Коментари на: Самодейност

От: Графът

Графът — Fri, 11 Jul 2008 21:38:52 +0000

И още как, Val!

От: Val

Val — Fri, 11 Jul 2008 14:52:22 +0000

Това тук – в блоговете, и то е самодейност, и то също е изкуство. Раздумката, например – не мислите ли?

От: ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ХУДОЖЕСТВЕНАТА САМОДЕЙНОСТ « Mitkoivanov’s Weblog

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ХУДОЖЕСТВЕНАТА САМОДЕЙНОСТ « Mitkoivanov’s Weblog — Mon, 07 Jul 2008 12:15:31 +0000

[...] че спомените ми за самодейността , бяха провокирани от Графът. Не се включих в коментарите на неговите постове, [...]

От: Муниконтин

Муниконтин — Sun, 29 Jun 2008 10:08:41 +0000

Не съм се отплеснала! Ти ме тури на старта! Забрави ли? И аз като изпълнителен човек – яхнах метлата

От: deni4ero

deni4ero — Sat, 28 Jun 2008 20:30:35 +0000

на мене, например, в часовете по музика в (забележете къде) в Спортното училище, са ми пускали дадена опера и учителката ни е чела за историята, която се разказва в нея и така запленяваше целия клас. Беше страшно интересно. Заради нея изнамерих вкъщи „Книга за операта“ и прочетох почти всичко. Е, тази учителка ни целеше и с тебешири и химикалки, ама, щото приказвахме, иначе беше страхотна. Всички обичахме да влизаме при нея.
А това за „Смехоранчетата“, Муниконтин се отплена да готви и забрави да ни разказва за тях

От: Графът

Графът — Sat, 28 Jun 2008 03:57:52 +0000

Уви, така е, Вили. Никой така и не помисля, че “тоя дето духа” въвежда децата в изкуството. И променя целия им живот, омекотява го, облагородява. Но какво да се учудваме, като Човечеството все още не си е направило май оня Списък с приоритетите. Защото там първите 4 точки са възпроизвеждане (поколение), предаване знанията (учение), култура (изкуството) и физическото състояние (физкултурата)!
За родителите, които също не са имали такава възможност, еди-доди (те не знаят), ама тези, на които това им е работа би трябвало да знаят и да мислят.
Добре, че все пак има ентусиасти, които се мъчат да правят нещо – като “Смехоранчетата”, за които разказва Муниконтин, например.

От: вили

вили — Fri, 27 Jun 2008 21:47:12 +0000

Вече няма самодейност в училищата. Дори кръжоци няма. Абе то в нормалните часове не се преподава както едно време. Моята дъщеря е носила клин за часа по физкултура не повече от 2-3 пъти. Този час е като час свободен. Почти същото е и с музиката и рисуването. По цял час си говорят на групички. А за самодейност какво да говорим. И деца и ние, родителите сме доста незаинтересовани от този тип изяви. Никой не иска да се товари допълнително(за тоя дето духа). И е така Деничеро, както го мислиш опре ли се до реална помощ ссе бяга в обратна посока.

От: deni4ero

deni4ero — Fri, 27 Jun 2008 13:24:20 +0000

Все си мисля, че най-добрите педагози и хора, които обичат деца и обичат да се занимават с тях и влагат душа и сърце в тва, са хората, които работят в читалищата, а точно на тях се обръща никакво внимание. Уж „да се развиват децата“, „да печели нацията чрез децата“, „спортът за един мирен свят“ и подобни лозунги, а, когато стане въпрос за реална помощ – йок …

От: Графът

Графът — Thu, 26 Jun 2008 21:17:25 +0000

Спомените може и да са останали някъде назад, Диана. Но със сигурност у Вас има нещо от тогава.
Като стар любим кухненски уред – отдавна е забравено кога и къде е купен, но се хващате най-напред за него, когато трябва да правите нещо…

От: Диана

Диана — Thu, 26 Jun 2008 20:18:59 +0000

Аз мисля, че знам какво е чувството. Като участник. Била съм (като малка) в кръжок по художествено слово. Ръководителката ни – учителка по литература – беше много амбициозна и даже доведе един режисьор да ни консултира. Изнасяхме рецитали, правехме грандиозни постановки по „Септември“ на Гео Милев например (споменавам я, защото беше една от най-хубавите). Хосехме по състезания – районно, градско, национално. Печелехме награди, побеждавахме много други, давахме всичко от себе си и докато репетирахме, и особено когато излизахме на сцената.
Отдавна не си бях спомняла тези моменти. Сега ме върнахте към тях и ми стана мило. Благодаря!