Съдбата, предопределението, зависи ли нещо от нас или просто изпълняваме сценарий – това са теми, които винаги са вълнували човека. Най-много са “експлоатирани” – като се започне от детските приказки с орисниците през произведения на изкуството (“Вътрешната страна на вятъра” ;) ) и религиите и се стигне до сериозната философия.
И аз не оставам назад в това отношение. Но тия дни ми хрумна, че човек не може изобщо така, отвлечено, да разсъждава за съдбата си. Трябва да има за база някаква изходна точка. Да е наясно откъде е дошъл и къде се намира преди да решава накъде иска да върви. Накратко, първо виж кой си, пък после мисли кой искаш да бъдеш! Иначе току-виж станало като във вица за оня, на когото предложили да си избере какъв иска да стане и той избрал диригент – само маха една пръчица, а всички му ръкопляскат. :)

Лесно е да се каже, ама как да стане? Голи сравнения с другите надали ще дадат достоверен резултат – какво ни гарантира, че те знаят за себе си точното “местоположение”? Значи, трябват някакви по-обективни критерии.
И ми дойде наум идеята за Списъка. Не претендирам да е кой знае какво, ама не пречи да ви я кажа.

Какво представлява този Списък. Преди всичко, в него не влиза обективната необходимост, за която грижа има Природата – като въздуха и водата. В него са подредени субективните неща от живота – като се започне от най-жизнено необходимото, без което няма живот и нататък докъдето ви стигне фантазията. Определено начало има, но определен край не. С изключение на № 1 – необходима за живота храна – всичко останало е субективно, въпреки, че се влияе от околните условия. Например, за ескимосите дрехите са от същата важност като храната, докато за едно диво племе на екватора те може изобщо да не фигурират.

Накратко, Списъкът е субективен. Всеки човек сам трябва да си го направи. И сам носи отговорността ако сгреши – на собствен гръб ще изпита тежестта на грешките. Ако го подреди внимателно от “без това не мога” към “и без това ще мина” по-лесно ще му бъде да е наясно къде е в момента (на коя точка от списъка) и накъде се стреми. Мисля, че е ясно – нямам предвид само чисто материални желания.

Точно тази субективност на списъка с приоритетите прави и съдбата на всеки субективна. Но същевременно определя нейното място в общия ход на Вселената. С Вашия списък може всичко да е наред, животът Ви да е минал успешно по неговите точки, но да се окаже в крайна сметка, че Вашата съдба е изхвърлена като ненужна на вселенския боклук.

Важно е, когато човек си прави такъв списък да не започва от себе си в момента нататък. Да го прави така, като че ли е попаднал на чужда планета и започва отначало. Ако иска да му свърши работа. После ще види на коя точка от списъка е. И от там кои следващи са на една ръка разстояние и кои се отдалечават към хоризонта на мечтите. Но точките зад гърба не са за пренебрегване – не е изключение в продължение на един живот човек да се придвижи и обратно, нагоре по списъка.

Тук му е мястото да започна с различни примери. Ще стане картинно, шаренко и забавно. Но няма да го направя. Мисълта за този Списък ме прави почти потискащо сериозен…

Ще имате ли кураж да си направите такъв списък?