Раздумка

Познанието движат хората, за които няма константи!
Защо да не сме от тях?

“Остава само да разберем какво е душа” казва Vira.
Добре казано, ама това “остава” да не беше толкова безкрайно!

Диана прави свое предположение: “А дали душата не е една единствена и обща за всички? Нашите тела просто временно ограничават части от нея, но тя остава едно цяло и затова сме свързани на нейното ниво?”
Хипотезата е интересна и не е безпочвена – тя не се отхвърля от сериозната съвременна наука в нейното приближение към обекта, който и тя засега се нарича “душа”.
Странното е, че тази хипотеза – базирана на съвременните постижения на познанието – североамериканските индианци още преди векове са считали за аксиома: при тях “интегралната душа” е една единствена за всички земни създания. Както е характерно за всяко шаманистично мировъзрение, те смятат, че обектите в заобикалящия ни свят (включително и неодушевените предмети) нямат индивидуални души (каквото е общоприетото схващане дори и днес). Дори и хората нямат своя, макар и колективна, душа. На света, според тях, има само един Велик Дух – за всичко и за всички!

А какво казвате вие?
Vira: “Тя е връзката ни и надеждата, че съществуват други светове и друг живот след нашия”
вили: “Ако нямахме душа май щяхме да сме като роботи – без чувства и емоции да приемаме всеки един ден.Казват, че душата се прераждала, значи трябва да я подхранваме с повече оптимизъм и най-вече любов.”
Диана: “може ли душата да е нещо независимо от нас?”
astilar: “Душа без тяло.” (тя казва, че е шантавия, ама дали?)

Забелязвате ли, обаче, че всички тези предположения – колкото и да са различни – имат едно общо нещо? Гледната точка! Най-добре формулирана от vilford: “след като не знаем какво точно е душата, дали я използваме правилно?” Т.е., душата ни е нещо дадено за потребление. Някак отново сме се поставили – ние, хората! – в центъра на битието. Обърнете внимание, ние сме се поставили! Дали имаме основание за това? Каква е ролята на нищожната прашинка Земя във Вселената (най-общо казано) и на още по-нищожния човешки род? Кое ни дава право да мислим, че именно ние играем такава важна роля за “живота” на душите, които съществуват някъде извън нас? Как можем да си обясним настоящите “примитиви” сред хората при толкова прераждания? От друга страна, защо всички хора, докоснали се по различен начин до сферата, за която говорим – мислители, поети, музиканти, – като правило имат труден живот от човешка гледна точка?

Много и сериозни въпроси. За разведряне ето моя гледна точка от другата страна:
Хората са нещо като атракциони в увеселителен парк на душите.
Или нещо като техни виртуални игри – първо ниво, второ ниво…
Или просто място за “купонясване”. Какво става на един истински купон с повечко участници? Едни се “веселят” с пълна сила; други явно не са особено възторжени, ама са се хванали на хорото; трети се “намокрят” така, че после поне 3 дена са болни… Всички след това разказват за голямото прекарване на “големия купон”. А ако можеш да погледнеш в най-тайното кътче на мислите им, ще видиш, че нито един всъщност не предпочита купона пред…..ама няма как!
Дали и душите си разказват след купона как са прекарали като милионери, клошари, тирани, роби, роми и т.н.?

Предположения наглед в сферата на шегата. Но…с какво са по-безпочвени от прераждането на човек след смъртта на физическото му тяло в друго тяло? Или с допускането, че душите също са различни и имат несъвършенства като алчността напр. – душата на алчен богаташ осъжда земните тела на голям брой души на бедняци на гладна смърт?

В крайна сметка достигнах до няколко обобщаващи въпроса, без отговор на които не може да мине нито едно предположение:

- Душата има ли минало, сега и бъдеще?

- Представяте ли си Душата “арестувана” в едно материално тяло за определен срок?

- Задължително ли всички хора имат души?

- “Там”, във Вселената на душите, съществува ли “време”?

Този въпрос оставих накрая, защото е важен и за него отделно ще пиша.