Няма да теоретизирам. Знам ли пак накъде ще се отплесна. Просто ще разкажа защо съм се сетил за нея, след като съм музикант-професионалист.
Какво “сетил”, че тя е неразделна част от живота ми още от детството! Неусетно се “намести” и си остана! :) Но да започна поред.
В тази “сфера” не влязох целенасочено. Не са ме записвали нито в хор, нито в училищен оркестър. Започнах да уча пиано от малък, не помня на колко години, но това си е индивидуално занимание. Как стана – като се има предвид, че до мен в рода ни няма пианисти – ще разкажа някой път. Първата ми учителка в Трявна заслужава това.

Веднага след 9-ти септември 44-та учителят ни по музика (който беше много колоритна фигура) явно е решил да се възползва от ситуацията и организира вокална групичка от деца. Сигурно това е било отколешно негово желание, защото не само направи много бързо групичката (през декември 44-та бяха първите ни изпълнения), ами и осигури постоянни изяви. Идеята му беше повече от блестяща. По него време в градското кино се прожектираха 2 пъти седмично филми, които докарваха с влака. Киното имаше един прожекционен апарат и това налагаше по средата на филма да се прави 15-ина минути прекъсване за да се пренавие лентата. Е, точно в тези 15 минути се беше прицелил учителят ни – тогава ние изнасяхме своята програма. Което вдъхна неподозирана жизненост на групата – непрекъснато трябваше да се учат нови работи (2 пъти седмично “концертирахме”, не забравяйте!), а и участниците станаха нещо като мюзик айдъл в града. :)
Както се казва, съдбата беше предрешила – нямаше в Трявна кой друг да може да акомпанира и аз още отначало станах освен акомпанятор и нещо като помощник-ръководител. В “задълженията” ми влизаше да разучавам песните с децата, а учителят само ги дошлифоваше.
Групичката ни много бързо стана популярна, започнаха да ни водят на участие и в съседни градове. Самолаская се, че не само като новост (такива “състави” дотогава нямаше), но и защото сигурно сме били интересни и добри.

Ето така започна моя “паралелен живот” в самодейността. От тогава винаги съм се занимавал с някакъв самодеен състав. Допълнително, извън работата ми. Доставяше ми голямо удоволствие. Трудно мога да ви опиша какво изпитва човек, когато от група хора притежаващи само голо желание направи участници в изкуството. Които добиват вкус и самочувствие, започват да разбират и да усещат собствените си сили и възможности, променят се в собствените си очи. Горе-долу като да вземеш неграмотен и да го докараш до ниво да чете Достоевски…
Създавал съм много вокални групи. Винаги без възможност на подбор. И винаги са стигали до признание – мярката тогава беше класиране на поредния фестивал. Вокални групи към 4-та поликлиника на пл.”Възраждане”, детската болница, в “ДСК”, към читалища. Детски струнен оркестър към читалище “Заимов”. Концертна естрадна група към Държавната лотария. И т.н. Ето две снимки, които са ми на лесно.


Дамски хор на 4-та поликлиника, през 60-те години. Няколко пъти градски първенци. Ако се вижда обърнете внимание на очите и изражението им.


Дамска вокална група към централно управление „Озеленяване“ София; изпълнение на фестивал, когато спечелиха първо място в София

Читалище “Владимир Заимов” (сега “Райко Алексиев”) имаше навремето много силно развита дейност с деца. Имаха детска музикална школа, в която преподаваха доста учители по различни инструменти, балетна школа (със страхотна преподавателка!), куклен театър, театрален кръжок. Хората, които работеха там имаха призвание да работят с деца – не го правеха по липса на нещо по-добро.
Читалището ни е в съседство. “Връзките” ни с него винаги са били доста силни – майка ми от млади години е била читалищен деятел и продължаваше тази си дейност. Аз също поддържах връзка без да работя там.
Веднъж в разговор (в началото на 60-те години на миналия век) преподавателката по цигулка Възкреса Капнилова сподели идеята си да направи от нейните ученици нещо като малък струнен оркестър – за да добиват някакъв опит, а и да имат повече стимул към цигулката. Безпретенциозно, с репертоар от приспособени пиески, които да изсвирят при завършване на учебната година. Попита ме, мога ли да аранжирам няколко парчета, за да ги разучава ансамблово. Между другото, тя беше страхотна учителка, а и точно тогава имаше доста деца перспективни и напреднали в инструмента.
Разбира се, че можех, това беше дреболия. Но след това… Виждали ли сте риба, клъвнала въдица? Плува си весело наляво-надясно докато рибаря събира влакното и си мисли “още малко и ще я зарежа тая работа” :)

Накратко, скоро след това, благодарение на изключителната енергия на Капнилова, използвайки за предлог 10-годишнината от създаване на детската музикална школа, към читалището беше официално създаден Софийски детски струнен оркестър с диригент моя милост!
Оркестърът бързо набра скорост, децата бяха фантастични! Удоволствие беше да се работи с тях, те направо се даряваха в изпълнението. Да можехте да видите очите им когато нещо трудно най-после стане!
Работата напредна до степен, че музикалното училище ни обърна внимание и ни “отпусна” челисти и контрабас за комплектуване нормален състав. В което имаше някаква логика – нали детските музикални школи подготвяха бъдещите ученици на музикалното училище.
И само година по-късно на IV Републикански фестивал никому неизвестния дотогава Детски струнен оркестър получи сребърен медал и званието “Лауреат”. От жури с председател Марин Големинов в многоетапна борба с големи утвърдени симфонични оркестри– пред нас на първо място беше само прочутата Детска филхармония “Пионер” с диригент Влади Симеонов!

“Детски, деца” – да не останете с погрешни впечатления. Това се отнася само за възрастта на участниците, не и за репертоара! Ето какво свирихме на заключителния концерт на фестивала в зала “България”:
- Вивалди – Концерт за цигулка А mol. Солист Ради Иванов (10 годишен).
- Прокофиев – Гавот от “Ромео и Жулиета”.
- Хачатурян – Танц със саби от “Гаяне”.
Впечатляващо е, нали?
Отнесено към възрастта още повече. Вижте оркестъра, вижте и солиста Ради докато свири концерта на Вивалди. Той е прав, нали виждате. :) Снимките са от репетиция. Преди време заради юбилей дадох снимките, които имах, да правят албум. И сега ги нямам. :) Тези само са ми останали. Затова пък наистина са от началото на оркестъра. Защото той после стана Оркестър с име – в него е свирил проф.Минчо Минчев, негови приятели бяха Марин Големинов, Лазар Николов, Добрин Петков, Константин Илиев; след мен негов диригент (всъщност от там той започна кариерата си) беше Емил Чакъров, за него знаеше Караян…