Коментари на: Балет на колела

От: Павка

Павка — Fri, 20 Jun 2008 13:08:48 +0000

Толкова са красиви тези стари снимки и хубави спомени. А поддържам мнение на Светла за собствените си спомени и не харесвам своите снимки.

От: vilford

vilford — Fri, 20 Jun 2008 12:05:27 +0000

Беше ми много приятно да прочета историята. Сякаш гледах някой от старите филми с Апостол Карамитев. А и снимките много допринасят за атмосферата.

От: Диана

Диана — Fri, 20 Jun 2008 11:23:38 +0000

От: Val

Val — Fri, 20 Jun 2008 09:02:11 +0000

да взема да се пробвам, пък каквото стане…

От: Диана

Диана — Thu, 19 Jun 2008 11:42:17 +0000

Че то кой е узрял, Вал! Аз като се опитам да чета разни трактати – ми и те казват същото, само че с по-сложно заплетени думи. Казват това – лутам се, търся, съзирам лъч в тъмнината, опитвам се да го хвана, той, разбира се, ми се изплъзва, но с всеки нов опит ми се струва, че съм по-близо до него и така…

От: Графът

Графът — Thu, 19 Jun 2008 09:05:25 +0000

Val, забравете „не съм узряла“!
По тези въпроси пишете това, което ви хрумне. Не се мъчете да го „цивилизовате“, уточнявате с четено от авторитетни автори и т.н. – то само ще загуби от това.
Не мислите ли, че щом Ви е хрумнало, това не е случайно? Не го „обработвайте“!

От: Val

Val — Thu, 19 Jun 2008 08:32:41 +0000

Диана, за съжаление още не съм писала за ‘дежа-вю’ (пиша от скоро, Лид ме запали, но има много теми, които ме вълнуват и все някой ден ще ги засегна). Обещала съм и на Графа да пиша за връзката душа-тяло-съзнание, но все ми се струва, че не съм узряла.

От: to4i

to4i — Thu, 19 Jun 2008 07:13:38 +0000

Графе, благодарности за тези спомени! По мое време в балета на операта май нямаше такава романтика, но тези хора си ги спомням с много обич и благодарност, научих много от тях

От: Графът

Графът — Thu, 19 Jun 2008 06:41:03 +0000

Нямам думи колко съм трогнат, Светле!

От: Светла

Светла — Thu, 19 Jun 2008 06:08:27 +0000

Сетих се нещо, което до сега не съм споделяла.Не ми се струваше подходящо.
Но…
Понеже съм от скоро блогър – има няма 3 месеца, случайно попаднах на Графа, както и на всички вас,
от тук, от там.
зачетох се в някаква тема за делфините.
После започнах да се връщам.
И така станах постоянен посетител.
Не ми и минаваше през ума да погледна: „Кой е този човек, който стои зад блога“.
Просто четях и си общувах.
Материалите точно по това време не издаваха с нищо възрастта на Графа.
Представата ми за Графа беше пряко асоциативна – без да се замислям го възприемах като момче 18-20 годишно.
Казвах си наум:
„Това момче колко е зряло за възрастта си…“
И съвсем скоро излезе някакъв издайнически материал, от който се показваха някакви стари снимки и аз от начало си помислих, че нещо не съм разбрала добре.
Тогава потърсих информация „за мен“ и останах гръмната!
И до сега се съмнявам в достоверността на данните, които дава Графът за възрастта си:)))))))
Все си мисля, че някой ден ще разкрие трика.:)))

Казвам всичко това, не за да направя комплимент на Графа.
Ласкателство няма, повярвайте ми.
Просто исках да споделя нещо за това как се възприемаме един друг, без да знаем за живота ни в реалносттта.
А пък и има много общо с темата за душата.
До колко позволяваме на телата ни да ни ограничават?

От: Графът

Графът — Wed, 18 Jun 2008 22:05:56 +0000

Уф, до преди малко нямах връзка – някаква авария по кабела.
Тук сте повдигнали много интересни въпроси, но ще ги оставя за утре – днес ми беше тежък ден.
Ще ви дам една връзка – там има доста интересни неща по нашата тема.
http://www.leeneeann.info/blog/?cat=11
Вижте „камъчетата“.

От: Диана

Диана — Wed, 18 Jun 2008 21:03:16 +0000

Светле, това е защото си човек, който върви все напред. Аз съм от онези по-сантименталните, които често обръщат носталгичен поглед назад. И то не точно заради някое събитие или място, а ей така – и аз не знам защо, просто отвътре нещо ме кара.

Вал, интересна ми е и „другата тема“, ако пишеш или си писала по нея, моля те, линкни тук, за да видя!

От: Светла

Светла — Wed, 18 Jun 2008 20:50:57 +0000

Поздравления на Графа за смелоста и сладкодумието.
Как умее да ни сбира на седянката.
Имам асоциация, която е лична,
не е провокирана от Графа,
а засяга моето отношение към моите „мили спомени“.
Казвам го, за да не възникват недъразумения в комуникацията.
„Недей се връща по местата, там, дето си живял щастлив!
Ще срещнеш само самота, там дето си живял щастлив.
Ще срещнеш само свойта младост и свойта радост и ще бъдеш най-нещастен на земята,
там дето си живял щастлив“
А.Германов
Аз често се отнасям така към моите спомени,
но след години може да не е така?

От: Val

Val — Wed, 18 Jun 2008 14:38:42 +0000

Така е, Диана – ще си позволя да отговоря вместо Графа – съкровените спомени за мен са моменти на ‘срещи’ на души, които са важни за развитието, или ‘пътя’ на душата. Нещо повече – има моменти на „дежа-вю“ – усещане за вече преживяно – т.е. спомен за нещо, което тепърва ти се случва… но това е друга тема.

От: Диана

Диана — Wed, 18 Jun 2008 13:03:07 +0000

Аз пак да намеся душата – не остават ли части от нея на онези места дето сме били, за да ни карат отново да се връщаме там, па макар и само в мислите си?
Простете ми за това отклонение – пак търся под вола теле! Те могат да се нарекат и просто спомени, но защо всички нямат еднаква стойност? И някои са ни по-скъпи от други?

От: Val

Val — Wed, 18 Jun 2008 10:59:44 +0000

Чудесен коментар, Вили!

Графе – благодаря, че сподели това пътуване!

От: Графът

Графът — Wed, 18 Jun 2008 03:44:24 +0000

Благодаря ви, приятелки, Вили!

От: вили

вили — Tue, 17 Jun 2008 21:32:57 +0000

Ами то друго освен Смяна и Барета май нямаше. Снимките наистина ми харесаха. Харесва ми да ви чета статиите – винаги са много стойностни!

От: deni4ero

deni4ero — Tue, 17 Jun 2008 21:27:13 +0000

присъединявам се към усмивките и започнах д се смея още, когато жена Ви изкометирала: „Тия пък как те откриха …“ за легена … то е ясно – смях до небесата …

От: Графът

Графът — Tue, 17 Jun 2008 21:26:12 +0000

Вили, за чувствата сте права.
Иначе за изразителността на снимките е помогнало и фотоапаратчето „Смяна“.

От: вили

вили — Tue, 17 Jun 2008 20:52:21 +0000

Ех, какви хубави спомени! А снимките са много сладки – черно-жълти от богатите чувства в тях. Много е хубаво човек да има за какво да си спомня и да сравнява.

От: Муниконтин

Муниконтин — Tue, 17 Jun 2008 20:49:39 +0000

От: astilar

astilar — Tue, 17 Jun 2008 18:28:38 +0000