Коментари на: Навсякъде е!

От: Муниконтин

Муниконтин — Tue, 24 Jun 2008 21:11:39 +0000

bozho, и пак не мога да се съглася с теб! Хора след години излизат от кома! Значи ли, че в това време са били без душа? И ако е така, то къде е била тя (душата) през това време?

От: bozho

bozho — Mon, 23 Jun 2008 12:08:18 +0000

@Муниконтин до колкото чеовекът има всички шансове да се събуди, можем спокойно да кажем, че има

От: GrooveRider

GrooveRider — Mon, 23 Jun 2008 10:30:28 +0000

Дух и Тяло. Ръката и инструмента. Това което насочва ръката за да оползотвори ( иле не ) значението на инструмента е именно разума – душата. Не е вече актуално ( и донякъде хич не е редно ) да се наричат някои хора „душевно болни“ – те са „психично болни“. Не могат да използват разума си нормално.
Четейки, нещо ме човъркаше. Парадоксално разбира се Творческата личност. Има регистрирани случаи, а и със сигурност вие бихте дали доста голям набор от предложения за велики творци, дали изключително много в развитието на културата като цяло – философи, политици, артисти, художници, музиканти и най-вече учени, които чрез прилагането и споделянето на своите идеи са развивали нещо в някого и са оставали във времето с промяната, която са създавали и не са били много “ в час „. Имали са различни психични отклонения, като най-често срещани са различните видове тревожности и психични разстройства, които според някои стимулират до крайна сметка креативността и потенциала от прилагане на таланта ( мда или обратното – затъпяват го ). Тяхната „душевност“ е била по-особена; ако споделя, че са били нещастни – то ще е истина. Но чрез своето нещастие са правили хората щастливи в търсенето, откриването и възприемането на света около тях. Или поне са им давали основателн подкрепа да не бъдат сами в нещастието си, което си е силна подкрепа и облечение. Добре де, какво излиза от това, което написах, че трябва да сме ужасно нещастни за да успеем в живота и трябва да сме леко „куку“? Ами не разбира се, просто трябва да стимулираме разума си. Според мен би трябвало да го осовобождаваме от това което го притеснява за да може да ръководи свободно инструмента – тялото, което да създава резултати, с които душата да подхранва духа за още и още.

От: Светла

Светла — Sun, 22 Jun 2008 09:38:12 +0000

Графе,
отдавна чух въпроса ви за времето,
но и на него ще му дойде времето:))))))
Имам какво да кажа:)))))
Но ми се иска да вървим стъпка по стъпка.
Нека още малко да почепкаме генералната тема и да понавлезем в „приридата на парадокса“ и ще поразръфаме и темата за времето.
Важно е за знанието и разбирането,
да се градят понятията постепенно и в определен ред,
за да се стъпва на по-здрава почва, ако изобщо може човек, да си позволи, така да се изразява за блатната природа на „Генералната тема“.
Следващия ми пост ще ви предложи, да решите една логическа задача, наречена „Парадоксът на Нюкомб“.
Обсъждането на това – защо и как решаваме този парадокс, ще ни приближи още повече към същността на нищената тема.
Следва продължение:))))
Изкам да изкажа безкарайната си благодарност, за това, че отворихте вратите на „Раздумка“, за всички нас.

От: Светла

Светла — Sat, 21 Jun 2008 22:03:41 +0000

Ето така започва моят отговор:
http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html
Айде при мене малко да побъбриме и послушаме…

От: Графът

Графът — Sat, 21 Jun 2008 16:17:16 +0000

Светла, а може да не е случайно?
От ученическите си години имам много приятни асоциации от „кордела“

От: Не сме сами « Панаира на Vira

Не сме сами « Панаира на Vira — Sat, 21 Jun 2008 12:06:28 +0000

[...] на Графът да се опитам да преразкажа накратко историята, [...]

От: Светла

Светла — Sat, 21 Jun 2008 10:48:01 +0000

Ако се чудите коя е тази „кордела“, това е Светла Ненова,
ама техниката ми прави номера, все още не съм разбрала, защо автоматично ме изписва така:))))
Нещо временно ще да е:)))))
Светла

От: kordela

kordela — Sat, 21 Jun 2008 10:41:47 +0000

Муниконтин, много на место!
Чест и почитания!

Както обещах,
сега пиша това което искам да кажа във връзка с този пост.
Ще го публикувам при мен, след което ще свирна.
Още малко време ми трябва:)))

От: Муниконтин

Муниконтин — Fri, 20 Jun 2008 22:40:43 +0000

Нещо не мога да се съглася с bozho. Когато човек спи много дълбоко, няма ли душа?

От: bozho

bozho — Fri, 20 Jun 2008 16:38:54 +0000

Какво наричаме душа? Това, което различава мислещия и осъзнаващ човек от неживите неща, както и да речем от човек в кома.

Наложена е представа с вековете, че душата е нещо независимо от човека и само времено пребивава в тялото, после отива някъде си.

Но като гледам колко е свързана душевността на човек с физическото му състояние, силно се съмнявам, че е нещо независимо, а не непосредствено проявление на работата на мозъка.

В глобален мащаб, може би материята си има някакъв „план“ за развитие, който включва самоопознаването и мислещите същества (може би не само хората) са част от този план. Казвам „материята“, може да се избере бог, създателите и т.н. който както ги чувства нещата.

От: Val

Val — Fri, 20 Jun 2008 14:17:47 +0000

Графе, навсякъде може да е, дори по следния начин: ‘душата й е заключена в този нестрелящ пистолет’ – филмът се казва Мексиканецът, с Брад Пит. Дано не досаждам с тези филми!

Човешкото въобръжение все пак е неподозирана сила. Безкрайността е описвана по милион начини – чрез ‘пролуки’ – като Лид, в мтематически изрази, посредством екранизация на космоса… дори чрез пътуването навътре в атома, което ти описваш по-горе.

Аз мисля, че безкрайността почти винаги се схваща като движение: като в тунел, като път, като минаване на следващо ниво…

Selene – виж поста „Какво е душата“ – пак тук при Графа и прочети коментарите… там сме писали за грамовете…

От: Selene

Selene — Fri, 20 Jun 2008 13:33:01 +0000

Бяха ни разказвали в училище, че когато човек умре, теглото му намалява в някакви грамове (забравих стойността). Когато се преизчислят липсата на движение на кръвта, вдишване и издишване, изпразнения обем на дробовете и т.н., пак остава някаква тежест, причината за чиято липса не може да се установи. И това, казваха ни, може би е човешката душа. Звучи странно, нали. (=

От: Диана

Диана — Thu, 19 Jun 2008 20:02:41 +0000

Навсякъде е. Клавиатурата е само неин инструмент, а пръстите – проводник.
Замислих се, като казахте “инструмент за наблюдение от извънземни” – къде в теорията за извънземния ни произход на З. Сичин е мястото на душата. И се сетих – там душата се асоциира с живот (или поне аз така си го интерпретирах). Но „вдъхнаха му живот“ (на Адам) = дадоха му душа.
А що се отнася до безкрая, мисля, че не сме дорасли да понесем представата за него. Тя би разрушила „крехкото“ ни съзнание. Както казва Лид – можем само да дръзваме да го зърваме през пролуките за миг, и толкова.

От: lyd

lyd — Thu, 19 Jun 2008 19:32:18 +0000

понякога ми се струва, че си представям безкрайността зървам я през пролуките

От: Светла

Светла — Thu, 19 Jun 2008 18:48:38 +0000

Искам да се подготвя за това което ще напиша, но не мога да се стърпя да споделя:
Още като малко дете се опитвах да си представя безкарая и изпадах в тъга, когато винаги стигах до голямото тъмно.
По-късно логично заключих, че всичко в нашият живот е крайно и поради този факт няма как да имаме безкрайна представа. Човешките представи, както вие Графе казвате са крайни. Да…
Останалите мисли следват продължение.