Коментари на: Совичката

От: Марко « Графът

Марко « Графът — Sat, 01 Nov 2008 10:06:33 +0000

[...] Графът 1:06 pm Когато обсъждахме интересната история за совичката моите карибки писаха в коментар „нали не си забравил, [...]

От: вили

вили — Thu, 03 Jul 2008 22:04:28 +0000

Ще има нова статия, май? За Марко. Какво ли ще ни навява кос в джакузи?

От: Sima

Sima — Thu, 03 Jul 2008 21:02:46 +0000

Мили наш Графе, най-после си оправихме компютърните проблеми и можем да напишем нещичко по темата за нашата Совка. На теб ще ти пишем дълго, дълго писмо, но трябва и на твоите читатели да отговорим. Благодарим на всички за коментарите. Не можете да си предствите колко сме удивени от прочетеното! Да, пътя има завой надясно! И много други интересни съвпадения и се чудим, какво има в тази история толкова вълшебно, че всички сте го усетили… А ние си мислихме, че това е съвсем обикновен разказ за нашата приятелка Совка… А Графът така се заинтригува, реши да я сподели с вас и ето – удивителен резултат! А ти Графе, нали не си забравил, че Совка не ни е първото птиче – ами косчето Марко, което всеки ден се къпеше в собствено джакузи…

От: Val

Val — Thu, 19 Jun 2008 09:54:14 +0000

Ето на – знаех си аз, че ще добавиш нещо много ценно!
Обзалагам се, че и други животни-тотеми или такива, които се превръщат в алегорични символи, ще са интересни за ‘теоретизиране’ в подобен аспект, а още повече – как са използвани като такив символ, но в литературата, балета или в киното, например.

От: Графът

Графът — Thu, 19 Jun 2008 09:11:25 +0000

Val, прочетох го. Тази гледна точка-обяснение е наистина интересна.
Те имат и още нещо много важно – изключителен слух, който разширява много обхвата на наблюдение, извън видимата зона.

От: Val

Val — Thu, 19 Jun 2008 08:49:20 +0000

Хи-хии – имаме нов ‘постоянен’ коментатор!
‘twinkle-twinkle’ – опитала да блесне с глас звездичката!
Хареса ми коментара, Докторе!

Графе, исках да дам линк към тълкуването на Христо (Hammill) по въпроса за мъдростта на совите.
Не знам дали Hammill подозира, колко е прав:

1. совата вижда на тъмно и скрито: взорът й прониква в мрака и го разсейва, съзирайки незримото;
2. тялото е свързано с главата – единно цяло, при това с крила;
3. главата се завърта на 180 градуса – безпристрастно или не, наблюдението показва ‘дихотомната’ обозримост чрез две гледни точки – отпред + отзад / лицето + гърба / ези + тура.

От: Графът

Графът — Thu, 19 Jun 2008 04:02:58 +0000

Добре илюстрирано, D-r Zvezdnikov!

От: D-r Zvezdnikov

D-r Zvezdnikov — Thu, 19 Jun 2008 02:09:34 +0000

Бу-хууу, у-хуу – провъзгласява бухала. Чух-чух, отговаря чухалчето.
Ка-ка-к-мео-камео — се нервира кукумявката. — Защо не спите?
Улу-лу-лу-лу-лу , проклина улувицата. По дяволите!
Пиуу, пи-иуу – пискат совите. –– Нощен театър…

От: Графът

Графът — Wed, 18 Jun 2008 15:32:18 +0000

Val, совите са едни от най-красивите и интересни птици на нашата планета. Съществуват 146 вида сови и 30 рода, обединени в две семейства – Strigidae (сови) и Tytonidae (забулени сови). Разпространени са космополитно, с изключение на Антарктида.
У нас се срещат 10 вида, обединени в 8 рода от общо 13 вида и 10 рода в Европа. Най-малката сова у нас е обикновения бухал ( Otus Scops) с дължина на крилото 14-16 см и тегло 75-85 г. Той е единствената дребна сова в Европа с „уши“ от пера, които някога могат и да не личат. Обитава равнини и полупланински широколистни и смесени гори, паркове, градини без да отбягва близостта на човека.
Под това общо название влизат и бухалът и кукумявката.
У нас едни и същи сови имат различни местни наименования, най-често имитиращи звуците, които издават. Затова и в публикацията се въздържах от уточнение.

От: вили

вили — Wed, 18 Jun 2008 13:54:14 +0000

Прочетох за чухалчето и искам да ви кажа, че си имаме и ние около нас такава птичка. Живея близо да Градската градина В Пловдив и около нас има големи дървета. Имаме си няколко катерички и това чухалче. Не знам дали е едно или са повече, защото не се виждат през деня, а го чувам само нощем през пролетно-летния сезон. Никога не съм се замисляла към кои птици принадлежи, а се оказа, че е сова!

От: Val

Val — Wed, 18 Jun 2008 12:47:00 +0000

Графе, току-що попаднах на това и бързам да го оповестя:
Hammill и поста му „Феноменология на совите“:
http://hammillbg.blogspot.com/2008/06/blog-post.html
Не го бях посещавала скоро, но цитирах етюда му за въобръжението в мой едноименен пост.

От: вили

вили — Fri, 13 Jun 2008 19:14:41 +0000

Тази история с карибките и совичката явно отвори на всеки по нещо, скътано в душата. И най-интересното е, че повечето ни дърпа край морето – Китен, Ахтопол. Явно трябва да проведем разследване на любимите ни места. Графе, ние се поразпростряхме защото толкова прекрасно е описано, че подсъзнателно си предсавя всеки някакво място, а не самите совички.Забележете – ние дори не споменаваме за карибките, а само местността ние в главата. А гората се идентифицира с гнездото на совите и може би оттам се тя появи.

От: deni4ero

deni4ero — Fri, 13 Jun 2008 19:05:49 +0000

ами, може би, Графе, защото живеят в PLaya del agua, което предполага, че обезателно има океан, или поне море .. айде некъв воден басейн А и тия сови нали са горски животинки, ако не бъркам. А и споменавате, че „Те практически живеят сред риродата“. Странно нещо е човешката мисъл – все те води насам-натам … А пък, както казва Муниконтин, колко му е да сме влезли в един сън. Ми, ако сме една душа? Събрана в много тела? И сме се найдали най-насетне? А? А? Все вселенски въпроси, по които хич не мога да разсъждавам Аз съм блондинка

От: Графът

Графът — Fri, 13 Jun 2008 15:19:45 +0000

Хе, deni4ero, страхувам се, че това солидно надхвърля моите възможности и способности!
Макар, че в предположението ти за ролята на горичката има хляб – никъде в писанието не се споменава не само горичка, но даже и дървета. Там се говори за “жиците край пътя”.
Откъде тогава в представите на всички се появи тази “горичка”?

От: deni4ero

deni4ero — Fri, 13 Jun 2008 11:32:56 +0000

моята горичка е борова, доста голяма е и е на Ахтопол, а морето е ниско долу
Сега остава, Графе, и да проведете разследване като какво идва да означава всяка една различна горичка и как описва душата на човека тя

От: Мицева

Мицева — Fri, 13 Jun 2008 09:55:04 +0000

От: Графът

Графът — Fri, 13 Jun 2008 07:05:01 +0000

Тук възникна интересен казус – в много от нас се появи представа за мястото. А написаното не насочваше натам – тежестта беше върху совичката и момичетата.
По това си струва да се проведе „разследване“ , но след като ми се възстанови връзката с карибките.

От: Графът

Графът — Fri, 13 Jun 2008 06:55:16 +0000

Тази публикация бях поставил в категория “Не сме сами”. Сега се поправих: прибавих и категория “Раздумка”. С радост виждам как не видяхте в нея само една любопитна история с птици.
Дали пък това не говори, че ние си “настроихме връзките”?

Вили, науката се движи напред именно мъчейки се да обясни нещата, които нямат обяснение. В нашия разговор ние можем само да предполагаме – и в това му е хубавото. Иначе щеше да бъде само споделяне на любопитни случки…

Благодаря, Val! Вероятно това за връзката е така – просто различни програми на един и същ инструмент.

vilford, добър въпрос! Според мен (базирано на собствен опит!) тук няма избиране, а само разпознаване на субект, способен да те разбере. Когато този субект е сравнително рядкост сред себеподобните (в случая хората), естествено е останалият жив свят (за когото тези междувидови връзки са нещо нормално) да му обръща внимание. Оттам нататък причина за осъществяване на връзката обикновено е човекът – той трябва да откликне. Както и в случая с момичетата – връзката се завързва от момента, в който те обръщат внимание на совичката. Както и в случаи с мен, които съм описал (враните, смока).
Не мисля, че за подобна връзка трябва точно определен субект и от двете страни. Единствено необходимото е човек, който е осъзнал възможностите си в това отношение, да покаже готовност за отношения.

Диана, какво ни кара да вярваме че можем да променим реалността? Отговорът е при Вас: “колективното несъзнавано”!

От: vilford

vilford — Thu, 12 Jun 2008 20:25:53 +0000

Графе, историята е много интересна. Макар и рядко съм чувала и други истории, в които човек и животно (не домашно, разбира се) успяват да създадат по особена връзка помежду си. Това, което не съм успявала да си обясня, е кой всъщност е инициаторът на тези отношения? Дали животното избира човека или е обратното? Въпреки, че в разказите обикновено става някак неусетно и като че ли взаимно…
Нали според индианците всеки човек носи душата на някакво животно в себе си. Дали просто някои са имали късмета да срещнат „своето“ животнно?

От: Човешкото, следващото… « Панаира на Vira

Човешкото, следващото… « Панаира на Vira — Thu, 12 Jun 2008 12:03:38 +0000

[...] мой идеализъм. Поредният такъв красноречив пример е историята за Совата на Графът. Забележете и това, което той коментира за Венецуела: [...]

От: Val

Val — Thu, 12 Jun 2008 10:05:42 +0000

Графе на графемите – поздравления! Връзката човек-природа е подобие на връзката съзнание-душа, така ми се струва на мен… Общуването с диви животни винаги носи някаква магия, а езикът, на който става, наистина е универсален. Доколкото знам, совата е символ на мъдрост и висши знания – може би заради кръглите й, големи очи … Не е случайно, че е предала тази мъдрсот на момичетата, както ти казваш!

От: Муниконтин

Муниконтин — Thu, 12 Jun 2008 08:13:16 +0000

Диана, картинката е почти същата, но не е Китен със сигурност! Някъде другаде е при мен, но незнам къде точно. По навътре на сушата е.Всичко съвпада с твоята картинка без последните два реда от твоята

От: Диана

Диана — Thu, 12 Jun 2008 05:52:39 +0000

И това място, което аз си представям е такова, Муниконтин. Била съм там – пътят води към морето, минава през гора, не помня дали е дъбова. Изкачва се, излиза на едни скали и от там се разкрива гледка към морето. Но Совичката си я представям да излита още в първата му част – в началото на горичката, точно където свършват оградите на почивните станции. Това, може би, беше единственото място в Китен, незавзето от сергии и заведения.

От: Муниконтин

Муниконтин — Wed, 11 Jun 2008 21:54:28 +0000

Ей, какво става? Моят път също завива. Но леко дясно, морето е долу ниско и доста далеч. Не се вижда.Дъбова горичка е. И пътят се качва на горе.
Всички влизаме в един сън ли? Много ми е мистериозно. И приятно!

От: вили

вили — Wed, 11 Jun 2008 21:52:40 +0000

Щом котката, която трудно се поддава на дресировка, се случва от хиляди километри да се завърне в своят дом, защо и сови да не се привържат към мили момичета. Явно тези момичета са заслужили с нещо това специално внимание. Има толкова неща, които все още не можем да разгадаем. Това, че не можем да ги обясним научно не значи, че не съществуват. В това е понякога и очарованието – да си в случка, която не можеш да обясниш.