Кой казва, че душата е тотално необзорима? Тя Е, но дотолква, доколкото едно нейно проявление в една фасета от развитието ‘и би могло да обозре Цялото! Както е известно, ние нямаме – поне огромната част от хората по време на даден живот, възможността да черпим информация от цялостните спомени (база данни) на душата ни. Самата душа не присъства тук и сега. Нито твоята, нито моята. Душите единствено се проецират в дадена една реалност. Като техни аватари са … – всеки един дух. Душата използва повече или по-малко от своят енергиен капацитет за да може да мултиплексира множеството си проявления в същото множество животи. Нали никой не си мисли, че ако (да речем) една душа намираща се в отсечката „реализиране на Сцената“ (където тя ще има голям брой роли – животи) изживява и трупа опит в поредицата ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ проявления? Душите са извън време-пространството… В „моята тема“ съм описал моето собствено прозрение обединяващо противоречията в религиозните догми на изтока и запада, чак тогава можах да приема концепта (въпреки доказателствата) за преражданията…

А това е най-хубавото, което прочетох:
„Пийте от присъствието на Духа,
а не от разни стъкленици…“

- На този въпрос има само един отговор. За съжаление устройството на всичко което е достъпно на сетивата ни, както и на всичко за което имаме „научните спекулации“, е от по-простите форми към по сложните. От по-простото, към по-сложното. Разбира се, че има романи на тема цивилизация изградена на базата на Кошера – това бе едноименния роман. Една интегрална душа обхващаща всички инкарнации на веднаж губи смисъла си ако я приведем към една реалност извън времевите вектори. Ако щете – Времевият (пространствено-временен) континиум. Мисля, че всички имаме ясното съзнание, че ако има такъв „звяр“ като душата, то той се крие извън нашият кръгозор. Т.е. в една дименсия която съдържа в себе си всички съставки и характеристики на по-простите измерения. Спомнете си многомерната математика… Какво е известно, чрез медиуми, диктати от отвъдното Записките за/на СЕТ (на български има само една преведена книга и още една на частна база в интернет…) има достатъчно информация, че човешката душа е строго индивидуална.
И пр. и пр. …

(за повече, тук: http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=252&topic_id=49321

Графе, мисля, че душата има развитие или по-точно – има ‘път’. Нещо като преминаване през цветовете на дъгата: бялото е стадий на младо начало, а пупрпурно-лилавото е проявление на най-висш стадий… За това четох в книгата „Пътят на душите“ на Майкъл Нютън, както и в книгата на едно 9-годишно италианско момче на име Флавио, публикувана от родителите му, ако не се лъжа. Нейното заглавие не помня – май беше нещо като: „Всички идваме от слънцето“ (Светле, ето ти я светлината! ). Четох я на немски докато бях на гости във Фракфурт преди няколко години… Беше един от подаръците на рожденничката.

Някои странни за мен теории свързват структурата на лицето с интелекта на притежателя му, аз пък мисля, че способността да общуваме (да говорим или пишем), като проява на разума, интелекта и съзнанието, също е свързана с душата… но още не знам как мога да го докажа.

Според мен, душата е енергия или явление, комбиниращо различни видове енергия. Може и в същия този смисъл да е специфична програма, специфично изпълнение на програма за трансформиране на един вид енергия в друг, за извършване на определена работа. В този смисъл може и да е индивидуална и обща, така както съществуването на индивид, не пречи на обединението му с други в нещо качествено различно, каквото е „социума” /– виж понятието гещалт /
Сега за пояснение ще приведа взети от Уикипедия формулировки на понятия, в които откривам асоциативно, качества, които бих отнесла към понятието „душа”

Светлината в ежедневния смисъл е субективното усещане, породено от възприемането на електромагнитно излъчване с дължина на вълната, която е видима за човешкото око.
В по-общ научен и технически контекст, светлината е самото електромагнитно излъчване, независимо от дължината на вълната.
Според съвременната физика светлината представлява вълново-корпускулярно лъчение, т.е едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони, а в друг случай, се държат като вълна.

Какво пречи душата, така както светлината,
да има субективен смисъл, доколкото той може да засяга връзката и с тялото – всички тези биохимични процеси, които предизвиква…
Опитвам се да отговаря на Vira. Душата, според мен, не е само физика и химия, но това не пречи физичните и химични процеси, които, предполагаемо предизвиква, да я характеризират. Тя просто в смисъла на Гещалт е понятие, което не се обяснява с простия сбор от елементите, които съдържа, а е с вече самостоятелни качествено различни свойства и характер.

Ето друго понятие, чиито характеристики също асоциативно отнасям към „Душата”:

Енергията е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа.

Думата енергия означава действие, активност, сила в действие.
Какво по-добро описание на егзистенциалното понятие „Човешки дух”.
В същия ред на мисли ми се завъртяха в главата понятия като: „Пложителна енергия”, „Отрицателна енергия”.
Физиката заговори за материя и антиматерия.

Фантазната борба между „Доброто” и „Злото”, може един ден, да се опише в термините на физиката.

Ето малко история за понятието „енергия”:
През 1807 г., Томас Йънг е първият, който употребява думата в съвременния ѝ смисъл. Густав Гаспар Кориолис описва кинетичната енергия през 1829 година, а Уилям Ранкайн въвежда понятието потенциална енергия. През следващите години възникват нови форми на енергия – електрическа, химична, топлинна, атомна и тн.
В химията, това е енергията, която се свързва с атомите и молекулите и се дефинира като работата, извършена от електрическите сили при преподреждане на електрическите заряди. Ако химическата енергия при дадена химична реакция намалява, това означава, че е предадена на заобикалящата среда (най-често във формата на топлина). Ако химическата енергия се увеличава, това означава, че енергия от заобикалящата среда е превърната в химическа.
В Биологията по време на метаболични процеси химичните връзки се разкъсват и свързаните с това промени в енергията се изучават от бионергетиката. Енергия често е съхранена в клетките във формата на химични връзки в молекулите.
В Геологията и метеорологията, понятието енергия, се отнася до изригването на вулкани, земетресения, урагани, мълнии, всички те могат да се обяснят чрез трансформиране на един вид енергия в друга. Енергията за някой от тези явления идва от слънцето.
В Космологията и астрономията могат да се видят едни от най-грандиозните трансформации на един вид енергия в друга (супернова, черна дупка) и еквивалентността на маса и енергия.
Електрическа енергия
Енергията може да бъде под няколко форми:
• кинетична енергия – енергията на движението на телата, бива транслационна и ротационна
• потенциална енергия – гравитационна потенциална енергия и еластична потенциална енергия
• механична енергия – сумата от кинетичната и потенциалната енергии
• вътрешна енергия в термодинамиката и нейните разновидности
• свободна енергия
• енергия на свързване, с разновидностите ѝ химична енергия, атомна енергия, йонизационна енергия и ядрена енергия
• термична енергия – свързана с пренос на топлина
• електрическа енергия
• магнитна енергия
• енергия на полето, в частност, на електромагнитното поле
• енергията в квантовата механика се дава с Хамилтониана
• Тъмна материя и тъмната енергия в космологията

Каквото и да означава понятието „Душа”, то едно е неоспоримо, имаме нужда от съществуването на такова понятие от една страна и от друга, щом вече съществува понятие, то със сигурност е възникнало, за да обозначи нещо, за да опише нещо.

В уикипедия определението за „Душата” звучи така:
„Душата според много религиозни и философски традиции е самоосъзната безплътна субстанция отделна за всяко живо същество.Смята се, че душата изразява вътрешната същност на живото същество. Тя е различна от духа. Духът е смятан за изначален и стоящ в основата на всички неща, а душата в много религии е смятана (но не винаги) за безсмъртна и вечна.Има теории, че душата тежи 21 грама, понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко.”
Думата Психология възниква като комбинация от думите душа и разум:
Психологията (от гръцки psyche — душа, дух, пеперуда, logos — наука) е група от академични, клинични и промишлени дисциплини, занимаващи се с обяснение и предсказване на поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Психологията също се отнася до прилагането на това знание в различни сфери на човешка активност, включително проблеми от ежедневния човешки живот и лечение на ментални заболявания.