Наистина, голяма душевна сила трябва да има човек, за да може каза: “Ние
достигнахме целта, защото измираме”…
Тези мъченици на свободата, що измряха с усмивка на уста, бяха наши
приятели, наши братя; с тях деляхме скръб и радост, смях и сълзи; с тях сядахме
на бедна и богата трапеза и разговаряхме за съдбата на нашето потъпкано
отечество…; с тях деляхме всичко, само смъртта и свободата не можахме с тях
да разделим! Затова елате, братя да ги споменем с добро и свята памят за нази и
славна за нашия злочест народ!
Христо Ботев
RSS - Posts
2 юни, 2008 в 1:19 pm
Вечна им памет!
2 юни, 2008 в 11:46 pm
Моята минута мълчание оставям тук – под този пост. Прочетох го и си припомних защо стои Ботев над много свои и наши съвременници.
3 юни, 2008 в 12:26 am
Аз помня, че в детската градина дежуряхме до портрета на Ботев по двойки, а днес, чинно и прилично, си спрях с количката в тяхна памет.