Коментари на: (самодейност) Изкуството

От: Как се слуша музика « Графът

Как се слуша музика « Графът — Fri, 24 Apr 2009 16:21:13 +0000

[...] Отдавна е известна и способността ú на въздействие върху човека. Доста примери за това (дори и лични) вече писах в „(самодейност) Изкуството”. [...]

От: Графът

Графът — Wed, 06 Aug 2008 13:51:08 +0000

„естество“ – харесва ми.
Наистина има хора, които просто са „превзети“ и мисли – думи – действията им са изцяло подчинени на това „извънземно“.
Аз също се надявам, – сигурен съм – че рано или късно изкуството ще стане естество за всички хора. Душите няма да си оставят работата не свършена…

От: Bird of paradise

Bird of paradise — Wed, 06 Aug 2008 10:43:26 +0000

Хубави размисли!В изкуството човек изразява по най-красив начин себе си.Търси и открива неща, които са дълбоко в него, затрупани, забравени… И сте прав, Графе, че, независимо от това колко си мислим, че сме загрубели, истинското изкуство може да ни накара веднага да съблечем дебелите си кожи, да усетим събуждащите се емоции. За някои хора – истинските творци, които живеят всеки ден с изкуството си и не могат без него, то е „Естество“. Така и би трябвало да се нарича, защото какво по-естествено и близко нещо до човека от способността му да твори подобно на Бог, чрез всяко нещо, което мисли, говори и прави?! Мисъл, дума и действие са трите проявления, посредством които се изявяваме в нивата на съществуване тук. И какво по-хубаво от това продуктите на нашата естествена изява да са Естествено красиви?! Дай Боже някой ден Изкуството за повечето хора тук да стане Естество!!

От: Графът

Графът — Fri, 11 Jul 2008 21:55:57 +0000

Така е, Айс! Всъщност с понятието „изкуство“ ние сме „оградили“ част от дейността на два по-специални органа на нашето тяло – очите и ушите. Но те не са изолирани, още по-малко тази им дейност. А и при творчеството са необходими, но не решаващо – класически пример Бетовен.
Затова, Val, мисля, че изкуството в широкия смисъл е съществена част от душата и съществото ни. И играе важна роля за тяхното качество…
Самодейността, за която говоря в другата публикация, е всъщност един лек начин да се събуди и оформя изкуството в нас.

От: Val

Val — Fri, 11 Jul 2008 14:47:27 +0000

Чудесен пост, Графе!

Айс засяга една тема над която умувам: в широкия смисъл на понятието – може ли да има изкуство в умението да чувствуваш? Тоест, има ли изкуство извън възпитанието на чувствата?

Този въпрос май е подобен на въпроса с изкуството в природата…

От: Eisblock

Eisblock — Sun, 06 Jul 2008 21:54:06 +0000

Графе, вярно е за импулса в нас да творим. След като, под една или друга форма, в нас има вградена искрица от Божественото (каквото и да разбираме под това…), то напълно естествено е, че имаме и тази вродена черта.
Друг е въпросът как я използваме. Някой – с видимост и в полза за повече хора, други за по-тесен кръг или само за себе си. А трети оставят тези способности да излинеят и да изчезнат без приложение!
Не бих определил изкуството само като нещо обхващащо традиционните области „изкуство“. Както е известно, всяко едно мозъчно полукълбо е отговорно за две духовни сфери. Бих ги нарекъл за „Реалните“ неща и за „Имагинерните“ такива. Различните видове изкуства и способностите за/към тях принадлежат към втората област. Намирам обаче, че и в рационалните области има не малка доза творчество, естетика и ако щете … изкуство! Сега прочетох, че и уважаемият mislidumi е написал същото по смисъл!…

Преди години, когато бях на един семинар от института на Роберт Монро, получих един диск развиващ комуникативните възможности на двете мозъчни половини, през кортекса, една с друга. С определени акустични дразнители вградени в музика или природни шумове, се стимулира използването на целият мозък за всеки един вид дейност независимо къде, в коя сфера от творческите ни способности, се намира.

От: Sah War

Sah War — Sat, 28 Jun 2008 11:26:19 +0000

Всичко във Вселената може да вдъхновява, както и човешките думи/мисли. Добре, че има и кой да ги осъществява – артисти, изкуствоведи, художници, обикновеният човек; наука и технологии.

От: astilar

astilar — Thu, 26 Jun 2008 13:56:30 +0000

Хващам се за изречението – „Не зная защо написах всичко това.“ На мен напоследък все по-често ми се случва да не зная защо пиша, снимам, рисувам. Имам конкретен повод – тъжен лъв, миди във фризера, счупена купа и други ежедневни и съвсем обичайни неща, които не е задължително да забележиш, но причина няма.
Много интересна тема и очаквано интересни мнения по нея.

П.П. С нетърпение очаквам поста за самодейността.

От: Графът

Графът — Thu, 26 Jun 2008 08:15:44 +0000

Великолепно казано, mislidumi!

От: mislidumi

mislidumi — Thu, 26 Jun 2008 07:42:45 +0000

Графе, много интересно разсъждение за изкуството. Поздравление! Вие знаете за какво говорите, това си личи. И не само в природата, но в по-широк контекст и в техниката и науката има много проявления на изкуството. И когато човек ги усети е като експлозия, защото те наистина са страничен ефект и обикновено попадат в кошчето за боклук. Един творец, бил той самодеен или не, често вижда тези отпадъчни продукти на естетика и внушение

И не можеш да правиш и да захванеш друго, докато не смелиш прживяната експозия и не поредиш парцалите в образ. Затова много творци са брадати и приличат на лентяи. Но пък да издялкаш статуя от семка е несравнимо удоволстие, а резултатът си е самото чисто и концентрирано щастие.

От: Графът

Графът — Wed, 25 Jun 2008 22:33:41 +0000

Муниконтин, по този въпрос утре като пусна истинската тема за самодейността.

От: Муниконтин

Муниконтин — Wed, 25 Jun 2008 22:24:15 +0000

Замислих се над думите „самодейност“ и „професионалист“. Професия = работа = рутина?
Великите творци в изкуството трябва ли да се наричат „професионалисти“?

От: Светла

Светла — Wed, 25 Jun 2008 22:08:26 +0000

Малко разтоварващ хумор:)))
Въпросът ви е неправилен!
Правилния въпрос е „как“.
За него има отговори, не че и върху тях не се спори:)))
Всичко това казвам във връзка с любимата ми книга „Пътеводител на галактическия стопаджия“.
В книгата се даде отговор на фундаменталния въпрос „Какъв е смисълът на живота?“ и отговора беше толкова учудващо неподходящ, че никой не посмя да пита по нататък Отговора е 42.
)))))
Поздрави на дружината накацала по пейката на седянката.

От: Графът

Графът — Wed, 25 Jun 2008 21:22:25 +0000

Интересни разсъждения!
Интересни въпроси ни интересуват.
Последният Ви въпрос, Диана, е страшничък. Фундаменталната наука го формулира само за да каже, че за него не е дошло време. Защото следващият е „А кой е създал Бог?“…

От: Диана

Диана — Wed, 25 Jun 2008 20:58:38 +0000

Като гледам, ние тук си ги разчитаме правилно.
Но сега ми изникна въпросът Кой е създал природата и душите. Кой е „изобретил“ тази материя, способна да се самовъзпроизвежда, самоорганизира, самоуправлява, така да се грижи за себе си, че никога да не се затрие, да се променя, да се самоусъвършенства и развива, достигайки до разум?
И кой я е одухотворил?
Бог?

От: вили

вили — Wed, 25 Jun 2008 20:28:30 +0000

Значи Природата е най-великия Учител. Тя учи, показва, наглежда и без да се кара и пише оценки ни подсказва как да продължим напред. А дали разчитаме правилно знаците?

От: Диана

Диана — Wed, 25 Jun 2008 20:06:17 +0000

Изкуството въздейства така на душата, защото е излязло от друга душа.
То е начин за общуване между двете, всъщност между много повече (начин, независим от времето и пространството).
А чрез цветовете, формите и звуците в природата, може би някой ни е показал (и все още ни учи) как да правим изкуство. Как да изразим една душа, за да я „види“ друга.
Всеки знае, че няма нищо ново в изкуството – във формите, картините (и тези, описани с думи), в звуците (на музиката), което природата ВЕЧЕ да не е създала.

От: вили

вили — Wed, 25 Jun 2008 19:06:27 +0000

Самодейност е както правилно отразявате, Графе нещо,в което не сме професионалисти, но се стараем да го правим като тях. Нямаме нужният опит, но имаме хъс и душа да го вършим. И независимо, че понякога опитите ни не са най-доброто продължаваме напред,развиваме се и в един момент може и да догоним и професионалиста(трудно, ама е възможно).
Аз мисля, че сме достигнали това ниво на еволюцията заради изкуството. Но дали е изкуство цветовото разнообразие при пеперудите и различните гласови възможности при птичките? Не съм се замисляла. Смятала съм го за творение на майката природа, защото винаги съм смятала за изкуство нещо излязо от пръстите на човек. Явно природата е сметнала за нужно да ни награди с тези красоти, значи и тя разбира от изкуство т.е. красота. Дали съм права? Не знам.

От: Графът

Графът — Wed, 25 Jun 2008 15:24:12 +0000

Благодаря, Светла! Честно, наистина не знам защо написах тази публикация. Бях започнал за самодейността (скоро ще го прочетете) – то си личи от началото. Заглавието сложих в скоби, защото не можах да го зачертая – второто написах чак накрая.
Затова очаквам с нетърпение Вашата реакция!

От: Светла

Светла — Wed, 25 Jun 2008 10:48:40 +0000

Уффф, Графе!
Пак подадохте тема!
Ако изчезна за повече от седмица от ефира, значи семейството ми е конфискувало компютъра ми:)))))

Това което теърдите :
„Единствен логичен отговор на всички тези въпроси е, че Нещото, което ние сега наричаме Душа, чрез изкуството за първи път е подсказало за себе си.“
е не само просто хрумване, а направо прозрение.
Тази причинно следствена връзка, която изтъквате между душата и изкуството,
добре си съзвучничи с въведеното от психоанализата понятие „сублимация“.
Зад понятието „сублимация“ в речника по психология, стои следното кратко обяснение:
„сублимацията е използване, качествено преработване, на инстинктивната енергия за отклоняването й от инстинктите, към по-възвишена социална цел.“

Както винаги аз
прочитам, реагирам…,
сега трябва да подготвя повече информация, която по-добре ще илюстрира набързо нахвърлената ми реакция към вашата тема:))))))
С две думи не само, че теоретичното ви хрумване не противоречи на науката, но и би могло да се облече в научни термини.
Което само по себе си,
както винаги не доказва съществуването на душа,
но и не го отхвърля,
т.е няма доказателства за обратното.
всеки сам решава за себе си:)))))))