Открих 2 снимки на две от най-малките югославянчета. Покрай тях показвам и няколко други със съответното обяснение.
Най-напред снимка на мама Ваня от 1928 или 29-та година. За нея коментарът е излишен, както се казва.

На следващата снимка сме семейството пред входа на къщата ни в Трявна. Година 1943-та, Муниконтин е новобранец. :)

Обърнахте ли внимание на пелерината на г-ца сестра ми? За нея (за пелерината, още не за госпожицата ;) ) има какво да се каже. Тя е на баба ни по бащина линия. Датира някъде около 1897 г., когато дядо Христо и баба Марийка са се оженили (баба Марийка починала на 28 години, баща ми бил 4-годишен). Ето свадбената им снимка:

Ушита е от много фино копринено черно кадифе, апликирана с черен атлаз. Връзката между атлаза и кадифето е от черни мъниста, също много фини. Има копринена подплата. Носела се е като наметка по баловете и на официално гости. В оригинал е била по-дълга с около 20 см, но мама я е подгънала, за да я скъси за госпожица Муниконтин. Бялото зайче, с което е обточена, също мама го е сложила.
Пелерината е жива и здрава и днес, но ù трябва малко реставрация, с която Точица ще се заеме.

Като споменах Точица се сетих, че имам нейна снимка на същата възраст, на която е майка ми на първата снимка. Ето го на татко момичето:

Tochica-na-18

Следват снимките на югославянчетата. Те са от най-малките в групата (за сравнение, Муниконтин на снимката е на 2 год.). Аз изглеждам голям в сравнение с бубулечките, но всъщност съм на 11. Виждат се добре дрехите, които им изработиха от техните военни дрехи – тези явно майка ми е правила, те са били у дома и са ги снимали за спомен.

На следващата снимка е майка ми (в дясно) с едно от последните си “храненичета” – Калина – на гости на баба ù в Тунис. Интересното е, че и бащата на Калина на същата възраст беше дете на майка ми.

За децата на майка ми още ще разказвам. Но тук ще обясня нещо за да няма недоразумение – майка ми не е гледала нито едно дете срещу заплащане. След като баща ми се пенсионира, тя започна надомна работа към кооперация като шивачка – не толкова от нужда, колкото да не се променя финансовият статут. Но и през това време имаше по някое дете в къщи. Изобщо у нас никога не сме се оплаквали от липса на деца… :)

………………
Заб. Съжалявам за лошото качество на снимките, но копията са 6/9 с 65-годишна давност, а и материалите през време на войната не са били на особена висота.