Преди 50 години по това време. С жена ми вече си правехме плановете за лятото, когато един ден телефонът звънна. “От операта те търсят” – подава ми го тя с повдигнати въпросително вежди. Изписвам пълно недоумение на лицето – лесно, защото беше истинско – и поемам телефона. Изслушвам какво ми говорят, казвам “да, добре” и затварям с още по-удължена физиономия. “За какво те търсят” – пита жена ми. “Не знам.” – отговарям аз – “От балета на операта искат да говорят с мен. Утре ще отида и ще разберем.” “Знам аз за какво, ама гледай да не ни пропадне лятото!” – промърморва тя предупредително – „Тия пък как те откриха!…“
И как да не знае, като вече има опит. Лятно турне с кукления театър. Лятно турне с артисти от оперетата. Важно турне на артисти от народния театър, в което участват и някакви народни и естрадни (както тогава се наричаха) певици, та…
Ще кажете какво ще мърмори, това ти е било работата. Да, беше ми, ама професията, а не работата, за която получавах заплата и в която ми предстоеше отпуска.
Отивам аз в операта, започва се един дълъг предговор колко е важно балетното изкуство да достигне до обикновените хора, намек колко добре ще бъде заплатено това достигане, докато накрая стигнахме до същината – турне на примите от оперния балет из страната. Цялата, “на шир и длъж”.
“Колко време” – питам аз мрачно. “Ами-и, около месец” – казват те. Не излъгаха с това “около” – турнето продължи към 40 дена. :)
- Защо не пътува ваш пианист, тук има много по-добри от мен, а и с опит. А аз не съм акомпанирал още на балет.
- Не искат. Трябва да се свири музика от балета “Жар птица” на Стравински, а била трудна, не си струвало усилията.
(Това излезе вярно. Есента ме извикаха да свиря при изпълнението на Валя Вербева и Петьо Торнев на тържествения концерт в Операта за 9-ти септември.)
Това имаше задача явно да ме поласкае – демек, Вие можете да се справите по-лесно. Но после се оказа, че има и друга, още по-съществена и непреодолима за колегите от операта причина – в някои селища нямало пиано и трябвало да се свири на акордеон!
“Жар птица” на Стравински на акордеон! Все едно цигулков концерт на Паганини изпълнен на гъдулка. Е, и това ми мина през главата…
Не се учудвайте. По онова време нямаше и помен от сегашните озвучителни възможности. Всичко се правеше на живо даже и в София.

Така започнаха приключенията с балета. Така опознах хората в една професия и се изпълних с уважение към тях, а покрай тях и към професията. Към тяхното чувство на отговорност и всеотдайност в това, което правят. В едно лятно турне, което за тях беше своеобразна забава, при представления на импровизирани неудобни сцени почти всяка вечер, те, начело с Валя Вербева, правеха екзерсис всяка сутрин за да не излязат от форма!
Може би в операта, във всекидневието, имаха спречквания, нечисти номера, професионално съперничество и боричкания. Но турнетата за тях бяха нещо като психическо разтоварване и пречистване. На моменти бяха като деца. Спомням си една забавна случка, която добре характеризира атмосферата.
В някакво градче (Кнежа, ако се не лъжа), хотелът се оказа в ремонт. Нагласиха ни легла в 2 грамадни стаи – мъжка и женска. Вечерта, когато се прибрахме и се приготвихме да лягаме, някой забеляза, че двама още ги няма. Напълниха някакъв съд с вода, открехнаха малко вратата и го нагласиха отгоре. После бързо легнахме и угасихме лампата. След малко първият пристигна, блъсна вратата с някакъв възглас от рода “какво сте легнали толкова рано” и водата се изля отгоре му. Разярен, светна лампата и точно да се развика, видя, че още едно легло е празно. Млъкна на половин дума, бързо грабна съда, тичешком отиде да го напълни, закрепи го внимателно, угаси лампата и се притаи в леглото. Продължението и гръмогласния смях на финала са ясни… :D
А лятото ни тогава не се провали. Нито следващите. Защото те с удоволствие приеха жена ми да пътува с нас и много скоро тя беше по-близка с тях, отколкото аз. Обикаляхме България, опознавахме нея и себе си – Валя Вербева, Емилия Кирова, Нора Железнова, Крум Янков, Антон Стойнов, Анастас Самев, Петър Торнев, Иван Майдачевски… Сприятелихме се, а с Нора и мъжа ù Исмет станахме неразделни за доста години.

Така балетът навлезе в живота ни и, както се оказа после, дълго присъствието му беше “господстващо”. Но това вече е друга история, която може би ще разкажа при случай.
…………………………..

В това, което ви разказах няма нищо неясно. Даже въпроса с музиката на Стравински ви изясних.
Я да проверим все пак. Представете си отново примите на балета на Софийската опера, пътуващи с автобус на турне. Представихте ли си?
А сега се хванете по-здраво за стола и сравнете представата си с:

Крайпътна почивка и потягане на багажа. Част от групата (останалите още са из храстите)

На заден план Автобусът на Балета на Софийската Опера. :D
На преден план Нора Железнова и Петьо Торнев “поддържат форма”. Загадъчното момиче с черните очила е Валя Вербева

“Па де дьо” на Нора и Самчо Самев с масовка от царевичния балет

Балетна идилия. Другите отзад май се запознават с магарето…

На сянка в жегата. Графското семейство почти на преден план. Графинята все още е малко притеснена, затова е закопчана според етикета. :)