[...] вметнато в скоби от Графът заглавие ме подсети за “Партия шах с живи [...]

Val, в най-скоро време започвам, мисля, че може да стане интересно…

Светла, още съм нов в блоговото пространство, но мисля, че “преплитане” на разговора между блоговете на участниците е добър начин за разширяване на кръга. Никой не може да “обиколи” всички български блогове. Но много често едно мнение насочва към нови събеседници.
Следващото ми писание е разсъждения върху Вашата публикация “Как да подредим приоритетите си”.

Тук разговора тече с пълна сила и изобщо не мисля, че сама си говоря. Давате ми пряма обратна връзка, ценни идеи и истинско удоволетворение.
В моя блог няма разговор,никой нищо не казва, там ми е маката и за това казах, че често си мисля, че сама си говоря…
Val благодаря за притчата за камъните, асоциация на място!

Сърдечно благодаря за поправката, Графе!

Не забравяй и обичта.Способността да обичаме!

Готово, Val-avatal!

Ох, извинете, ‘ataval’ съм аз – Val (жабата)…

Графе, ако може да ми поправиш typing грешката в думата ‘буркан’ – благодаря!

Графе, подкрепям идеята – темата за предизвиканата случайност или ‘чародейството’, както аз я наричам, ми е една от любимите… Не по-малко ми е любима темата за ‘обратите на съдбата’ неподвластни на човешката воля или уди-алъновата ‘matchpoint’, както я наричам.
Ще се включвам често в коментар, ако поставиш началото на тази категория…

Светле, това, което казваш е нагледно-обяснено с притчата за камъните: ако напълниш един буркан само с пясък, не остава място за друго, но поставиш ли вътре приоритетите си – камъните, можеш след това да добавиш пясък, вода, или всяккаъв насипен или течен материал, а може и само въздухът да остане… Не казвам, че ценя въздуха, водат или пясъка по-малко > просто става въпрос за другото им значение – в пространството на буркана.

Радвам се, драги приятели, че не само разбрахте идеята ми, но и я допълнихте – толкова сериозно, че от написаното до тук може да се развие цяла книга!
Включително и това, че всъщност Списъкът има много подсписъци. Казано с военен термин, той е стратегически, а от него се вадят тактически с различен обхват и сфера на действие.
И съвсем естествено – доколкото тук става дума за “план на живота” (т.е.можем ли активно да участваме в Съдбата си или просто изпълняваме “чужд списък” (Val)) – да се появят и други изключително сериозни неща като “грубия списък” и “още и още” на deni4ero, взаимозависимостта и обичта “въпреки, а не заради” на Светла, дали е прав Сенека в цитата на insomnia, че даже и “новите дрехи и усмивките” на Муниконтин, за което не по-малко сериозно може да се поговори..
Мисля, че е дошло време да отворя нова категория “съдба, душа и подобни”. Давате ми кураж да почна да пиша по любимата си тема.
……………
Светла, не си говорите сама. Но първо, разговорът не е от типа “обсъждане Иван от…” и второ, да се открие спешно добър начин да се пускат в блог МР3-ки се оказа твърде главоболна задача. А не търпеше отлагане- сестричката ми Муниконтин вече беше пуснала публикация, в която не можеше да се слуша музиката…

Ей, къде отивате! Много на сериозно задълбахте! ;D Отговорностите са отговорности, връзките – връзки! От това не може да се избяга!Със или без списъци.Обичайте, живейте си живота (по възможност достойно) и си носете новите дрехи! И повече се усмихвайте! Даже без причина

По-скоро бих набелязала груб вариант на Списък, но едва ли бих го следвала, защото животът ти предлага точно обратното, на което си планирал. Например, тръгнал си за пица, ама срещаш чудно вкусен дюнер и забравяш и за пица, и за чудо Това леко да разведри свръхсериозния разговор, но иначе, сте прав, Графе, че това, което се е случило, също не е за пренебрегване. По-скоро е за оценяване какво да се прави и как да се прави. Нещо от сорта “питай патило, а не – старило”. За бъдещето … каквито и списъци да се правят, все няма да сме доволни, дори и всяка една точка да е изпълнена, защото душата ни ще иска още и още, и още …

Е моето мнение за списъците го знаеш.

За съдбата може би не го знаеш, но това е поправимо

Ако човек си направи такъв списък, то това е един изключително полезен начин да си даде сметка по отношение на кого и какво е зависим. Зрялата зависимост е единственото оръжие срещу самотата. Няма как да познаваш, обичаш, да влияеш /даже и в смисъла на “моделираш”/ без да си изградил отношение на зависимост. Погледнато творчески, филосовски, физически, химически и математически ако щеш, няма Връзка без Взаимност и Зависимост /взаимозависимост/.
Идеята на Графа, както аз я схващам е всеки да си даде сметка за това.
Защото “Аз съм отговорен за този /това/, когото /което/ обичам”.
Да си отговорен означава да осъзнаваш, че отговаряш, т.е съзнаваш зависимостта.
Във връзка си…, влияеш… и ти се влияее…, когато заемаш позиция, защото така избираш. Избираш – въпреки, а не заради.
Помислете от кои неща и хора не можете да се лишите.
Само от онези, които сте избрали, въпреки, че…
А не от онези, които сте избрали заради…
Защото истински се обича въпреки, а не заради…
Благодаря, че откликваш иначе започнах да си мисля, че сама си говоря ))), което така или иначе си е вярно )))

Графе, наистина е така – не сме сами и слава богу, че я има плетеницата от съдби! Аз търся самотата единствено когато искам да реша някакъв проблем или просто имам нужда от почивка. Всичко друго предпочитам да споделям – така е по-леко, по-интересно и по-живо.

Г-н Константинов,бъдете здрав!

“Съдбата и мъдроста не може да я промени”.

СЕНЕКА

Светла, погледнах в блога Ви, нещата, които пишете, са толкова сериозни, че не могат да се коментират с 2-3 изречения. Заслужават сериозно внимание и обмисляне. Но ме интересуват, с удоволствие ще продължа разговора – може би с реплики в блоговете си?

Заб. Все още съм доста неориентиран технически и не зная как да поставя вашия адрес (blogspot) в моя Blogroll, но ще се оправя. Важното е, че го имам и ще Ви следя.

Аз вярвам в свободния и избор и в съдбата едновременно. Съдбата асоциирам с понятия като “мисия”, “кармични връзки”, “Дежа Вю”. Но силно вярвам в соствения избор. Смятам, че всеки трябва да си даде сметка за собствения “списък” и най-вече доколко участва в написването му.
Последните ми два материала са точно на тази тема и много приятно се зарадвах като видях че и ти пишеш в момента за това. Предложението ти е практично и ясно, би било полезно за всеки, който смята че живота му зависи и от него самия!

Ако става въпрос за съдбата изобщо, равнозначна на случайността, а не само на професионалната реализация, ето как схващам нещата:

Такъв списък си правим ежеминутно и действаме съобразно с него – когато парвим своя избор по отношение на нещо, независимо какво, но този ред от ‘избори’ ни води нанякъде… т.е. всеки донякъде ‘предизвиква’ съдбата си.

Въпросът е по-скоро дали нечий ‘чужд’ списък се намесва в причинно-следствената връзка на твоите собствени действия и така съдбата да става непредсказуема…

Веднага ти отговарям: твърдо НЕ!Наистина си потискащо сериозен!Затапи ме!