Преди време моите карибки ми писаха в скайпа: “знаеш ли нещо за совите, за навиците им, дали са умни, нещо интересно за тях? Защото тук имаме една приятелка сова…”
Знам, че не си хвърлят думите напразно. Знам, че вече осъзнават способността си и все повече се научават да разбират и контактуват с животните. Ама приятелка сова?!?
Така узнах следната история:
Момичетата живеят в Playa el agua в къща – практически сред природата. Нямат особени забавления (а и не си падат много по тях!). Традиционно всяка вечер (като се захлади!) правят разходка по улицата “нагоре-надолу”, както казват те. :)
В един момент забелязали, че една птица редовно пристига, каца на жиците край пътя и с интерес наблюдава цялата им разходка. Една сова. Впрочем, я по-добре да ви предам техния разказ от писмата им:
/първото писмо/
Тя първоначално не идваше всяка вечер после все по-често се появяваше на разходките ни. Ние започнахме да ù обръщаме по малко внимание докато една вечер тя не направи нещо, с което окончателно привлече вниманието ни. Дойде пред нас, летеше ниско и странно, сякаш „висеше“ във въздуха и крякаше сякаш искаше да ни каже нещо. После започна да лети нервно напред-назад, кацаше и кимаше с глава. Беше много особена, разбрахме, че иска да ни каже нещо ама не разбрахме какво.
Помислихме си, че може би иска да ни предупреди за опасност, защото сякаш казваше да не ходим по-нататък. И ние се върнахме.
Дали наистина е имало нещо опасно не знаем… но много пъти по този път сме виждали змии, така че може и това да е било.
От тази нощ нататък ние винаги се оглеждахме за совичката и май от тази нощ и тя вече се появяваше редовно. Понякога ни следваше – прелиташе по жицата надолу по улицата, като я достигнем литва и каца малко по-напред, и пак, и пак, оглеждайки се дали я следваме.
Няколко пъти се е случвало като имаме някакъв проблем да вървим нервно и говорим оживено, а тя лети край нас и почва да кряка, каца пред нас и кима с глава – а бе, сякаш и тя взима участие в разговора!
След като се преместихме в града за 6 месеца и не се виждахме с нашата совичка си мислехме че ни е забравила. Но няколко вечери преди отново да се върнем тук дойдохме за да почистим къщата и вечерта пак отидохме на разходка
И какво мислиш! – нашата совичка след малко долетя и кацна до нас на жицата. Разходи се с нас и като се преместихме окончателно и почнахме всяка вечер да излизаме на разходките си тя всяка вечер е тук. Вече се приближава повече до нас, каца на пътя и позволява да стигнем на една ръка разстояние до нея. Не се плаши, не излита, само ни гледа, понякога изкряква и кима с глава и ние се спираме за да не я плашим, а и да можем да я разгледаме по-добре. И така стоим 2-3 минути и си приказваме с нея, после тя литне и след малко пак идва при нас.
Сега си има компания. Не знаем дали нашата совичка е мъжка или женска, но с нея сега има още една по-малка, тя повече се плаши от нас и някак си сякаш ревнува и все се опитва да накара нашата да литне с нея. Тя стои малко объркана какво да прави – гледа нас, гледа другарчето си… мисли… и накрая литва, но пак се връща след малко сама.
Стана доста дълго, но нашата совичка ни изненада с няколко неща – първо, че прояви такъв интерес към нас. Второ, совичката ни изненада с паметта и постоянството си – как ни е запомнила след като отсъствахме 6 месеца! И трето – със загрижеността си, това че видимо се вълнува, когато ние сме нервни и притеснени от нещо и сякаш бди за нашата безопасност.
А сега трябва да добавим, че от 4 нощи не сме я виждали. Какво ли е станало? Честно казано се притесняваме дали не се е случило нещастие. Тук жиците за ток са така вързани, направо страхотия, и много често стават аварии, някоя жица прегаря и я връзват. Сега един много дебел кабелл се е скъсал и виси и се страхуваме да не би нашата совичка да я е ударил ток… много се притесняваме. Дано обаче я видим и се окаже че всичко е наред… може пък да мъти или да се е преместила… знам ли…
/седмица по-късно/
Появи се! Първо дойде приятелчето ù, разгледа ни, отлетя и след малко се върна с нашето Совче (така си я кръстихме; като я повикаме си обръща главата). Постояха малко, нашата изкряка нещо и отлетяха. Така продължи известно време – или не идва, или само се мерне. Снощи дойде когато вече се прибирахме и ни накара да направим още две обиколки! Накрая ù казах “Хайде, стига толкоз, че капнахме. Лека нощ.” и тя ни остави да се приберем.
Голяма е хубавица! Има много сладка рокличка и бели гащички. А приятелчето ù е с фрак. То все се държеше на разстояние, но една вечер кака му вика “ей, какъв хубав фрак имаш” и то веднага скокна от жицата и кацна пред нас на земята за първи път – да го видим по-добре. Комплиментът за фрака свърши работа! :)
Невероятно чаровници са и двете! Общуването с тях е истинско преживяване.
/последното писмо/
Здравей, Графе, току-що се върнахме от разходка. Опитахме се да снимаме совичката, но уви :( фотоапарата ни отказа да снима.
Да знаеш на нея как ù хареса да я снимат! :D Ама позира, от тук, от там, не се притесни ни от светкавицата (тя святкаше, ама снимките не ставаха), ни от суетенето ни. Направо си беше щастлива и горда, че се опитваме да я снимаме (ние ù казахме още от начало “стой да те снимаме, миличка, че дядо Васил иска да те види”).
Ама накрая да знаеш какво стана! Явно разбра, че нищо не се получава, наведе се от жицата, погледна фотоапарата и после мен така разочаровано и малко изнервено, сякаш искаше да каже: “Е, какво става там! Защо не ми стават снимките, аз съм си толкова хубавичка тази вечер… “

Тази снимка от Уикипедия била най-близо до Совчето
…………

Тази история ви разказвам не само защото обичам животните. Защото започнахме интересен разговор в Раздумка.
Не ви ли се струва, че и от тук има нишка към темата ни там?

_____________________

Година по-късно (06.06.2009). Когато четете тази история непременно прочетете и коментарите – те не са по-малко интересни!