Коментари на: Генералната тема

От: Душата е безкрайна, защото се раздава « Панаира на Vira

Душата е безкрайна, защото се раздава « Панаира на Vira — Sun, 15 Jun 2008 11:42:11 +0000

[...] Разсъжденията ми се явяват и продължение по темата за душата, която започна Графът. [...]

От: Графът

Графът — Wed, 11 Jun 2008 11:26:09 +0000

Много даже, Val. Очаквам писанието. За извода няма проблем – в тая тема не винаги могат да се правят изводи…

От: Val

Val — Wed, 11 Jun 2008 08:31:27 +0000

Здравей, Графе! Много дълго мълчах, но душата ми си беше свързана с теб и другите, които някак разпознах като приятели в блог-пространството . Казвам разпознах, защото ми се струва, че така прави душата… не съм те виждала – нито теб, нито Светла, нито Размисли, нито Ал или другите, чиито постове понякога чета и коментирам.
Казват, че физическото усешане на душата може да е на няколко места:
Първото е някъде в областта на корема: затова те присвива или ‘играят пеперуди вътре’ (както е английскиат израз),ако силно се вълнуваш…
Другото място е гърлото, където засядат буците…
Третото са очите, които болят без причина и без да сълзят…
Мисля да пиша пост за това (мисля върху връзката душа-тяло-съзнание от много време, но все не мога да формулирам някакъв извод, сигурно защото не достигам до такъв).
При Светлето казах, че думите имат плът и могат да раняват или да освежават…
Не знам дали това последното го формулирах правилно…

От: Графът

Графът — Sun, 08 Jun 2008 15:13:59 +0000

Прав сте, asktisho, че веднъж написано писанието престава да бъде на автора – то става на всеки, който го чете. Всеки си го “преработва”. Дори и за Вас “гората” след време ще бъда различна, ще намерите в нея нещо непознато. Впрочем така е с всяко произведение, не само с писанията.
Не мисля, че нямате какво да кажете по темата. Надявам се тя да не остане само “горски масив”, най-интересното идва, когато започнем да разглеждаме отделни дървета. Така, както Диана повлича крак с изразите…

От: Диана

Диана — Sun, 08 Jun 2008 11:58:57 +0000

Тишо, добре разбирам за какво говориш и затова просто ще прочета книгата, когато дойде при мен.
Събирах вчера изрази, които знам за душата и се опитвах да разбера какво се крие зад тях. Да „вложиш душата си” в нещо, което правиш, означава, според мен, да го направиш така, както не би го направил никой друг. И съм сигурна, че ти си го направил точно по този начин

От: asktisho

asktisho — Sat, 07 Jun 2008 16:09:02 +0000

Интересна тема за размисъл. И понеже прекарах последната година и нещо в мислене и писане по нея, а сега най-любезно бях поканен от vira да се включа в тази дискусия, рискувам да надуя коменмтарите с прекалено много текст. Но няма. Имам чувството, че откакто успях да родя „Душа назаем“, тя вече не е част от мен – не че не я обичам, обичам я като собствен продукт, но темата някак остана извън от мен.
Може би ще послушам съвета на Стивън Кинг, който казва, че докато садиш една гора няма как да виждаш какво точно правиш – дърветата ти пречат. Трябва да се отдалечиш, да мине известно време и да се върнеш, за да погледнеш гората от разстояние – само тогава можеш да разбереш, че си създал нещо красиво, като видиш зрялата, разцъфнала гора, която води свой собствен живот.
А тя, гората, подобно на душата, винаги води свой собствен живот и той обикновено е в разрез с волята на ума.
Нека другите се изказват вече по този въпрос. Каквото имах за споделяне го затворих между две корици и 240 страници. Затворих и много от личните си демони вътре, сега те вече не са част от мен. Но давам възможност на всеки да се запознае с тях…ако му стиска.

От: Светла

Светла — Sat, 07 Jun 2008 15:05:13 +0000

Оправих линковете, публикувам ги до датата и така става средна работа.
Абе…, все ще я надхитрим тази техника:
„Нема начин да нема начин!“

От: Графът

Графът — Sat, 07 Jun 2008 09:23:46 +0000

Здравейте, Светла!
След преписването не съм имал и нямам никакви проблеми. Но в някои от другите блогове все още има такива. Не зная как стоят нещата в описания от Вас случай, но ако наново се появи проблем при мен и за изправянето му трябва да пиша на латиница решението ми е категорично: колкото и да съжалявам, ще замразя този блог и ще търся друго блог-пространство, където може да се пише на кирилица!
Погледнах във Вашия блог – при вас не се разчита кирилицата от адреса и затова не работи линка. Благодаря, че давате мои линкове, но в такъв случай давайте само vascont.wordpress.com в който няма кирилица.

От: Светла

Светла — Sat, 07 Jun 2008 08:50:15 +0000

Здравейте Графе!
Не искам да ви плаша, но проблема със блога Ви, май не е съвсем решен.
Вчера си пуснах новия пост, идеята за който се роди именно в коментарите при Вас, точно по гореразискваната тема и …
тъкмо се зарадвах, че нещата се получиха, опитах да видя дали линковете работят, когато се блъснах във същия стар, кошмарен проблем – линковете към вашите статии не се отварят!
Мисля, че знам защо се получава ))))
само предполагам, не съм сигурна.
Vira имаше такъв проблем, но поне за сега при нея нещата работят.
Питах един приятел програмист и той ми каза, че е добре административните профили да се кръщават с латински букви.
Посъветвайте се пак с WordPress, все трябва да предложат изход, иначе силите ви няма да стигнат да пренаписвате постове:)))))))
Поздрави!

От: astilar

astilar — Fri, 06 Jun 2008 22:10:09 +0000

Ами тя си говори с лъва, защото леко и похлопва дъската Освен това е алхимик и землеморски магьосник. Готви, но не яде. Вещица. Душа без тяло.
Пиша шантавии само, за да ви кажа, че съм тук.
Благодаря Ви, Графе!

От: Номинации за месец юни -- БлогCamp 2008

Номинации за месец юни -- БлогCamp 2008 — Fri, 06 Jun 2008 13:39:44 +0000

[...] 10. Генералната тема [...]

От: Душата, душата… « Панаира на Vira

Душата, душата… « Панаира на Vira — Fri, 06 Jun 2008 12:00:38 +0000

[...] Много важна част – ключът, който отваря вратата. Сега, Графът ме насочи към, може би, правилното място, където …. Остава само да разберем какво е душа и ключът може да [...]

От: Графът

Графът — Fri, 06 Jun 2008 06:51:33 +0000

Нали разбирате, че в коментарите ви вече има вселена от въпроси и виждания?
Ако искате да развиете свое виждане по-обстойно и го направите в блога си предлагам ви тук да давате връзка за да не се разпръскваме. Както и ако вече сте писали по тези въпроси.
Аз от своя страна ще продължа по подсказките от вашите коментари.

От: vilford

vilford — Fri, 06 Jun 2008 06:32:54 +0000

„А дали душата не е една единствена и обща за всички? Нашите тела просто временно ограничават части от нея“ – Само Vira може да го каже толкова красиво. А най-странното е, че на мен въобще не ми звучи нелогично.

От: Диана

Диана — Fri, 06 Jun 2008 05:55:47 +0000

Мен ме вълнуват следните два въпроса: На първо място, абсолютно всичко ли в нас се подчинява на хормоните. Защото чувства като любов и щастие се обясняват с химични реакции, а ние ги приписваме на душата. Под „ние” имам предвид ние – поетите. Макар освен поет, да съм и биолог.
На второ място – може ли душата да е нещо независимо от нас? Някакво етерно тяло, или както там го определят окултистите? А дали душата не е една единствена и обща за всички? Нашите тела просто временно ограничават части от нея, но тя остава едно цяло и затова сме свързани на нейното ниво?

От: vilford

vilford — Fri, 06 Jun 2008 05:03:16 +0000

Не съм се замисляла, дали душа = емоции. По скоро чрез емоциите душата дава знак (следва високопарна формулировка, но не се сещам за по-точна) дали сме в хармония със себе си. Като да изпитваш голямо вътрешно съпротивление, правейки нещо, за което си убеден с доводите на разума, но не пасва на същността ти. Или начина, по който приемаме или отхвърляме някои хора, без разумна причина. Или нещото, което аз наричам вътрешен морал.

От: вили

вили — Thu, 05 Jun 2008 20:02:39 +0000

Ако нямахме душа май щяхме да сме като роботи – без чувства и емоции да приемаме всеки един ден.Казват, че душата се прераждала, значи трябва да я подхранваме с повече оптимизъм и най-вече любов.

От: deni4ero

deni4ero — Thu, 05 Jun 2008 13:25:32 +0000

… а, докато си гледаме в краката, отстрани и отгоре се случват толкова красиви неща, които не виждаме… На мене ми хареса това, което каза vilford, че, за съжаление, хората припознават „духовен“ с „религиозен“. Защо? Защото за мене, религията е мъртва, а духът и вярата те движат напред и те поддържат жив.

От: vira111

vira111 — Thu, 05 Jun 2008 12:46:35 +0000

„Досега човечеството се е справяло с всичко, с което се сблъска с помощта на технологиите.”
Не винаги е било така, Вили. По времето на жреците магията е била неразделна част от науката. Под „магията” разбирай необяснимите (сега) човешки способности, в които не може да няма пръст душата, за която говорим. Самата процедура за встъпване в жреческа длъжност е била поредица от изпитания, целящи да се отключат в най-голяма степен тези способности.
Действително сега се опитваме да се върнем към онова, което преди толкова години чистата наука е унищожила, като е отделила от себе си магията. От тогава до сега, както много хубаво казваш, тъпчем по глухи пътеки, заболи нос в краката си.

От: vilford

vilford — Thu, 05 Jun 2008 12:31:06 +0000

„Taм, където съществува техническото умение да се преместват планини, няма нужда от вярата, която да ги премества.“-Е.Хофър
Досега човечеството се е справяло с всичко, с което се сблъска с помощта на технологиите. Дори колелото и примитивните оръжия за времето си са били технология. И сме напреднали толкова, че темповете са трудни за следване. Но някак напоследък, някои дялове от науката започнаха да стигат до задънени улици. Религията от друга страна, макар и възникнала успоредно с технологиите, не претърпяваше големи промени. Печалното е, че за много хора термините „духовен“ и „религиозен“ са започнали да се покриват напълно.
И внезапно квантовите физици започнаха да говорят за неща, нямащи нищо общо със закони и математика и подозрително напомнящи на нов вид религия – този път обаче принципно различна. Започнаха да употребяват думата „душа“.
Дали това означава, че е трябвало да утъпчем доста глухи пътеки, заболи нос в краката си, докато се научим да виждаме надалеч. Или в безсилието си учените са се вкопчили в нещо, което хората отчаяно се опитват да си обяснят от векове?…
И най-важното: след като не знаем какво точно е душата, дали я използваме правилно? (формулировката е груба, но думите ми убягват)

От: vira111

vira111 — Thu, 05 Jun 2008 11:04:05 +0000

Душата! Колко песни са изпяти за нея, Графе, и всичко красиво в този свят го дължим на душата. Нейните преживявания, лабиринтите, през които се лута, раждат творчеството. Тя е връзката ни и надеждата, че съществуват други светове и друг живот след нашия. Единствената ни утеха, че след тленното ни тяло ще остане нещо от нас, което ще живее вечно. Затова си заслужава наистина да и отделим специално внимание. Но както и Вие сте отбелязали, темата за Нея е безкрайна във всички посоки и измерения. И аз също не знам от къде да започна. Душата е нещо толкова просто и толкова сложно едновременно. Ще мисля!