Започнахме разговор за Душата на фундаментално ниво. Какво представлява, дали е обща или индивидуална, само чрез нас ли съществува или самостоятелно, дори до намек, че може да е и “инструмент за наблюдение от извънземни” (точно така не е казано още, но ето, аз го казах – като логичен извод от хипотезата, че сме “изкуствен продукт” на извънземни). Или пък, че ние сме ù играчки за забавления…
Дори и такава картинка е възможна, колкото и на шега да е казана. Работата е там, че дори и най-големите гении измежду нас могат да обяснят или си представят нещата само чрез човешките представи.
Достигнатите нови нива на знание приемахме до скоро като едва ли не последна степен на познанието – като започнем от плоската като тава Земя върху костенурката и стигнем до материя във всичко и теорията на относителността. Най-простата логика подсказва, че проявите на духа, които започна да забелязва вече и голямата наука, ни водят към следващите знания. А следващият етап на знание ни дава ново ниво на представи. Новото ниво на представи вижда и поставя нови въпроси на знанието. И така до безкрайност – истинската безкрайност, а не тази, която използваме като плашило, защото не можем да си я представим*.
Когато човекът се задълба в микрокосмосът най-напред атомът беше материала, от който се състои материята. След това се появиха частици, от които се състои той. След това и тези частици започнаха да се “чупят” на части. След това се появиха неща, дето трябва да ги има ама ги няма (материално, де, иначе си ги има). (Тук отново ще помоля специалистите да не ми се смеят на глупостите – знанията ми са на ниво “любопитни факти”). И като се продължи нататък дали няма да се окаже, че тези “има-ама-няма” са части на по-големи “няма–ама- има” и така, полека-лека стигнем пак до макрокосмосът с неговата безкрайност?
Впрочем, сетих се, че в безкрайността не може да продължим “нанякъде” – щом е безкрайност, тя е такава във всичко. И в посоките, вкл.
Толкова ни се иска да достигнем до пълната теория на Вселената! Тая, която е способна да отговори на всеки въпрос! Мечтата на големите човешки умове!
Защото, когато нейните общи принципи станат понятни на всеки, ще дойде най-после времето да си приказваме на спокойствие в дискусията по изначалния въпрос защо ние и Вселената съществуваме. Заради който е и цялото суетене!
Затова няма нищо чудно, че полека-лека и ние тук (нали сме част от човечеството!) стигнахме до “фундаменталното” положение да виждаме душата във всичко. Чувствата, взаимоотношенията, връзката с околния свят, решенията и постъпките ни, възможност да си направляваме съдбата, интуиция, та до спомените ни, неодушевените предмети, тялото и възрастта ни.
Увлякохме ли се?
Хич даже! Напротив, време е да започнем да я нищим тази Душа по-подробно, в детайли. Да видим дали наистина е всеобхватна (мога ли да подозирам присъствието ù и в клавиатурата, на която щракам в момента, например!). Може би така ще се приближим малко към истината?
Всъщност, какво “да започнем”, ние сме започнали отдавна. Много преди да се съберем на разговор в “Раздумка”…
А дали такъв разговор на “ниско ниво” няма да ни помогне да видим нещо в себе си, което го има, ама не сме го забелязали?
Със сигурност!
А това вече може да бъде и полезно…
……………
* Никой не може да ме убеди, че има човек, който истински може да си представи безкрайността. В нас още няма възможност за такава представа, ние не сме готови за нея.
19 юни, 2008 в 9:48 pm
Искам да се подготвя за това което ще напиша, но не мога да се стърпя да споделя:
Още като малко дете се опитвах да си представя безкарая и изпадах в тъга, когато винаги стигах до голямото тъмно.
По-късно логично заключих, че всичко в нашият живот е крайно и поради този факт няма как да имаме безкрайна представа. Човешките представи, както вие Графе казвате са крайни. Да…
Останалите мисли следват продължение.
19 юни, 2008 в 10:32 pm
понякога ми се струва, че си представям безкрайността
зървам я през пролуките 
19 юни, 2008 в 11:02 pm
Навсякъде е. Клавиатурата е само неин инструмент, а пръстите – проводник.
Замислих се, като казахте “инструмент за наблюдение от извънземни” – къде в теорията за извънземния ни произход на З. Сичин е мястото на душата. И се сетих – там душата се асоциира с живот (или поне аз така си го интерпретирах). Но “вдъхнаха му живот” (на Адам) = дадоха му душа.
А що се отнася до безкрая, мисля, че не сме дорасли да понесем представата за него. Тя би разрушила “крехкото” ни съзнание. Както казва Лид – можем само да дръзваме да го зърваме през пролуките за миг, и толкова.
20 юни, 2008 в 4:33 pm
Бяха ни разказвали в училище, че когато човек умре, теглото му намалява в някакви грамове (забравих стойността). Когато се преизчислят липсата на движение на кръвта, вдишване и издишване, изпразнения обем на дробовете и т.н., пак остава някаква тежест, причината за чиято липса не може да се установи. И това, казваха ни, може би е човешката душа. Звучи странно, нали. (=
20 юни, 2008 в 5:17 pm
Графе, навсякъде може да е, дори по следния начин: ‘душата й е заключена в този нестрелящ пистолет’ – филмът се казва Мексиканецът, с Брад Пит. Дано не досаждам с тези филми!
Човешкото въобръжение все пак е неподозирана сила. Безкрайността е описвана по милион начини – чрез ‘пролуки’ – като Лид, в мтематически изрази, посредством екранизация на космоса… дори чрез пътуването навътре в атома, което ти описваш по-горе.
Аз мисля, че безкрайността почти винаги се схваща като движение: като в тунел, като път, като минаване на следващо ниво…
Selene – виж поста “Какво е душата” – пак тук при Графа и прочети коментарите… там сме писали за грамовете…
20 юни, 2008 в 7:38 pm
Какво наричаме душа? Това, което различава мислещия и осъзнаващ човек от неживите неща, както и да речем от човек в кома.
Наложена е представа с вековете, че душата е нещо независимо от човека и само времено пребивава в тялото, после отива някъде си.
Но като гледам колко е свързана душевността на човек с физическото му състояние, силно се съмнявам, че е нещо независимо, а не непосредствено проявление на работата на мозъка.
В глобален мащаб, може би материята си има някакъв “план” за развитие, който включва самоопознаването и мислещите същества (може би не само хората) са част от този план. Казвам “материята”, може да се избере бог, създателите и т.н. който както ги чувства нещата.
21 юни, 2008 в 1:40 am
Нещо не мога да се съглася с bozho. Когато човек спи много дълбоко, няма ли душа?
21 юни, 2008 в 1:41 pm
Муниконтин, много на место!
Чест и почитания!
Както обещах,
сега пиша това което искам да кажа във връзка с този пост.
Ще го публикувам при мен, след което ще свирна.
Още малко време ми трябва:)))
21 юни, 2008 в 1:48 pm
Ако се чудите коя е тази “кордела”, това е Светла Ненова,
ама техниката ми прави номера, все още не съм разбрала, защо автоматично ме изписва така:))))
Нещо временно ще да е:)))))
Светла
21 юни, 2008 в 3:06 pm
[...] на Графът да се опитам да преразкажа накратко историята, [...]
21 юни, 2008 в 7:17 pm
Светла, а може да не е случайно?
От ученическите си години имам много приятни асоциации от “кордела”
22 юни, 2008 в 1:03 am
Ето така започва моят отговор:
http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html
Айде при мене малко да побъбриме и послушаме…
22 юни, 2008 в 12:38 pm
Графе,
отдавна чух въпроса ви за времето,
но и на него ще му дойде времето:))))))
Имам какво да кажа:)))))
Но ми се иска да вървим стъпка по стъпка.
Нека още малко да почепкаме генералната тема и да понавлезем в “приридата на парадокса” и ще поразръфаме и темата за времето.
Важно е за знанието и разбирането,
да се градят понятията постепенно и в определен ред,
за да се стъпва на по-здрава почва, ако изобщо може човек, да си позволи, така да се изразява за блатната природа на “Генералната тема”.
Следващия ми пост ще ви предложи, да решите една логическа задача, наречена “Парадоксът на Нюкомб”.
Обсъждането на това – защо и как решаваме този парадокс, ще ни приближи още повече към същността на нищената тема.
Следва продължение:))))
Изкам да изкажа безкарайната си благодарност, за това, че отворихте вратите на “Раздумка”, за всички нас.
23 юни, 2008 в 1:30 pm
Дух и Тяло. Ръката и инструмента. Това което насочва ръката за да оползотвори ( иле не ) значението на инструмента е именно разума – душата. Не е вече актуално ( и донякъде хич не е редно ) да се наричат някои хора “душевно болни” – те са “психично болни”. Не могат да използват разума си нормално.
Творческата личност. Има регистрирани случаи, а и със сигурност вие бихте дали доста голям набор от предложения за велики творци, дали изключително много в развитието на културата като цяло – философи, политици, артисти, художници, музиканти и най-вече учени, които чрез прилагането и споделянето на своите идеи са развивали нещо в някого и са оставали във времето с промяната, която са създавали и не са били много ” в час “. Имали са различни психични отклонения, като най-често срещани са различните видове тревожности и психични разстройства, които според някои стимулират до крайна сметка креативността и потенциала от прилагане на таланта ( мда или обратното – затъпяват го ). Тяхната “душевност” е била по-особена; ако споделя, че са били нещастни – то ще е истина. Но чрез своето нещастие са правили хората щастливи в търсенето, откриването и възприемането на света около тях. Или поне са им давали основателн подкрепа да не бъдат сами в нещастието си, което си е силна подкрепа и облечение. Добре де, какво излиза от това, което написах, че трябва да сме ужасно нещастни за да успеем в живота и трябва да сме леко “куку”? Ами не разбира се, просто трябва да стимулираме разума си. Според мен би трябвало да го осовобождаваме от това което го притеснява за да може да ръководи свободно инструмента – тялото, което да създава резултати, с които душата да подхранва духа за още и още.
Четейки, нещо ме човъркаше. Парадоксално разбира се
23 юни, 2008 в 3:08 pm
@Муниконтин до колкото чеовекът има всички шансове да се събуди, можем спокойно да кажем, че има
25 юни, 2008 в 12:11 am
bozho, и пак не мога да се съглася с теб! Хора след години излизат от кома! Значи ли, че в това време са били без душа? И ако е така, то къде е била тя (душата) през това време?