Раздумка

Познанието движат хората, за които няма константи!
Защо да не сме от тях?

Няма как – ще започна с темата, която видимо и невидимо присъства щом стане дума за човека. Не от днес и вчера – от хилядолетия. Темата за
Душата.
Ще започна, но няма да свърша тук. Не е възможно. Още много ще пиша (а и вие, надявам се) най-различни неща по въпроса. И със сигурност няма да можем да сложим точка накрая – ако го направим ни чакат многометрови паметници по света. :)
И така…
Щом малко се съпичасал (близка дума е “осъзнал”, но смисълът ù е по-точен в случая), човекът усетил, че нещо при него не е съвсем като при “колегите” животни. Не само, че станал по-умен. Нещо друго имало, което го карало да се замисля “струва ли си толкова масраф за един нищо и никакъв живот от няколко десетилетия?”. И зародиш от логическо мислене да нямаш пак ще ти е ясно, че не си струва. Кой тогава си играе и защо? Оня, дето хвърля с гръм и трясък огън от небето?
Тръгнала тази мисъл преди хилядолетия, та досега. Какво сме ние? Не може да сме само това, двукракото, дето яде, пие и се боричка със себеподобните – нещо друго, по-съвършено и не толкова краткотрайно има!
Междувременно любопитството на хората (дали пък точно то не ни е докарало до сегашното ниво на развитие?) ги карало да измислят разни хипотези, след това да ги доказват (кой е съгласен да го считат празноглав фантазьор!) и Познанието тръгнало.
Оня, седналият на облаците с мълнии в ръка, се изтеглил някъде все по-далеч да не му се виждат босите крака в сандалите; Земята от плоска станала топчеста и престанала да бъде център на Вселената (това някои първенци най-трудно го преглътнали – солидно ги понижавало в ранг); от жалост към краката си направил някой едно такова колело, което се търкаля лесно (и хабер си е нямал какво е измислил!).
Само към реално познание на Душата никой не се приближил съществено. Нищо, че е имало даже изключително сериозни диспути за такива подробности като къде точно се намира в човешкото тяло. Като не знаем какво е и как изглежда, поне да уточним къде се помещава – може пък така по-лесно да я видим и пипнем…
Как мислите, ако измислите някаква такава супер-интересна фантасмагория, напомпваща самочувствието човешко, но напълно непознаваема и невидима колко време би издържала “в оборот”? Десет, двайсет, сто, петстотин години?
Човешката Душа е издържала откак го има човека до днес! И вместо да изчезне с напредъка на знанието (като боговете от облаците), напротив, в последно време към нея започнаха реално да се приближават учените от най-точната сфера на науката.
Значи не е само измишльотина, значи съществува!
Значи и когато човекът нищо не е знаел, отделни хора са получавали някаква частична “видимост”, някаква връзка със сферата на душите. Толкова силно в отделни случаи, че са останали известни в човешката история.
Ето така е оживяла през хилядолетията мисълта за Душата, за Нещото по-различно от обикновеното ни тяло.

Това, което написах дотук, даже за въведение в темата е недостатъчно. Само изяснява, че аз съм един от “вярващите” в съществуването на Душата. Но не бързайте да ме “препознавате” – това още нищо не значи. При вярата в Душата разновидностите на вярващите са в пъти повече, отколкото са съществуващите религии. Даже, по подобие на боговете, и тя си има различни наименования. Което не е чудно, нали нищо не знаем за нея?
Така, че полека-лека. Бързата кучка слепи ги ражда.

Хм, дали наистина нищо не знаем? В “голямата наука” да. Ама на “местно ниво”?
Май трябва да продължа с всекидневни прости неща, които даже не ги броим в сферата на Душата ами ги пращаме при екстрасенсите.
Защо Светла се вълнува от връзката между чувствата и тялото? Защо в темата ù Val стига до душата?
Защо Val ми казва: “Връзката тяло-съзнание-душа винаги ми е била интересна. Мислиш ли, че душата би могла да има ‘памет’ и дали чувствата ще зависят от тази памет, ако я има?”
Защо Astilar мисли, че “Това, което времето не лекува ни променя. Оценката, дали промяната е за добро или лошо е субективна, така че…” и си говори с лъва в зоологическата градина?
А откъде ù е хрумнало на vira, че
“Когато нещо невъзможно се изпълни,
не го дължим на падаща звезда,
помогнал му е някой да се сбъдне
чрез вяра в невъзможните неща.”?
Защо като прочетеш писанията на deni4ero се чувстваш като преминал под дъга и дълго време гледаш света с други очи?
Защо още много “защо” има из блоговете?

Поровете се в себе си, драги приятели!