля, че Да, възможно е да има няколко реалности, но те са (всяка една за друга) разместени не само по фаза, а вероятно и по време, участници и възможности за достъп. Ние не можем да знаем колко “таска” (подпрограми вървящи под “шапката” на главната програма) има. И дали нашият таск е един централен или е само периферен, дали тези няколко са равностойни…
…Възможно е да са равностойни и в някаква степен независещи един от друг – една от друга действителности. Защото ако някой е чел “Записките на Сет” – книга издиктувана от някаква еманация Сет на една контактьорка Дж. Робертс, ще си спомни какво казва той за Христос. По памет: – “Да имало го е и всичко се е случило, но не тук. Стореното от него някъде другаде е така значимо, че ехото от живота му там пробива дименсиите и става реалност и за другите измерения – без това да се е случвало навсякъде”. Тукашният Христос е починал в напреднала възраст в Хималайте където е и гроба му. Посещаван, обгрижван и почитан. Има и т.н. Евангелие на Исус – написано е от този период на живота му след бягството нататък….
Дори от гледна точка на физиката, случайности “няма”. Защо? – Защото те вече са се случили, а случилите се неща не могат да се изменят (нека не вкарваме тук парадоксите от пътуванията във времето). На това място аз винаги слагам една уговорка, позволяваща по-широка интерпретация.
- Само кардинално важните неща, случки събития за един човек, група хора или цели общности и пр. са фиксирани. Те не могат да се изменят. Те са залегнали в сценарият. Напр. раждане, образование, връзки с други хора, деца и пр. събития също са фиксирани. Понякога може да ни се струва, че те изскачат от нищото съвсем нелогично или че трябва да се е случило нещо друго… Причината е в предварителните репетиции преди всеки предстоящ живот – един вид ползване на тренажьо-симулатор (спред д-р Нютон) за обучение Там… Ако дадено действие не е свързано директно с вече фиксирана случка или събитие, то може да премине, да се случи – така или пък иначе – няма значение как. Но ако, да речем, трябва да ме блъсне камион, то аз ще бъда на хилядната от секундата на това същото място!
Спекулира се в фентъзито, че в една реалност някой е вече умрял, я в друга действителност е жив. Може и да е така, но има и една друга информация – как ние в сънищата си и/или след смъртта отиваме “някъде” където си създаваме собствени реалности. В зависимост на опитността на душата и нейната сила, тези “места” могат да бъдат напълно реални, и всичко в тях да се е случило вече! Тук е залегнала идеята, че душите носещи Божията искра, са предестинирани също да следват този път и да бъдат творци. Като някой от тях дори ще могат да станат също… Богове!
Излиза , че всички тези тренирани, изиграни или изсънувани, а след смъртта изживяни епизоди са за душата напълно реални и действителни. Да, те са и осъзнати от нея – но не тук (за да не се пречи на ежедневният сценарий). Тяхното ехо във всеки един даден живот е така презентно, че ни дава илюзията. Илюзията че в същност е трябвало да стане не една от имагинерните вариации, а точно тази случила се (поради чудо, силна воля и пр.) – Уж така, както ни се е искало по времето на случката… В такъв един миг времето то се разтегля и протича със скоростта на бягащ охльов… Т.е. имаме илюзията, че притежаваме “свободна воля”, че тя остава съхранена…
…Естествено, никой не ни пречи да искаме тази или онази съдба, Да си въобразяваме как сами сме си я “изковали”, но в краят на краищата на нас ни се случва точно тази, която вече се е случила – извън този мехур време-пространство…
14 юли, 2008 в 6:13 pm
Забравих да пусна “стреличка” по пътят на щафетата на Нели Калова:
- Ако се събудиш и слънцето грее, свежо и дъхаво е, птичките пея, нищо не те боли и … и желанията от точките на Нели са се изпълнили:
- Да знаеш, че вече си умрял/а!
16 юли, 2008 в 12:05 pm
Благодаря, Айс!
Моята лаическа интерпретация на ‘чудото’ на съкровеното желание, т.е. на свободната воля, е следната:
Напълно споделям твоята гледна точка – другото име на Случайността е Съдбата (и двете са предначертани, т.е. неслучайни). Само че за всеки са субективно-отразени!
Ако случайността (съдбата) е предизвикана от друг, а ние сме свидетели, за нас тя остава чиста случайност-предопределен ход на Съдбата, която не контролираме, но ако ние предизвикаме чрез Съкровено Желание, което за мен се равнява на Акт, доближаващ ни до Бог (т.е. свободна воля – ехо от репетиция на душата), то тя за другите е чиста случайност, но за нас – чудо. Вярвам в малките чудеса, които можем да творим, не говоря за Възкресението.
Относно раждането, връзките с други хора и смъртта – те са ‘фиксирани’ дотолкова, че са границите, в които всяка душа битува на земята – общовалидна матрица за всички души. Именно на земята, обаче, се ‘практикува’ образованието на душите – тук, чрез тялото и чрез Избора, те съзряват, или деградират, за да преминат, връщайки са Там, в по-високо или по-ниско ниво. Да, не са случайни връзките ни с родителите, с приятелите, с най-близките – Там сме от един и същи грозд на души – свързани сме. Ала забравяме за това, когато сме на земята – само ехото е налично, но Изборът не винаги се влияе от него – т.е. не всеки е способен да следва Съкровеното Желание, дори ако успее да го разпознае.
Не знам дали казаното има някакъв смисъл за теб – не мога да го изразя по друг начин – и аз, като теб, се позовавам се на книгата, която ме впечатли – Пътят на душите от Майкъл Нютън, ако правилно съм я разбрала.
18 юли, 2008 в 10:32 am
Val, от Майкъл Нютън са издадени 3 книги в БГ. Т.е. трите части на “Пътя на душите”. Първите две са най-значимите…
Вече съм го споменавал: – “Свободната ни воля” не се отнася за важните, фиксирани събития в живота ни – дали бихме могли да влияем и формираме нещата по “наша воля” там с нея, а описва възможността ни да разберем и да се поучим от събитията на 100% или на -100%. Т.е. нищо да не разберем и нищо да не научим. В този случай, епизодите в Пиеската за тези неосъзнати и неразбрани, на битието, аспекти в даден живот, ще трябва да се повтарят докато усвояването ще е 100%…
Това, че имаме усещането как (уж) се изпълнява някакво “съкровено” желание, може да се обясни с кондиционирането на душата преди тя да се прероди в даден живот. Именно, че тя ще ТРЯБВА обезателно да преодолее точно тези дадени “пречки” и да “постигне” осъществяване на важни, възлови предпоставки за по-сетнешното ‘и развитие!
19 юли, 2008 в 1:25 am
Напълно съгласна, Айс!
И все пак – душата може/не може да преодолее пречките – т.е. тя може/не може да ‘съзрее’ и преповтаря ‘зададения’ модел, докато успее = преодолява = съзрява. Или бива ‘изтрита’ – за ‘препрограмиране’.
Нютън говореше, ако се не лъжа, за души-учители на душите Там… Те помагат, като дават ‘знаци’ в земния живот (предполагам): харичаме го ‘дежавю’ или ‘поличба’.
Сбъднато Съкровеното Желание (за мен) = Момент на преодоляване – т.е момент на съзряване, който душата РАЗПОЗНАВА и така преминава към друга своя ‘проекция’ Там.
Затова сме свръх-щастливи, когато то се реализира – мисля, че така сме способни да променим ‘съдбата’ на душата си… т.е., нещо като ‘свободен избор’, в контекта на коментара ти…
19 юли, 2008 в 5:36 am
[...] това, защото им някакво отношение към Раздумката при Графа и моята теория за малките [...]
21 юли, 2008 в 6:13 pm
[...] Графът [...]